Къде съм аз?... В планината ли, или в долината? Горе ли всред лазура на чистото рилско небе, или долу, хей там в златистата равнина, дъхаща на зряла пшеница, топла и лъскава като майчина длан?...
Гледам ли напред, виждам широкия път, който ме води към долината и към моя дом. Обръщам ли се назад виждам планината, която ме гледа дълбоко и учудено.
Спирам се отдъхваща край планинската пътека, а далеч, далеч вече от мен планинският гигант ми праща последния привет през тази година. Горите се простират гъсти и безкрайни, дъхащи на пресна смола, тъмните смрики ме гледат с черните като мъниста очи, а свежите преснозелени мури ми нашепват прощални слова. Зная... Всичко това е на тръгване. Пътят ми извива надолу към тучните полета. Зад мен е вече планината. Далеч са вече кристалните води и тяхната песен глъхне надалеч.
Стъпила на планинската пътека, смутено се питам: “Накъде?” Стоя и гледам като залутано дете и копнежът ми по планината е вече малка рана. Но не, не искам да скърбя в този час. Мигом се обръщам и тръгвам напред. Планината е твърда и сигурна. Моите ръце притискат моята гръд. Там аз заключих моето богатство. Ето, аз отнасям моето съкровище. Ден след ден аз събирах узрелия плод. Казах си: Не съм ли малка вселена. Ето планината ще бъде в мен с всичката си хубост, с всичката си сила. В мен ще бъдат и чистите рилски небеса, и бистрите езера, и високите върхове, и ширните поляни. Не ще дам моето богатство, не ще пропилея моето съкровище в последния завой към моя дом.
Съхраних всичко. Слушам сега. Песента на златистата долина се носи до мен. Аз виждам равните пътища, аз виждам пъстрия работен ден. И от двата тона ще изплета нова и жива мелодия. Тя ще звучи винаги край мен. Тя ще ме отнася там горе всред хубостта и безгрижието на планинския свят, тя ще пои и моята хлебородна нива. Тя ще ми звучи по всяко време на моя дълъг работен ден. Планината ще бъде в мен. Спусне ли се облак, извие ли се буря, нагоре ще съм аз към рилските върхове. В планината или в долината, аз искам да слушам винаги песента на рилските върхове, да гледам всякога безбрежната хубост на рилското небе, и да сещам в сърцето си дълбоката радост на простия планински живот, когато съм при теб, хубава наша планина, Рила, спокойно засияла в скута на нашата спретната страна.
