28.36. КАК СЕ ИЗСЛУШВАХА ПЕСНИТЕ НА МАРИЯ
И сега, накрая, което беше най-интересното! Когато аз слушах песните на Мария, аз се извисявах в разни състояния и в т.н. неземни висоти, небесни ширини и т.н.
И веднъж, това беше ето аз съм си записал в тефтера - 1 януари 1974 година. Мария свиреше на пиано. Аз взех молив и записах следното, т.е. некъде от висините ми издиктуваха този текст, който аз съм записал, слушайки как Мария Тодорова изпълнява някаква песен от Учителя. Без тази песен, аз това нещо нямаше да мога да го запиша. И ето какво записах:
„Бях едно цвете, смачкано от нечии крак. Погледнах и видях другите, които с укор ме погледнаха, и казаха: „Това е Божий знак! Това е Божият крак, това е Божието възмездие! Изстрадах и в учест носех съдбата си. Веднъж вятърът ме отвя като семе, и пося ме в чуждоземна градина. Пораснах отново, възрастих и в последствие като възрастнах и като цъфнах, изнесоха ме на показ. И всички, които хвърлиха взор към мене - разцъфналото цвете, предричаха, и казваха: „Каква хубост! Това е Божий дар!" Тогава аз се усмихнах и казах: „Колко е трудно да се разпознае благоуханието на скръбта, и онова от радостта от човеците на Земята!"
Това е, което аз записах. Да! А Учителят казва, че благоуханието на цветята, това е скръбта, която излиза от цветята. Значи скръбта на цветята, която те излъчват е благоухание за човеците. А от тука има и едно друго изказване на Учителя, че скръбта на човеците, които не могат да я издържат, също те отделят тази скръб от себе си, понеже тя е отрова за тях. И те се задушават от нея. Но скръбта, която те издават чрез страданието си на Земята, представлява благоухание за ангелите и за небесните същества, и за Невидимия свят.
Така, че всяко едно страдание на човека, е благоухание за Небето! Това е окултния закон.
Тука ви разказах как са действали песните на Учителя, изпълнявани от Мария върху мен.
