На земята няма по-трудно изкуство, но и по-лесно от това да обичаш. Всичките противоречия, несгоди, неудачи, тревоги и страдания се държат на това, че човекът не е овладял изкуството да обича. Любовта е магическата пръчица, която върши чудеса. Народният епос е пълен със свежи примери на тази вечно млада идея. Истината е вечна и забвението на времето не докосва тази небесна жителка, която в скромна дреха обикаля света, спира се пред всеки дом и чука на всяко човешко сърце. Не се живее без Любов, а въпреки това човек не й устройва радушен прием, за да насити неговия живот с обилна светлина и топлина.
Не владеем изкуството да обичаме, не сме си дали труд да разберем, къде се крие причината на неудачите в живота и коя живителна сила ни липсва, за да цъфтят цветята в нашата градина, за да зреят плодовете, за да класи богато нашата нива. Слънцето оживотворява всичко, ала онова невидимото слънце, което никога не изгрява и никога не залязва не стига до нас - бледи са лъчите на нашата обич и не стигат до човешкото сърце, за да го стопят и оживят, за да му предадат жизненост, здраве и радост.
Какво пречи на човека да не прояви обичта си, какво пречи да не помрачи радостта на простия човек, да не накърни неговия мир? Никой няма право да ограби ближния си в който и свят да е, нямат морал крадците на материални неща, както и на духовни. Не им отнемай онова, което не можеш да им го дадеш; не се намесвай в техния живот и не разбърквай разписанието на неговото движение. Единственото нещо на което имаме пълно право, това е да обичаме. Колко богат трябва де е човек, за да изпълнява ежедневно това велико поръчение...
Във всеки човек живее отломка от Великото и заради тази отломка човек заслужава нашето внимание, нашата почит, нашата обич. Заради този дъх на Вечността, заслужава човек да се спреш при него и да му кажеш сладка дума и му подариш топъл поглед и направиш най-малката услуга. Не се изисква много - Любовта не борави с големи величини. Не един опит ще направи човек, докато застане на тази висота и овладее простото изкуство да обича красивото, вечното у човека и го облее със светлина, топлина, радост и мир.
Ученикът на Великата школа е роден богат. На неговото небе слънцето грее винаги, а нощем звездите блестят с всичкото си великолепие. Ученикът знае, че е от избраните люде, които имат душа. Ученикът слуша, когато пеят ефирите, съзерцава красотата на небесния лик, познава трепета на реалното, което го призовава към живот, към учение и към труд, а най-вече към Любов. На ученика няма да му бъде простено, ако не научи най-трудното и най-лесното изкуство - да обича. Той се роди само за това - да люби, за да.отзвучава в общата хармония на Битието, която носи името Любов.
