3.12. ВЪВ ВРАЖЕСКИЯ ЛАЗАРЕТ

Зловещото затишие, което като никога, бе заседнало върху позицията на полка пред в. "Перистер" (2610) и к. 2449 на 14 септемврий 1918 г., внезапно бе разбито към 3 часа след пладне от адския трясък на стотици снаряди, изпратени от артилерийските вражески урагани, които запалиха земята. Денят тежко отиваше към своя залез, а огънят не само че не отслабна, но с настъпването на нощта ставаше все по-буен и по-буен, като от време на време се обръщаше на барабанен. Биеха се всички окопи и всички пътища и пътеки зад позицията, водещи към нея. Движението на транспортите, носещи материали на позицията спря, а пешеходците с голяма мъка заобикаляха из дерета и скали, за да се запазят от огъня. Едновременно всички окопи на противника почнаха една небивала досега пушечна, картечна и минна стрелба и обсипваха нашата позиция с маса олово. Особено силен и съсредоточен огънят беше върху к. 2449 и седловината, която я свързваше с "Перистер" (к. 2610) - най- достъпната посока към нашата позиция. Това бе предвестник на по-важно предприятие, което противникът подготвяше, а честите му атаки през нощта потвърдиха това. Но, стари бдинци бяха будни и бодри - атаките биваха отбивани силно с буйния им огън.

Положението не се измени с нищо и на 15 и 16 септемврий. През нощта на последния французите, възползвани от гъстата и черна мъгла, повеждат няколко атаки и последователно една след друга, но биват отхвърляни със загуби обратно в тъмнината. Упорството на нашата отбрана е несъкрушимо, но и противникът е упорит - той повтаряше атаките си след всяка негова несполука и изтощаваше силите на защитниците, които нямаха никакви поддръжки, за да очакват смяна за почивка. Най-после, командирът на 12 рота, капитан Гълъбов, доблестен и храбър офицер, решава да проникне лично зад бойните линии на противника, за да разбере намеренията му. Той взема със себе си 7 души охотници, смели като него, и след полученото разрешение, се спуща напред срещу огъня, слиза в дерето на р. Червена и се загубва в тъмнината.

След малка почивка, сигурен в ориентировката си кап. Гълъбов повежда групата напред и след големи усилия, предпазвания, а на много места и припълзявания между скалите, той достига пред самите окопи на противника, бълващи безспирно огън над главите им. След малка отмора, с тежко пълзене из камънаците, групата се измъква вляво и се насочва срещу празното пространство между "Калугерица" и "Камена планина", скоква на крака и прибягва нагоре, като спира вече зад бойната линия на французите. Трескотията тук е така силна, че поглъща шумът от това движение и групата остава неоткрита. Още малко усилия и групата е вече близо до позната чешма, построена по северния склон на в. "Калугерица". Позната е по това, защото на [4].IХ.[1918] г. тя бе нападната от смелата група на подпоручик Тома Стоянов, с бляскав успех. Сега около нея имаше охрана, часовоя на която се виждаше ясно и който най-безпечно весело разговаряше с други французи, слезнали тук за вода. Моментът е сгоден, часовоят е залисан. Групата, водена от храбрия си началник, скоква и без шум се нахвърля върху обезумелите от страх французи. Последните със зверски рев се пръскат в тъмнината, но двама души са здраво заловени, устата им запушени с кърпа и бързо повлечени назад към позицията ни.

На разсъмване групата без загуба и без пушка да е гръмнала пристига в полка с двамата също така здрави пленници. Последните бяха двама фелдшери от близкия до чешмата французки превързочен пункт.

Сведенията, събрани от тях, установиха, че нови гръцки полкове са пристигнали, от които 38-я е на позиция срещу нашия 52 полк, до Преспанското езеро и че противникът готвил решителна офанзива на този франт, което се и потвърди от развилите се скоро събития.