Когато се спираме на известни моменти от Неговия живот, далеч нямаме желание да правим сравнения. Сравненията тук са изключени. Спираме се спонтанно, за да огледаме картината, която се разкрива пред погледа ни, също както, когато вървим по планински път, и на известен завой се спираме очаровани от пейзажа, който се открива в далечината. Такъв един пейзаж представляват някои случки из Неговия живот, които Той разказва в беседите, твърде пестеливо, ала премного живо, за да ги отминем. Спрели сме се вече на завоя, гледаме и слушаме, съзерцаваме и накрая мислим. Учениците имат, какво да учат и какво да кажат, когато Учителят сам разказва своите преживявания, епизоди, опитности, като нещо обикновено, естествено, както са станали. Ние знаем, че всичко, което става около Него е необходимо, всичко звучи особено, дълбоко, ярко блести идеята. Тогава, както разлистваме интересната книга така се спираме, разчитаме казаното, написаното, като частичка от онова, което Той е искал да ни предаде, разкривайки живия пример, непременно ни отвежда до закона, до принципа, до знанието. Не веднъж скритото в примерите е ставало тема за нашата размисъл и не веднъж сме правили опит да го преживеем, да го опитаме, да го живеем. Образът този път е много жив, да не кажем внушителен, за да го подминем без да го огледаме от всичките страни и се спрем на детайлите.
Учителят разказва, че при Него е дошъл, вероятно в неудобно време, когато Учителят бил зает с друга работа, един евангелист с молба да бъде приет. Учителят му казал, че този ден бил зает, обаче посетителят упорито настоявал, работата била много важна, ще му отнеме само пет минути.
Пет минути, какво са те, Учителят се съгласил и го поканил в стаята. По професия човекът бил тенекеджия, но същевременно намирал достатъчно време да се вдълбочава в Стария и Новия завет и вероятно той здраво държал на своето намерение в продължение на пет минути да покаже на Учителя големия си запас от познание; колко добре владеел Писанието. Влязъл в стаята и започнал петминутното си послание. Когато човек настоява за петминутна среща с Учителя при когото идваш за съвет, подразбира се, че работата е много спешна, необходимостта от такава кратка среща просто е било належаща. Можем да си помислим, че се отнася в най-лошия случай за някой тежко болен, който се бори между живота и смъртта.
Нищо подобно, петте минути са били само предтекст, да може да влезе, за да може да се изпълни едно желание, което дълго време е носил в сърцето си, или в ума си. Ние нямаме право да се занимаваме с този евангелист, който владеел Писанието, знаел кой стих от коя глава, от кой апостол е, на коя страница може да се намери - цитира перфектно стиховете от Стария и Новия завет. И от всичко това се подразбира, че той е имал именно това желание да блесне със знанията си, с умението, с изкуството си да запаметява и да цитира точно Писанието. В цитирането изобщо няма никакво изкуство и най-лесно е да запаметиш стихове и да ги казваш, а някои едва ли не намират, че това е дар и отчаяно го бъркат и смесват с индивидуалното мислене и размишление. Тези многознайни декламатори винаги чувствуват остра нужда от публика и то добра публика, която да оцени тяхното “изкуство”. Този приятел не се задоволява с обикновена публика, не търси учениците, които вероятно биха му дали различен урок и прием, а разгръща своята способност, своя талант, както вероятно си мислел пред Учителя. Желание, голямо желание на човек, който не разбира пред Кого е застанал, с подчертано чувство на самоувереност. С една дума, надценил се е. Липса на разбиране и главно на въображение, за да разбере, че цитирането не представлява нещо много ценно, някакъв Божи дар - светът днес е пълен с платени, талантливи рецитатори. Автор и рецитатор са две съвършено различни неща. Но нека не снемем портрета на този посетител, който моли само за пет минути. Такива посетители по времето на Учителя, положително е имало повече отколкото си мислим и времето на Учителя, бездруго е било ограбвано от такива, които смятат, че работата, тяхната е много важна. Зад този случай подозираме неизброимо много, твърде е възможно и ние да сме изпадали в това положение. Така, че нямаме желание да оскърбим този човек, който и да е той, урокът е много ценен, за да го отбележи Той - ние сме благодарни, има какво да учим от него. Нека минем към важната част на случая. Този експерт в познаването на Писанието, далеч не остана при Учителя пет минути. Не остана нито. един час, нито два, а цифром и словом три часа, сто и осемдесет минути - 36 пъти повече от исканото време хвръква Учителят е следял часовниковата стрелка, иначе, не би уточнил часа; слушал спокойно и внимателно рецитатора, който се въодушевявал все повече и повече, забравял се, опиянявал се, възхищавал Се от собственото си ораторско изкуство, от своите познания, увлечено от глава на глава, от стих на стих, от книга на книга, пребродил почти цялото Писание. Така си мислим ние, така го виждаме и нека ни бъде позволено да го кажем. Три часа да приказваш само на тема Писанието.
Когато най-после решава да си тръгва, предоволен той благодари за вниманието с което е бил изслушан, без ни най-малко да се извини, че не издържа на обещанието си, след като е отнел толкова време, като при това му било казано ”че бил занят”. На ум дори не му е дошло да се извинява, смятал, че е казал толкова хубави неща, за които Учителят вероятно трябвало и да му благодари, сякаш му открива нова непозната страница.
Когато излизат навън Учителят му предлага да се поразходят малко и на тръгване му казал: “Можете да дойдете и друг път, но ако имате да кажете нещо ново, а не да повтаряте неща, които всички хора знаят.” Добре трябва да е чул тази не много добра реплика. Думите на Учителя добре са били чути, но нека не засегнем неговия проблем, нека сам реши задачата си. За нас е важна другата част. Учителят е доволен от търпението, с което е слушал три часа. Три часа през нашето време изпълнено с динамичност! Спокойно, съсредоточено Учителят е стоял пред този човек и слушал познати неща.
Съзерцателният момент е наситен с нещо много силно и извисено за нас Ние не бихме издържали, поемаме си дъх и казваме: какъв връх представлява търпението! Случаят е обикновен, зад него, обаче, намираме необикновеното, за да се върнем на нашето всекидневие и потърсим случаи - кога и как сме реагирали на подобна среща от рода на тенекеджията, как сме отзвучавали на всичко, което ни бе познато, еднообразно, скучно, за да опитаме равнището на нашето търпение? Три часа Учителят слуша евангелиста. Рядко, много рядко неговите лекции са отнемали на учениците три часа. И какво криеха тези беседи обикновено по време на съборите, единствените, които са били по- дълги от неделните и школните през годината. Спомняме си, че тогава и най-дългата беседа прошумяваше като мигове. Но да слушаш рецитации и то познати и не пет минути, а три часа, това бе истински урок на търпение, което надминава търпението на ония мъже от древността.
Търпението говореше много за човека, чрез търпението се опитваше силата на неговите убеждения, неговото прилежание, неговата любов. За ученика един от важните уроци беше урока по търпението. Учителят ни даде един малък пример, откривайки завесата на всекидневието, за да извлече след това принципа.
“Ще дойдат при вас някоя неприятност, някоя болест, някоя несрета и ще ви каже: Само за пет минути, а ще стои с часове, с дни, с месеци. Не се сърдете, не ги пъдете. Внимателно и търпеливо ги изслушайте и ги изпратете учтиво и ги разходете и ги поканете пак да дойдат. Дошъл е тенекеджията да ви посети.
Урокът е предаден изрядно. Лекцията засяга живата ни практика. Учениците се постараха да я чуят добре, да я разберат добре, и да я приложат добре.
Каквото и да се случи, каквото и да връхлети върху нас, който и да застане на нашия праг, желан или нежелан гост, за пет или за три часа, да го приемем добре и в себе си да си кажем: Тенекеджията е дошъл!... Урокът бе скъпо платен не от друг, а от Него. Колко скъпо ще трябва да го платим ние, които разбираме, какъв висок връх представлява търпението и колко усърдно и упорито трябва да работим докато го придобием!...
