Раждането на имената на географските обекти, представлява интересна история. Едно име на селище, на река, на планина, на връх, море, океан и хиляди обекти от този род далеч не е случайно явление. Понякога те са сполучливи и отразяват отличителното, характерното - много от наименованията са плод на хрумванията на народния гений и те се налагат по своето съдържание и по своята вокалност; възприемат се веднага и получават своята гражданственост. Ние ги харесваме и се радваме на тия безименни автори, които някак си успяли са да ни подарят частичка на едно поетическо мислене...
Когато търсим сега произхода на понятието “Изгрев”, ние искаме този произход да има история, да е обоснована и наименованието да има пълно покритие със съдържанието. Нека проследим възприемането му. На пръв поглед човек, при такива случаи тръгва от конкретното, даденото. Например ние знаем защо “Тихия” океан е наречен така, защо “Великия”, защо нашето море се нарича “Черно”, “Средиземно” море, Рила планина, Мусала и пр. Твърде интересен и занимателен материал. Изгрев?... Кога и защо? Как се стигнало до това определение? При етимологическия анализ на тази дума, съдържанието е определено - момент, когато слънцето изгрява. Това название някак си напълно би прилягало, ако от това място би могло да се наблюдава пълен изгрев през всичките сезони, дори и тогава, когато цялата площ около Изгрева беше още незастроена. Но ето, че приятелите не другаде вече, а тъкмо на това място идват да посрещнат слънцето. Намират кътче, където да застанат и трепетно очакват първия лъч. Достатъчно, другаде не се ходи на изгрев. Всяко утро тук идваха всички ония, до чийто сърце идеята за посрещането на слънцето, особено през пролетта и лятото, лежеше близко. И приказката тръгва: Къде и за какво? На изгрев, за слънцето - т.е. за изгрева. Многократно вече думата се повтаря, повтаря се с трепет, казва се с радост и тя тръгва вече, навлиза в бита, получава своето съдържание, докато накрая става определено понятие -наименование на това място - Изгрева. Съвсем естествено и спонтанно, това братско място, тоя терен, купен с братски пари, получава своето определено име. Това е нашето обяснение, може да има и нещо друго, което не знаем. И ние, които винаги отиваме по-далеч от външната страна на въпросите, търсим другото - скрития замисъл на идейното съдържание. То е нещо доста сложно, но ето, че ги откриваме в ония многообразни форми на вътрешното съдържание на думата. Тогава се изправяш пред нещо, което не смееш да назовеш, нещо огромно, което не искаш дори да докоснеш с пръст, защото стигаш до интимната страна на един голям проблем, който засяга същността не само на Учението, но и на Учителя. Думата, явлението, понятието “Изгрев" получава своята универсална украса. В нея вече фосфорират много светлини, които те отвеждат до големи височини и дълбочини. Причината следователно лежи далеч от оная необходимост да се изразяваме образно и лаконично. Къде отиваш? На Изгрева, за да посрещна изгрева на слънцето. Спираш до отговора и не слушаш вече етимологическото значение на думата, и вече си развълнуван от нещо друго. Едно откритие, до което едва се докосваш, спираш се задъхан от вълнение, защото то изразява същината на нещо голямо, скрито в една дума от седем букви. То престава вече да е дума, наименование, име, а е нещо повече от съдба, разсипва се като зора и не тази, която съзерцаваме в ранния час на пролетния ден, разсипваща се на изток, а една друга - необикновена, чисто духовна зора - засягаща цялото човечество, озарила нашия небосклон, позлатила нашия век. В света идваше нещо ново - то приличаше на зора, приличаше на Изгрев.
Ние знаем, сигурни сме, ние вярваме, че този път Изгрева на епохата ще бъде величествен, бликащ от скрита мощ. В света прииждаше нова вълна -Изгрева беше идея.