2. НОВОРАЖДАНЕТО КАТО ИДЕЯ
Темата е била поставена още по времето на Христа, но тя датира и преди това. Идеята за новораждането се роди заедно с човека в онзи миг, когато копнежът към Великата Реалност цъфна в душата на човека. Никоя идея отпреди Христа не е занимавала толкова умовете на хората, както идеята за новораждането. Навремето атинските философи горяха в пламъка на тази идея, върху нея те са построявали своята философия и основния принцип, който проповядваха на атиняните е бил познаването на себе си, т.е. да познават Великото, за да заживеят нов живот, за да се новородят. Христос задълбочава смисъла и обличайки идеята в образи и символи Той казва: “Ако се не родите отново, не можете да влезете в Царството Божие; трябва да се родите от вода и Дух; роденото от плът, плът е, роденото от Дух е дух.” Изразът “Роден от Бога" не е случаен, то представлява най-високата точка до която човешкото съзнание може да стигне. Посочен е върха. За един от знатните учени навремето, какъвто беше Никодим идеята си остава отвлечена, неразбрана. Той пита и разпитва Христа, жадува за конкретен отговор. И странно тъкмо от този диалог идеята добива своята конкретност. Христос осветлява този въпрос, прави го разбран, разглеждайки го като чисто вътрешен процес. Идеята става достъпна за ония, които мислеха по нов начин.
Две хиляди години по-късно Учителят не веднъж щеше да се спре на този въпрос, за да отговори на Никодим с друг език и направи идеята ясна и разбрана за съвременността. Времената бяха други и ония, които щяха да Го слушат притежаваха едно качество, можеха зад цветистия език на символа да открият истината и в света на познанието нямаше да се движат пипнешком, а с отворени очи. Светлината беше обилна, за да легне близо до сърцето идеята, която бе сгрята от копнежа и жаждата на учениците, които отдавна бяха оценили и използували светлината, която се хвърляше по много въпроси.
Едва ли днес между Неговите явни и тайни ученици би се намерил един Никодим да пита: “Как може човек два пъти да се роди?” Идеята за новораждането този път лежеше ясна, кристално чиста, отразяваща като призма копнежите на едно поколение, на една епоха по-точно казано. Процесът на новораждането отдавна бе разбран и осветен от много страни. Учениците можеха да размишляват и да се задълбочават, за да зазвучи - “Роденото от дух и вода” като идея близка и разбрана. На земята беше премного светло и идеите по магичен начин се приближаваха до човека, за да му открият скритото съдържание. Учителят приближаваше идеите до съзнанието на ученика, за да задълбочи, разшири и накрая да я поднесе като узрял плод.
Родени от Бога, рядко събитие, което се случва не с друг, а с човека и не другаде, а на земята и което се оповестява по цялото небе - “Разцъфтяването на човешката душа е празник, цялото небе се радва на това събитие” -пробуждането на човешкото съзнание е величествен миг в живота на човека; това е влизането на човешкото съзнание в нов свят, нова еволюция, нов цикличен период, където животът получава своя дълбок смисъл, своята цена и своето великолепие. Новораждането е необикновен акт, който променя живота на човека из основи, отвътре навън. Такъв човек се отличава и между милиони той може да се познае - отличава го светлината на ума, топлината на сърцето, новия морал и неговата правда, неговата обхода. Такъв човек е изискан в мисли| чувства, дела. Той има отношение към Великата Първопричина и като зеницата на окото пази това отношение като най-висшето нещо в живота си. Той има правилни отношения и към ближните си - той е винаги и за всички благодарен, не познава недоволството и живее с дълбоката вяра, че всичко, каквото се случва в живота му носи белега на неговото вътрешно благополучие като душа, като човек, като ученик. Той се радва и когато скърби, той благодари и когато губи, той вярва и когато го лъжат. Рядък образ на новото време, което настъпва на земята, когато новораждането като процес ще бъде най-естествения процес. Сроковете се съкращават, темповете се увеличават, никога на земята условията за новораждането не са били така благоприятни, както сега.
Ученикът разбираше процеса и лелееше този идеал - да се новороди в това се заключаваше смисъла на неговия живот. За да се стигне обаче до този връх изискваше се много труд, работа, усилия. Учителят казва: “Триста милиарда души в тебе трябва да бъдат родени, за да се родиш и ти, ако половината се родят, пак не си роден. Всички до една трябва да бъдат родени, тогава може да дойде деня на възкресението. Небето ще светне пред тебе, слънцето ще огрее с всичката си светлина и ти ще бъдеш щастлив и всякога радостен. Жена няма да те изкушава, пари няма да те съблазняват, слава няма да те съблазнява -нищо няма да те съблазни.” Новораждането си остава шеметен връх, както и по времето на Христа. Сега всичко е казано ясно и недвусмислено, пътят е очертан. Идеята прониква ума, сърцето, волята и не само това, прониква всяка клетка, чиято интензивност трябва да се мобилизира, за да участвува в трудния поход към върха. Всичките поданици на тази многомилионна държава - човешкото тяло трябва да бъдат мобилизирани, обучени, възпитани и доброволно да се съгласят със своя господар, за да му помогнат срещу един враг - епическата многовековна борба, привличала винаги вниманието на поетите - голямата борба за придобиване великото в света - безсмъртието.
Този път съвременният Никодим, ученикът от Неговата школа не би дръзнал да пита: “Какво е новораждане?” и "Може ли човек два пъти да се роди?". Човекът вече можеше да се извиси до високите върхове, можеше да мобилизира скритите сили на душата, на ума, на сърцето, вложени във него от незапомнено време, за да стане неуязвим срещу трите врагове на човека -вековните врагове пред които са паднали короновани глави, велики пълководци и безброй хора на изкуствата. Жената, парите и славата - оръжията на падналия ангел, изкушенията, които са властвували над човешкия род и над всички ония не познали Великото в света и невкусили капчица от свещения елей - истината. Христос пръв показа пътя и постави ярки стрелки никой да не сбърка - срещата в планината, където две шпаги за сетен път опитаха силата си, ще остане забележителна. На трите изкушения Той противопостави Великото, постави любовта, верността, богатството на духа си и мина неуязвим пред Луцифер - победата бе спечелена на земята и новото се извиси като огнен стълб и човекът можеше да мине по този път. Учителят задълбочи и одухотвори идеята, приближи я до човека и я очерта релефно - до каква степен трябва да бъде реформиран човек, из основи, издъно, отвътре навън. “300 милиарда души - клетки в човека трябва да вземат участие в този процес, да дадат своя вот при решаването на основния въпрос - кому ще служи човек, на истината или на лъжата, на доброто или на злото, на правдата или на неправдата, на насилието или на свободата.” Въпросът беше много сериозен, не само Учителят знаеше това, но и ученикът разбра, че беше въпрос на смърт и на живот - за вековете се изграждаше новото съзнание, слагаше се нова основа. Новораждането не беше механичен процес, нито евангелски израз на който можеше да се гледа леко, новораждането не се дава по благодат, а беше плод на огромна работа и на голяма борба - триста милиарда клетки трябваше да бъдат научени, възпитани, облагородени, освободени от дивата капчица кръв, която бушува в човека и го приближава до животното. 300 милиарда клетки - тази огромна помощна армия, която в общ съюз, начело на своя господар единствено можеше да се противопостави срещу организираните ухрищения на света, който здраво държеше своите вековни оръжия - жената, парите и славата. Нека идеята бъде стара като света, лелеяна мечта на вековете, като гореща лава тя залива нашето време, за да намери място в сърцето, в ума на ученика, който екипиран като войн, здраво стиска в коравата си десница, новия морал, новия живот, новата любов и идеала към Великото, като изпитани средства и оръжия срещу вековните врагове на човека. Отдавна той е вкусил от елея на новото, което му вещае живот, светлина, свобода, защото отдавна той е видял трите извора, които бликат в нашата земя, опитал вкуса и разбрал: “Че всичко друго е измет, пред това да те позная, Господи” - както е казал апостол Павел.
Пред ученика се разкрива величествения изглед на един нов живот, нови възможности, нови постижения - човешката душа от векове е копняла за този момент - новораждането да стане топла и скъпа реалност. Пред красотата и съдържанието на новото, онова, което светът предлага е като смет - дрипели на времето - техния образ Учителят освети до дъно, показа тяхната цена -колко отживяла бе тя и колко негодна вече. Направи го, за да покаже, че идеята на Христа беше жива, жива е била и тогава, жива е до наши дни, задълбочена и приближена до човека в светлината на ученичеството, което пристъпваше в света.
Новораждането беше важна и належаща задача за всички, които ожидаха новото, за всички, които искаха да живеят и да участвуват във великия поход срещу вековните врагове на човека, когато човекът неуязвим от силите на злото, силен и организиран отвътре ще остане непобедим във вечната схватка на света и неговите съблазни, загубили вече своята сила и своят фалшив блясък, на позлатени монети, които още се силят да минават за златни.
