3.13. НА "ТОМОРОС"

Март 1917 г.

"Томорос" - незнаен, високо издигнат и вечно къпещ се в облаците и техните гъсти мъгли, планински каменист колос - свръзка естествена и яка на неделими родни езера - Охрида син и стара Преспа. "Томорос" - паметник студен и бездушен на Самуилова слава, днес сближи и спои с кръвта на бдинци две отдалечени от вековете епохи, за да разнася на вечни времена легенди за българската слава.

* * *

Мартенско време настъпи. Неочаквано гореща вълна се разля из низините на Битолско и времето стана тежко поносимо. Но там горе, по главните позиции, изрязани в студената плът на "Баба планина", "Перистер", к. 1248 и "Томорос", особено на последния, капризът на "баба" Марта се изрази в луда снежна виелица, която със страшен писък покри земята с дебел сняг, зарови долинки и дерета, отрупа с плътни преспи пътища и пътеки, а живакът притисна към 15 градуса под нулата. Изнемогваха там защитниците под ледените й удари, а мощната противникова артилерия сливаше смъртния си вой с нейната песен и шареше позицията с грамадни черни петна от горещо желязо, камъни и пясък. Окопи няма, нито скривалища, а дълбоки дупки, изровени в снега служат за такива. Снабдяването се затруднява и носи все повече и повече лишения и несгоди.

Бдинци с I, II и III дружини са пред к. 1248, a IV дружина на 1 март се отправя за г Ресен, където същия ден пристига и застава за корпусен резерв в междуезерния участък, под командата на германския полковник Тиери. Под началството на капитан Митов Ал., дружината почва с ред бойни упражнения своята подготовка за близка активна дейност, а на 12 март тя получава следната заповед: "6 п. французка дивизия с 210, 227 и 225 п. полкове, 1 дружина от 176 п. полк, 6 полски и планински батареи и две тежки 12.5 см оръдия е атакувал и отблъснал предните части източно от "Томорос". 3/4 дружина да замине напред и заеме втората позиция. На нея се възлага надеждата да запази позицията". Заповедта е ясна. Дружината тръгва и след един мъчителен и тежък нощен поход през снегове и плътни преспи, пристига и заема означената позиция, където заедно с 2 картечници, 3 строеви роти и една картечна рота от австрийската дружина води ожесточени и неравни боеве от 12 до 17 март с. г. Вляво от нея са били 12 егерска германска дружина с 2 роти от 2/23 австрийска опълченска дружина, една планинска българска батарея, а вдясно спешени 7 и 10 български конни полкове. В участъка на дружината са били поставени и една силно пострадала от боевете егерска дружина и една австрийска планинска батарея. Това са сили сравнително слаби пред противниковите такива, и при това силно изтощени от поразията на страшната зима. 4-та дружина се влива в неукрепената позиция, където ротите й почват да се ровят в дълбокия сняг, за да си построят подслони за запазване от огъня на врага и лошото време. Но, мощна е вражеската артилерия! Огънят й е непрекъснат и стотици огнени ядра се пукат и силно избухват, като отбелязват мястото си с обгорели големи черни кръгове върху снега, прилични на опожарени островчета в безбрежното снежно поле. Безспир са и вражеските пристъпи напред и въпреки жилавата отбрана и буйния й огън, врагът се примъква на 30-50 крачки пред позицията, където бива спрян от огнената лавина, слизаща от позицията в очите му. Тук почва борба неравна и жестока, борба на един срещу трима! Бомби безчет се изсипват и ровят в дебелия сняг, избухват със страшен пукот, ехото на който скача от скала на скала и в неспирно бучение се разнася из пространството. Артилерията с много оръдия съсредоточава огъня си върху бдинци, държащи ключа на позицията, а картечници, примъкнали се близо, сърдито квачат и обсипват защитниците със съскания, като разсърден рояк оси.

Реве планината, земята трепери, огънят се засилва и се обръща в барабанен, а снегът става кървавочервен.

Седем дни напорът на противника не отслабва, но и духът на изтощени бдинци е несломим - всеки нов пристъп те отбиват бляскаво с мощното си "ура" и държат противника на разстояние. Последният е смутен и всеки нов опит да забие клин в разположението на бдинци, се разбива кърваво в коравината на фронта им.

На 12 март шестнадесетата му атака е отбита все така кърваво, все така буйно, все така гърмоносно се носеше победното бдинско "ура" и гонеше освирепелия враг. Позицията е запазена.

Противникът е уморен, обезсилен, задачата му пропаднала, а усилията му кърваво наказани. Победата е на бдинци, славата е тяхна - положението е спасено доверието и надеждите възложени тям бяха оправдани бляскаво.

Борбата е на стихване... жестоката виелица е също уморена, но не прекъсва песента си, а с жаловити вопли и тъжен скимтеж издигаше прозрачни облаци от сняг и посипваше с тях пресните безкръстни братски гробове на 59 бдински чада от тази храбра дружина, паднали убити тук, а други 234 души ранени и премръзнали бяха извадени от ледените й прегръдки и отнесени назад.

"Томорос" спечели завидно място в историята на полка, а на дейността на IV дружина се даде стойността на велик подвиг.

Всички отличили се бяха щедро наградени с кръстове за храброст, а командира на дружината капитан Митов Ал. бе повишен в чин майор "за бойни отличия".