НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

192 а. Защо не приех малкото зло на Изгрева, когато ме ненавиждаха

Весела Несторова ТОМ 24
Алтернативен линк

192 а. Защо не приех малкото зло на Изгрева, когато ме ненавиждаха


Срещнах се с Учителя и Му разправих случката. Той ме държа повече от два часа на разговор.


"Вие първа приложихте методите. Има два процеса в Любовта: първо ще раздадеш всичко, което имаш - то е инволюция, след това ще започнеш с малката обич, която расте-то е еволюция. Злото превръща изобилието в немотия, а доброто - немотията в изобилие.


Вземате някога чужда карма, но закона е, че вземаме и доброто, та постигаме нещо без усилия. Там, където е най-хубавото и лошото се ражда.


Като дам плодове, ще дам и мотика. Някои несъществени и ненавременни работи даваме и после страдаме. Процесите трябва добре да разбираме. Многото желания са много цвят, а природата голям процент бракува. Ние бихме били най- нещастни, ако се реализират всичките ни желания.


Трябва да знаете две невъзможни неща: невъзможно е овцата да изяде вълка и вълка да опасе тревата. Лъжата не хваща дикиш.


Върхът ще стане долина, като раздаде всичко и обеднее, а долината ще стане връх - ще раздава събраното богатство.


Не давай храна и условия на оня, когото карат в затвора - той отива там да учи ограничението. Намери свободните и на тях дай храна и плодове. Теб ти е мъчно, че не ти плащат добре за хубавите дрехи, които им даваш. Те искат евтино да купят, а ти се мъчиш. В злото ще предпочетеш малкото зло пред голямото, а в доброто ще предпочетеш голямото добро. Ти на Изгрева не беше благодарна на малкото зло, та ти дадоха голямото.


В.К.: Сега, към с. 171 Учителят споменава: "В злото ще предпочетете малкото зло пред голямото зло, а в доброто ще предпочетете по-голямото добро. Ти на Изгрева не беше благодарна на малкото зло, и ти дадоха голямото зло." Кое беше малкото зло на Изгрева? Весела: Да. Ами на Изгрева почнаха да говорят по мой адрес. Аз дочух някой много неприятни работи, но дори един брат отишъл и казал: "Учителю, тя е дошла да съблазнява братята. Да я изключим от братството." Брат Тодор Стоименов, най-стар брат един. (Забележка: Виж "Изгревът" т. Ill, с. 13-17; т. V, с. 724-727; т. XXII, снимка № 9) Учителят не знам какво му е казал, обаче, той не е приел неговото предложение, защото това значи да изключи цялото братство, тъй да се каже, ако приказват по адрес на някой. Но аз казах, попитах: Учителю, това ли е братството? Защото почувствах как ме атакуват. Аз имах болки в слънчевия възел много лоши и се чувствах много зле, чувствах, че от всички страни с поглед някакси ме атакуват и после разбрах, че мойта дружба с Гавраил много ядосала сестри, които били влюбени, шест сестри, ама по-късно разбрах, били влюбени в Гавраил. (Забележка: Гавраил=Галето=Галилей Величков. Виж "Изгревът"т. I, с. 5-108; т. IV, с. 52-240; т. XXII, снимка № 65, 66.)


В.К.: Той голям красавец, аз съм го виждал на ония години. Весела: Много красив. Но понеже Учителят го назначи да ми пише в селото, да ми носи, станахме приятели и едно много ангелско братство имахме с него и сестрите почнаха да ревнували започнаха какво ли не по мой адрес да говорят. И пръсна се слуха. И той дори се повлия. И той се съблазни от тези клюки. А аз казах: Учителю, това ли е братството? Той каза: "Братството са тези, които са променили живота си." Братството са хора, които са променили живота си. Ако се занимават с клюкарство и с нападки, не са от братството. Те са други духове, не са от братството. Аз се съблазних от това, нали, и бях недоволна от тези атаки. В.К.: Аз си спомням, че вие ми разказвахте за един случай, когато толкоз е било напрежение, че вие направо сте избягали в гората и Учителя казал: "Оставете я!".


Весела: Аз отивах на събор, през лятото и тръгвам към салона сутринта на събор и когато вече приближавам салона, аз се почувствах от всички страни простреляна. Такива стрели се забиваха в мен, че на мен ми прилоша и реших да напусна братството. Да си отида и вече да не се върна. И тръгнах като смазана, наведена си тръгнах обратно и когато вървях край чешмата на ъгъла, с човека с книгата, чешмата, Учителят излезе от гората жълт, зелен и тръгна с мен. И казва: "Гледайте си работата, рекох, те всички ще разберат, но време трябва." В.К.: Но време трябва. Весела: Но време трябва. И ме изпрати донякъде и аз си отидох и легнах болна. И бях толкова зле, лежах и мислех, че умирам. Бях много простреляна. В това време Учителят викнал Галето и му казал да ми предаде една легенда. И той не ми предава легендата доста време и един ден намирам писмо в антрето и отварям - легенда от Учителя. От Галето. Прочитам легендата. Дава ми я да направя стихотворение. Много интересна, аз съм я написала, на английски съм я написала, обаче. И прочитам, изведнъж като че ли ми даде сили, седнах, написах едно прекрасно стихотворение за един младеж от Изтока и тъй. И реших да отида при Учителя да му прочета. Облякох се, бях бляда още, слаба, преживяла криза. Отидох, той ме посрещна и аз му прочетох стихотворението. В.К.: На английски. Весела: Да.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ