Нашият приятел, сега покойник - д-р Стефан Кадиев, разказваше две неща във връзка с Учителя. Първият случай е: „Аз бях студент по медицина и бяхме на една братска вечеря на Изгрева. И аз седя на масата и казвам на Учителя: „Учителю, вредна е захарта!" Понеже сервираха чай. Учителят не отговаря с думи, обаче взема захарницата, лъжичката и чашата, и взема една лъжичка, две лъжички, три лъжички и половина захар. Това беше неговият отговор. Аз гледам и се притеснявам.
Вторият случай: към края на II-та Световна война, той беше военен лекар, полковник по чин и решил да посети Учителя. Като отива при Учителя, Учителят го приема и го пита: „Кое е най-важното на лекаря, когато отиде при пациента?" И той му казва: „Да провери температурата". „Не". „Да премери кръвното налягане". „Не". „Да прегледа очите, езика". „Не"! И вдига рамене. „Не знам, Учителю!" Учителят тогава казва: „Най-важното нещо, което лекарят трябва да направи, когато влезне в стаята на болния, е да му вдъхне доверие, че ще оздравее. Лекарят трябва да бъде разположен, весел, независимо неговите домашни и частни случки и грижи. Той трябва да му каже: „Какво има, приятелю? Какво си се залежал? Нищо ти няма! Скоро ще си отидеш на работа и т.н". Това е най-важният момент, когато лекарят трябва да отиде при пациента. Да му вдъхне вяра."
„Това беше. И аз благодарих на Учителя, защото наистина, много работи учили сме в университета, но това са много ценни неща на лекарската практика в живота с пациентите."
Учителят казва: „Вярата реализира нещата. Вярата иде от свръхсъзнанието".
