1. ПРОЛЕТТА НА ЕДИН ЖИВОТ
Това годишно време, което наричаме пролет и което трае точно определени дни, пренесено в човешкия живот би могло да са удължи. Тогава слънцето ще изгрява винаги точно на изток, тревите и цветята ще ухаят еднакво през всичките дни, дърветата ще се зеленеят, водите ще текат пресни и свежи, небето ще блести в разкошна синева и човекът ще се чувствува винаги млад, жизнен, ще сеща как в сърцето му прелива една постоянна радост - пролетта блика не само отвън, но и отвътре.
Пролетта на един човешки живот е необикновена - една година живот, близо едно столетие, чиято четвъртина прилича на пролетта в природата. В този къс сезон намираме детството, юношеството и част от младостта. Когато се връщаме на това време, пред нас наново се разкрива красотата на пролетните утра, огласени от птичата песен и наситени от аромата на цъфналите дървета и над нас едно небе ярко, лазурно, което ни кара да мечтаем, да копнеем и да се радваме еднакво не само на пролетта отвън, но и на тази отвътре, пролет, която се пука в самите нас. Спомняме си още много неща от тази празнична процесия, която ние безмълвно, а понякога и с малка тъга включваме в нашия личен живот. Били сме деца, преминахме един богат сезон, който неусетно погълна юношеството, за да се отзовем пред младостта с всичките характерни нюанси, шумове, гласове и аромати, с всичкия жар на копнеещото за обич сърце и с всичката жажда на гладния ни ум. Светът тогава се разкрива пред нас потаен и пълен с неузнаваеми неща, които искаме да уловим не само с ръцете си, но и с нашия ум, жаден да погълне и обработи всичко, което идва в света като повей на нови ветрове.
Пролетта на един живот, първите трепети на детството, което ни разкрива тайната на езика - словото, тая изумителна и мощна проява на човешкия дух, която ни пленява първия миг, когато сме раздрали въздуха с победен вик, първия удар на човешката реч, първия звук, който прокънтява в невръстната ни плът, за да отекне по-късно в онзи лабиринт, където се срещат не само звуците, тоновете, думите, но и идеите. Нищо по-трогателно същевременно и нищо по мощно не съществува за това време от съзвучието на една фраза, която прониква в съзнанието като ехо, което чуваш четливо, а чиято трудност да я пресъздадеш като трагедия, когато виждаш с детския си ум, колко леко си играят големите с това магически изкуство - говора. То се вижда върховно в тая земя, която ти предстои да опознаеш, изучиш и използуваш.
Но как ще овладееш магията на езика, магическото изкуство на говоримата реч? Големите не подозират и не разбират, какво става в глъбините на детското сърце, когато развълнувано и пленено от тази магия, то се сили да се изравни с това изкуство до големите. От първия до последния момент на този сезон детето жадува, копнее, за да усвоява всичките изкуства на големите, да се изравни до тях, да прилича на тях, да придобие безброй сръчности. Този разкошен сезон за голямо съжаление големите скъсяват до минимум от невежество, грубост и непознаване душата на детето - а колко е сгъстен, колко е богат този сезон, когато човек научава толкова неща, колкото не може да научи до края на живота, си дори. Жестока е тая констатация, но как да я
отречеш, когато навсякъде се натъкаваш на неумолимата ножица на човешкото невежество, което безпощадно скъсява детството и поразява сезона.
Пролетта е кратък сезон. В нашия паралел трае точно 90 дни, такъв е астрономическия закон. Детството на човека трае като пролетта в зодиакалния знак на годината - определени дни, казват философите. Не искаме да приемем това твърдение, ние го опровергаваме, законът при човека е друг, законите на живота са други, пролетта на човешкия живот може да се продължи - годините могат да спрат до младенческата възраст и човекът да си остане до края на живота си млад - сиянието на младостта да изпълни целия човешки живот и уханието на тази пролет да се разпростре до всичките възрасти. Какъв блян, каква недостижима мечта, какъв идеал на всички мъдреци, които са учили хората на магическото изкуство да бъдат вечно млади, да си останат деца през един дълъг човешки живот.
Тогава ние, които харесваме тази идея, ние, които таим копнежа за младостта, се връщаме назад и търсим характерното, забележителното, което е дало основния тон и колорит на прекрасното и неувяхващото, на младото, свежото, което ни подарява уханието и красотата на пролетта - силата и чистотата на детството. Всичко това ние го намираме, то ни чака, протяга ръце към нас и простичко ни говори и въвежда в залите на нашето детство, когато дълбоко в нас цъфтеше непобедимия копнеж да учим, да разбираме, да откриваме, да се обогатяваме непрестанно. Усещаме нектара на младостта, жаждата към познания, към съвършенство, към красота - идеалите, които сякаш са прерогатив на младостта с които тя опреснява живота и света, като дава тласък на културата, тоя чист и силен копнеж да станеш човек, ученик във великото училище на живота. Школата чака човека, една учебна стая, един учебен чин и Великия Учител, Който най-вече от всичко като начално правило на ученичеството иска от човека да стане като детето. Това е скритата идея на Христа: “Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.” То не означава нищо друго, а съхраняването и поддържането неутолимата жажда да учиш, да придобиваш нови знания, да печелиш съкровища, които не губят никога своята цена - ценности за които единствено заслужава да се живее, необходими не само за един живот. Детето е дете само защото носи непобедим в себе си копнежа - огромния интелектуален глад да знае и разбира всичко и доколко този копнеж е силен, доколкото тази жажда е неутолима, дотолкова детето напредва и се обогатява духовно. В момента, когато ограничението на големите и условностите на живота не кажат: стига, до тука беше всичко -човекът вече се е простил с младостта остарява преждевременно, и за един свят той е вече пенсионер. Пролетта е вече отлетяла.
Образът на ученика съществува от векове. През днешното време неговия профил е релефно очертан. Както е дадена пълната и богата характеристика на понятието Учител, така също е дадена и пълната и богата характеристика на ученика. Имаме желание да нарисуваме този образ в светлината на онова, което е казано за него от Учителя.
Човекът не иска да остарява. Човекът не желае да изгуби същественото, ценното - ценза за Царството Божие, казано на евангелски език - детството си, казано на наш език, младостта си. Понятието дете, понятието млад се покрива напълно с понятието ученик. Ако човек до края на живота си запазва жаждата към знание, копнежа към усъвършенствуване, духовните интереси към всичко що е ново, напредничаво, грижата да съхранява духовните ценности, той си остава дете, в една духовна и интелектуална сфера, той запазва младостта си, той цъфти, както през пролетта на своя живот. Ученикът като детето всеки ден притуря по нещо към съкровищницата на знанията, добродетелите си, всеки ден увеличава своите познания, своята светлина - развитието продължава в същия темп. А там, където има учение, усилия, работа и успех, няма старост. Затова ученикът е вечно млад, затова животът на ученикът от окултната школа представлява вечна пролет - успял е краткото годишно време да го продължи, победил е физическия, астрономически закон и за този живот слънцето никога не залязва, животът на ученика ухае на вечна пролет. Като малкото дете ученикът е изпълнен само с един копнеж, непобедим и чист - да учи.
