Между последователите, приятелите и учениците на УЧИТЕЛЯ, най-внушителна бе групата на педагозите, а нейното сърце - учителките. Не случайно професията им бе люлка на идейни привърженици.
Завършили висше, полувисше образование, те имаха солидна теоретична и практична подготовка по сложните психологични процеси, през които преминава детската душа, да придобие знание и израсте като характер. Методите на възпитанието и самовъзпитанието бе път, през който ден след ден, децата добиват добродетели, етични отношения, оформен мироглед, познания за живота, за да бъдат полезни на себе си и на обществото. Идеите не са нещо материално, а душевните процеси не са измерими с обикновени мерки, а пробуждане на съзнанието е много труден и стръмен път. Когато за първи път учителите бяха чули УЧИТЕЛЯ да разглежда проблема за пътя и развитието на душата и човешкия дух, те се убедиха, че подобни теми им са разбрани и близки. Към заученото в учебните заведения те трябваше да прибавят знанието и мъдростта на УЧИТЕЛЯ, а за приложение на Неговите методи те бяха готови. Професията на педагога е сигурно стъпало за усвояване на новото учение.
Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ. Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ.
А Неговата катедра бе навсякъде, винаги достъпна. Планинските върхове с огромни каменни блокове, изумрудените езера с кристални води, бъбривите поточета със спокойни или пенливи води, китните поляни, осеяни с красотата на нежни тревички и цъфтящи цветенца бяха също така мълчаливи слушатели, както насядалите около УЧИТЕЛЯ добри приятели и ученици. Между тях, с писалка в ръка, нашите примерни педагози - учители и учителки, изписваха слово след слово по белоснежните листа на тетрадките. Те, подобно на работливите пчелички, събираха нектар както за себе си, така и за своите ближни.
Мнозинството от учителите не отстъпиха своите места нито в салона, нито в приемната, нито в общия живот, където се изграждаше бъдещето на
човечеството.
Един случай.
Ваканцията на учителите бе към своя край. Преди да поемат пътя към градовете и селата, те имаха обща среща с УЧИТЕЛЯ. В големият салон близо до входната врата, на шкафче без витрина бяха наредени книги за продан. Този кът наричахме - малката книжарничка. УЧИТЕЛЯТ бе седнал на една от пейките, а около Него насядали на разговор бяха не само учителите, но и други изгревяни. Той разглеждаше наново издадените съборни беседи отІІ-рия младежки събор от 1924 година. Неголямата книжка съдържаше петте беседи изнесени на 6 и 7 юли същата година. Той се спря на последната беседа със заглавие „Новото възпитание" и запита:
- Имате ли тази книжка? По настояване на някои от вас, преиздадохме отдавна търсените беседи. Лекцията, на която сега съм се спрял засяга важния проблем на възпитанието - тема, на която вие сте посветили живота си. Новият човек, новото учение изискват и нови методи за възпитание. Кой от вас ще прочете няколко реда от страница 76?
Книжката е поета от близкостоящата учителка и тя прочита:
„Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънно състояние те могат да се свържат със своя учител, от тях може да се очаква нещо добро."
- Спрете до тук! - продума УЧИТЕЛЯТ. - Ще споделя с вас срещата, която имах на Рила с училищен инспектор от Дупница.
УЧИТЕЛЯТ продължи:
- Същият бе на екскурзия с група учители от местната гимназия. Изрази доволството си от външния ред на лагера и от начина на летуване. Но по един въпрос остана на особено мнение. Той ме запита: Разбират ли Вашето слово последователите на учението Ви? Имам впечатление, че не всички могат да схванат това, което им казвате!
- Ако всички не могат да схванат и разберат това, което говоря, вечер след като заспят наново се събираме и продължаваме заниманията. Но не само те идват да ме слушат, идвате и Вие, а заедно с Вас идват всичкй разумни и будни души! Така, че ако на физическото поле не се възприема новото учение, работата продължава в невидимия свят. Ето как се работи за повдигане на човечеството!
Училищният инспектор бе изненадан от отговора, подаде ръка и тръгна замислен...
Учителите, обаче бдха твърде доволни от разговора. Споделеният пример с училищния инспектор бе великолепно допълнение към прочетената мисъл за новите методи на новото възпитание.
И те се разделиха с УЧИТЕЛЯ, но с окрилен дух и укрепнала вяра. Пред тях бе светлото бъдеще на новото учение - нов и пълен мироглед на новият и разумен човек.