262. Червеният петел

Между постоянно присъстващите ученици на Учителя имаше и един постоянен представител на пернатото царство-един червен петел, който всеки обед, щом Учителят седнеше в средата на пейката и ние заемехме местата си на трапезата, с бавни, тържествени стъпки се качваше на хълмчето и заставаше точно зад Учителя. Там стоеше, докато свършим обяда и си тръгнем. (Забележка; Виж "Изгревът" т. XXI11 снимки № 34, 35)

Един слънчев ден, след като се бяхме нахранили и се намирахме във весело разположение на духа, хрумна ми да помоля Учителя да накара петела да ни попее. Той, обаче, се обърна към мен с думите: "Вие го накарайте, рекох". Погледнах петела и мислено го помолих да пее. Той не мръдна от мястото си. Обаче, след няколко минути той се обърна и бавно слезе от хълма. Застана на противоположната страна на Учителя, обърна се на запад и започна да пее. Учителят ми каза да броя колко пъти ще изкукурига. Изминаха няколко минути, а той все кукуригаше като курдисан. Най-после млъкна. "Колко пъти изкукурига?" - запита Учителят. "Дванадесет пъти", отговорих. "На запад пее за материални работи. Ще има ядене и пиене, рекох."

В.К.: Сега искам да ми разкажете за оня случай с петела? Весела: Да. Когато се постопли времето, почнахме да се храним на двора. Направихме дълга маса с две пейки. Учителят сядаше в средата точно пред слънцето, пред опорната стена. То беше като хълмче там. И всеки ден на обед идваше един шарен петел много мастит, хубав, и заставаше зад Учителят точно и стоеше през цялото време, докато обядваме. И когато свършим обеда и станем и петелът слиза от хълма. Един ден, в последните така месеци, казах: Учителю, този петел като верен приятел стои тука всеки ден, моля ви се, помолете го да попее. Учителят ме погледна и каза: "Вие го накарайте, рекох." Ами аз тогава се озаптих, че как мога аз да накарам един петел и почнах да го моля мислено, заради Учителя, казвам, попей да ни зарадваш и ти си такъв верен изпълнител, стоиш тука на пост толкова месеци. И след малко петела хоп-хоп слезе от хълмчето отиде и погледна към Перник, към запад, в дворчето и започна да пее. И толкова силно пя, Учителят каза: "Бройте колко пъти", изпя 12 пъти и гледаше към запад. Учителят каза: "Следете интервалите", но аз не можех да следя интервалите между песните, защото трудна работа беше това. И аз го попитах: Учителю, 12 пъти, какво значи? Той каза радостен: "Е, ще има ядене и пиене, рекох. На запад пее." В.К.: Значи ще се оправят работите. Весела: Значи работите ще се оправят. Ядене и пиене, като свършиш една работа. После,42 е един завършек, един цикъл завършен.