I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Сказка, четена на 4 октомврий 1931 г. в салона на кооперация «Напред»

по случай окръжната вегетарианска сбирка в Пловдив. Пловдив, 1932..

Печатница «Хр. Г. Данов», Пловдив - № 134/1932 г., стр. 3-30.

Добри братя и сестри, съидейници-вегетарианци и драги гости,

Отрадно е явлението в целия свят, че при туй изопачено разбиране на живота, при този материалистически мироглед на хората, никнат и нови духовни идейни движения, за да заглушават злото и да подтикват и другите човеци към нещо ново, нещо по-възвишено.

И радостното е, че начело на тези движения застават и учени, и интели­гентни хора.

Едно от тия идейни движения е и вегетарианството, или учението за без­кръвното хранене.

Появило се то на почва етична, строго научна, а у някои отделни личнос­ти - поради болести или злоупотреба с храни в по-млади възрасти, то, вегета­рианството, ще се разраства и ще стане едно от най-мощните движения. Защо?

Защото то е в полза:

1. на цветущото здраве, но не по външност, а по сила и издръжливост;

2. на силния ум и по-нежното сърце, придържащи се о строго моралните закони.

Вън от това, то е пътят на светиите.

Аз не засягам научната страна в полза на вегетарианството, нито духовната, за които трябва да се говори специално. Нека обаче тия, които се считат за морал­ни, приложат въздържанието и вегетарианството, и те сами ще се убедят в горното.

И помнете: рано-късно, всички духовни идейни движения трябва да пре­гърнат съзнателно не само въздържанието, но и вегетарианството.

Защо? Защото без вегетарианството няма истинска духовна еволюция!

Само с вегетарианството ще разберем великите думи на апостол Павел, в Първото послание към Коринтяните, глава 6., стих 12., гдето той казва: «Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза», и: «Всичко ми е позволено, но аз не ще допусна да бъда обладан от нищо». - Значи, когато човек се издигне на върха на духовната еволюция, позволява му се всичко, но той не ще го прави, защото няма полза и не ще се съблазни от нищо, защото знае отговорността. Ето защо, такъв ще върши само доброто.

Но нека не си правим илюзия, че като сме вегетарианци, лесно ще станем и светии, и че в света няма добри хора. Напротив, има, даже и по-добри от нас.

Въпросът е ние да надминем тия добри хора в добродетелите, а и те със своите добродетели да прегърнат и въздържанието, и вегетарианството.

Иска се обаче съзнание, иска се наука и знание, иска се чистота, иска се воля за приложение, за да придобием току-що казаното и да се радваме и на резултати.

Ето защо, задачата на всеки вегетарианец е трудна, но благородна, щом добие горното.

Но-на въпроса.

Добри братя и сестри,

Желанието ни да живеем на земята е най-големият стремеж на човешката душа. Защо? С единствената цел, че ще я освободим от веригите чрез нашето духовно пробуждане и издигане. А защо? Пак с велика цел, че след като напус­нем земята, душата да се напъти натам, откъдето се е откъснала. Това става с всеки едного от нас, безразлично дали сме учени или прости, богати или сирома­си, дали го съзнаваме или не.

И този стремеж е от раждането на първия человек, след като е съгрешил, включително до нас и до днес.

Затова, както един ученик в едно музикално училище трябва да прекара, да усвои и да приложи всички методи, за да бъде един отличен виртуоз, по същия начин и Бог е давал, дава и ще дава Своите методи, да придобием истинския живот, с цел да придобием и вечния живот и се слеем с Него.

Ето защо е необходимо да познаваме Бога!

Ето защо, без правилна идея за Бога няма и правилна духовна еволюция.

Духовно издигнатите хора поддържат, че някога человекът е притежавал вечния живот, но го е изгубил и сега се стреми да поправи своята погрешка.

Вие знаете, че във втората глава на Битието е казано, какво[1] Бог, като е създал человека, поставил го е в Рая и му е казал от всичко да се ползува, само от дървото на доброто и злото да не яде. Вие знаете историята с Адама и Ева - те не послушаха съвета на Бога, а послушаха един черноок и красив господин, в лицето на змията, и като ядоха, изгубиха всичко възвишено. Тогава и Бог ги напъ- дил от Рая, да живеят на земята и с пот и труд да си вадят прехраната. Ние сме техните потомци.

Така е и на физическото поле - земята. Нима един, който е наследил богат­ство, като го изяде, изпие, пропилее, не става сиромах и не страда?

Нима един комарджия, който пропилява всичко, не дохажда до положение да заложи и жена си? Ами, това са факти. Не е ли изгубил той всичко и не е ли нещастник?

Ето защо ние, които сме изгубили качествата на Божествения живот, кога­то се пробудим, придобием и заживеем този живот, извършваме нещо велико, защото в основата на този живот са: Божествената любов, мъдрост, истина, правда и добродетели. А такъв един живот е сила, която строи и въздига човешката душа.

Истинският живот трябва да бъде цел на всяка човешка душа (човека). Но без знания и методи този живот не се придобива. - А без този живот не можем да познаем Бога.

А Бог е Средата, от която черпим този живот. Бог е изворът на тия методи, давани чрез разни добри и духовни хора, каквито са били духовните хора и истин­ските пророци в миналото, в настоящето и ще бъдат и в бъдеще, главният извор на които е бил, е и ще бъде Христовият Дух, самият Христос, като второ лице на Бог-Отец.

Ето защо, да имаме истински знания за разумния живот, да живеем този живот, да познаваме Бога - това е главната цел на нашата душа и нашия Дух.

Само при тия качества ще добием при пълно духовно съвършенство и веч­ния живот. Затова всеки човек, всеки християнин, особено вегетарианецът, трябва да познава Бога вътре и вън от себе си, за да добие и другите качества.

Да познаваме Бога, това е нещо велико, това е тайната на вечния живот.

Фактът, че хората умират, показва, че не познават Бога в Неговата същи­на. А ако Го познават, нямат още Неговите сили. Ако бихме Го познавали в Хрис­товия смисъл, не бихме умирали, както бе с Христа, Който възкръсна и се показа и на Своите ближни.

Този е именно важният въпрос за всички - да дойдем до положението да възкръснем, като победим смъртта, както се казва от апостол Павел в 15-а глава на посланието му към Коринтяните. Това не е само духовно възкресение! Иначе напразно са думите на самия Христос, Който недвусмислено казва, че «ако ме любите и изпълните моите заповеди, ще вършите и по-големи чудеса от мене».

Но нека се съгласим за момент с всички ония, които мислят, че това е само духовно възкресение, духовно раждане, както се говори в 3-та глава от Евангелието на Йоана, когато Христос говори на Никодима, че докато се не роди изново - духовно, няма да влезе в царството Божие. Нима една такава промяна в нас е малка? Нима да победим греха - нашите отрицателни прояви в нас, и да ги заменим с всички добродетели, това е малко? О! не, това е най-великото.

Ето защо, ако всяко живо същество, включително и растенията, искат среда и условия за развитието си, по същия закон и за човека са необходими тия усло­вия и среда. Независимо от това, ако за зрението на човека е потребна светли­ната, за ухото - звукът, за носа - мирисът, за езика - вкусът, и ако специфично за човека средата на желанията е сърцето, на мислите - мозъкът, на действия­та - силата на волята, то средата за душата и Духа е Бог.

Затова безразлично е от коя религия сме и дали сме философи, учени или прости, ако не поставим като основа на нашия живот, на нашата душа и Дух Бога, ние сме далеч от истинския живот, от истинското духовно съвършенство, макар и да сме вегетарианци.

А чрез връзката ни с Бога, по горния начин душата ни ще добие своя пър­воначален живот - да се облечем и в безсмъртието. Затова Бог в нас е една вътрешна среда, от която трябва постоянно да черпим. А сърцето с кръвообра­щението, храносмилателният и дихателният апарати, умът с мислите са главните среди, които поддържат живота. Обаче, достигнем ли чистия живот, това е под­готовката, това е подготвителната среда и връзка посредством нашия Дух да се домогнем и до Всемирното Божествено съзнание.

Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога. Когато обаче човек пробуди своето съзнание, свърже своята душа и Дух правилно с Бога, усъвършенствува се, владее себе си, владее силите на природата, както Христос ги е владял, тогава ще дойдат безсмъртието и вечният живот.

Затова пробуденият человек[2], а особено въздържателят и вегетариане­цът, трябва постоянно да работи за своето духовно усъвършенствуване. Сега Христовият Дух работи усилено върху готовите души, които искат да Му служат.

И затова:

Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал;

тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога;

тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен гос­подар;

тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вмес­то Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъ­жите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните -

Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души.

Злото вече е обхванало целия свят и го тормози. Това зло е като една могъща сила, защото и то иска да живее.

Иде обаче ден, когато малкото чисти души засега, в тия идейни движения в целия свят, които са като авангард на Бога, ще заразят със своя живот и пример останалите хора, които са податливи на новото, на хубавото.

Тези чисти души, във всички народи, па макар някои и не още вегетариан­ци, са като запалени свещи. Те светят със своите души, те ще осветят своите тела, ще осветят и света.

Ето защо, по-добре е нашата душа да е една запалена свещ, макар като искрица, но с вяра и стремеж, че тази искрица ще се разрасне и ще освети цялото ни тяло, отколкото около центъра на душата ни да има едно тъмно петно, което, като се разрасне, всецяло да ни потъмни.

Ето защо именно е нужно да познаваме Бога!

Нима е малко да умее човек между другите добри неща да може да тран­сформира лошите си мисли на добри?

Нима е малко с мисъл да отстрани една по-малка, а и по-голяма болест от себе си?

Нима е малко да изпрати една добра и силна мисъл към една душа, да й помогне?

Ама някой ще каже: «Не мога.» Бог казва: «Аз ще го науча.» А това научава­не са страданията, поради нашето отклонение, чрез които Бог иска нашето доб­ро, иска да се изправим; това е още смъртта, за едни - да спрат своето по­нататъшно падение и с опитностите след смъртта пак да подирят Бога, като се върнат на земята, а за други - да спрат временно своето духовно усъвършен- ствуване и като дойдат наново, пак да продължат своята еволюция.

Всеки от нас ще каже, че се стреми да познае Бога и че върши добри дела. Така е. И вярно е, че в целия космос има една еволюция на всичко, включително и у человека.

Но еволюцията на человека, поради свободата на разума и свободата на волята, които Творецът е поставил в него, за разлика от животните, се отличава от еволюцията на последните. Защо? Защото е придружена и с една обратна велика сила, именно инволюцията, ако не вършим волята Божия. Това е поради невежеството ни и непослушанието ни. Тези недостатъци са създали именно зло­то в неговите различни разклонения.

Даже нещо повече: ако у животните, които поради подбора усъвършен- ствуват своята порода и красивия външен вид, то за човека абсолютно немисли­мо е само по външния вид, макар и красив, да се създадат угодни хора на Бога.

Защо? Защото Той не гледа външния вид на человека, за Него всяка душа е равна. Той цени душите само по ценните качества, които са развили. Обаче Бог иска красивите хора да бъдат образец на добродетелите и морала, та и другите да ги следват. Но така ли е в действителност?

Ето защо ние виждаме, че красиви, пълни, едри, учени, философи и пр. хора, когато те са с отрицателни качества, падат в живота си. А такива са по- големият процент. А други, слаби, дребни, не толкова учени, но развили доброде­телите, са за похвала, за образец, за нещо възвишено.

Бог обаче чака всички - бедни и богати, прости и учени, грозни и красиви - да добият висшето, да разберат доброто и го прилагат в живота си, а същевре­менно да избягват лошите неща и отрицателните мисли.

Някои питат: «Какво нещо е доброто?» Доброто от духовно гледище е това: да се стремим и приложим в живота си любовта, правдата, истината и доброде­телите в тяхната възможна абсолютна чистота, т. е. морала в неговата възвише­на форма!

Затова, ако не живеем на земята един чист живот, как ще се надяваме след смъртта на нещо възвишено на небето, още повече, че небето е нещо отвле­чено и невъзприемливо от голямата част на човечеството? Защо? Защото пове­чето вярват, че животът е само до гроба!

Ето защо е необходимо да познаваме Бога, защото то ни свързва с из­вестни задължения и спрямо Бога, и спрямо ближни, и спрямо човечеството, което човечество е листата и клонките на цялото дърво.

Много души, които не разбират духовната еволюция на човешката душа, обвиняват Бога, защо е създал света тъй несъвършен, защо са тия неравенства в умовете на хората, в благата, и ред още други. Това е едно неразбиране. Светът е много добре устроен и всеки е на мястото си. И ако смятаме, че светът е развален, то ние, хората, сме го развалили - яли сме, пили сме в миналото, без да сме плащали, вършим и сега отклонения, затова и ще плащаме.

Помнете, братя и сестри, светът никога не ще се изравни механически в умствено отношение, защото еволюцията на човешката душа е различна и инди­видуална! Обаче, условия да бъдем всички добри, а след това и по-умни, има. Кога? Когато трудът и благата се разпределят по-правилно, по-разумно между всички.

Но това ще стане, когато всеки от нас правилно се свърже с Бога и ценнос­тите на душата излизат отвътре навън, а не механически, отвън навътре, както е досега.

Всички механически придобивки са палиативни и затова страдаме.

Войните идват, когато у хората дойде безлюбието. Богатите страдат духов­но и физически, когато не спира тяхната алчност, задържат туй богатство за себе си и не обръщат внимание на по-бедните. Много от бедните пък страдат от неразумност, завист, лъжа, пиянство и ред още недъзи, най-вече от мързел.

При връзката ни обаче с Бога, човекът, беден или богат, става съвсем

ДРУГ-

Ето защо, да имаме правилна връзка с Бога, ние разбираме да Го познава­ме, че Той е Любов и любвеобилен, мъдър, истинен, правдив и добродетелен, и ние да се стремим към това съвършенство. Когато развием и приложим в живо­та си и ние тия качества, ще дадем място на Бога и ще открием, че Той е в нас; а след това ще Го дирим и навън.

Ето как трябва да познаваме Бога!

Познаем ли Го като такъв, ние ще се стремим да прилагаме в живота си най-първо истината и правдата, които са основата на живота.

A c тях, когато развием любовта, тя не ще бъде проявявана за интерес, лицемерие, егоизъм и пр.

Това са първите стъпки към по-свят живот. Само след тия качества ще почнем да проявяваме с мъдрост всичко в живота.

Голяма част от човечеството не може да схване, че нашата мисъл е една мощна сила и че, когато ние проявяваме истината и правдата в тяхната чистота, мисълта се движи по една права линия между ума и душата, управлявана от Духа ни, и дава растеж на всичко благородно в нас. И обратното - при шикапкавене с тия две добродетели - истината и правдата - в живота, мисълта се движи по съвсем крив път и трови целия организъм.

Това криво движение на мисълта е аналогично с един апаш, който, като извърши престъплението, гледа да бяга из тъмните и криви улици.

Ето защо, велико, велико нещо е да разбере човек човешката духовна еволюция.

Но това не е за материалиста, не е за горделивия учен, не е и за религиоз­ния само на формите човек; но това е за духовния человек, който е тръгнал с пълно съзнание по пътя на смирението, да трупа и духовна светлина в себе си и е прегърнал и въздържанието, не само от алкохол, но и от лоши мисли, желания и действия и е прегърнал още и безубийственото хранене - вегетарианството.

Ето защо ви спомних, че вегетарианството е пътят на светиите. Обаче са­мото вегетарианство без горните качества е само едно въведение.

Но, ако не станем светии с горните качества, не е ли достатъчно да бъдем едни добри граждани? Нима ще има тези неправди, тези несметни богатства у едни, а мизерия и глад у други?

Нима ще има тези убийства, войни и пр., ако хората познаваха Бога, както Го познава един духовен человек?

Абсолютно никога!

Сега ще ви загатна от духовно гледище защо човеците не са еднакви по ум и способности.

Добри братя и сестри,

Ние знаем от науката, че детето носи както външните отпечатъци на свои­те родители, тъй и вътрешните.

И когато се случи нещо извън това, за лошо или добро, отдаваме го на «атавизма», т. е. на деди и прадеди.

Така, с атавизма оправдаваме лошите синове при високо издигнати хора и гениалните при някои лоши и прости родители.

След това, като важен фактор поставяме условията, които действително оказват влияние, но не абсолютно, освен на души, които са годни за тия усло­вия - за доброто или лошото.

От духовно гледище, обаче, всяка душа носи залози в себе си от минало съществувание, приема залози от родителите си и развива това, за което е спо­собна, и то за доброто, ако го носи и не се е поддала на лошите условия в живота си, било от родители, било от околната среда; и за лошото, ако не е съзнала доброто и се е поддала на лошото. Така стои духовната еволюция на човешката душа. Тази материя обаче е обширна и тя не може да се изложи в една сказка.

Ще спомня само, че родителите са като една бистра река, когато са духов­но чисти хора, и една мътна - нечиста река, когато са обикновени и с отрицател­ни качества хора. А всяка душа, която минава през тази река - родителите, - прилича на една ябълка, само че, ако тази душа иде с възвишени духовни и науч­ни залози, мътната река ще я изцапа отвън - качествата на самите родители, но душата - ябълка, вътре си е чиста. И обратното: една душа, която е обвита с нечистота - пороците от миналото, чистата река - родителите и техните добри качества, ще я измият отвън - но тя - душата - ябълка, отвътре си е пак обвита с пороците.

Детето може да носи прояви само до известна степен, известен процент ох качествата на родителите си, обаче главната основа си е лична негова!

Ето защо ние виждаме, че много добри майки, които хранят голяма надеж­да, като тупат своите деца и им тананикат «моето ангелче», остават излъгани.

Така е, само по закона на логиката, разумността и висшата справедливост на Бога, на Когото желанието е да се спаси всяка човешка душа, може да прие­мем, че при едни духовно издигнати родители ще се прати една душа с низши качества, за да еволюира между тия родители. И ако тази душа не се опомни и не иска да напредва, ще си остане пак същата, или ще стане и по-лоша. Но това е за нейна сметка.

По същия закон ще допуснем, че при едни родители с низши качества и низша еволюция Бог ще прати една издигната душа, да пробуди и издига тези родители, това семейство.

Нима тези случки са малко и са далеч от нашите очи? Не, това са факти и това е един природен и неизменен закон в лицето на Бога.

Прочетете глава 8., стихове 6. и 7. от Първото послание към Коринтяните от апостол Павла, и вие ще откриете велика тайна!

Но, простете ме, добри братя и сестри, че изнесох една микроскопическа светлина за духовната еволюция на человешката душа - нещо, което е твърде непонятно може би за някои от вас.

Нека обаче да се не съблазняват и се не спъват тези от вас, които го не разбират и не възприемат.

Нека това остане в ума им като една идея за разработване. Нека такивато използуват само полезните неща от казаното.

Едно обаче е важно: Всички ние да се стремим в живота си да се учим и да добием едно сърце чисто, от което да излизат само чисти желания; един ум све­тъл, с който да осмислим живота си и да разбираме природните закони; една душа обширна, за да обичаме всички и всичко и да се радваме на всичко; един Дух мощен, за да вършим само доброто, и тогава ще видим, че Бог ще ни се открива със Своите тайни, ще ни даде всичко.

Ето защо, в зависимост от тия залози, човекът се уподобява с проявите си с 1, 2 и 5 таланта, както това се спомня и в Свещеното Писание, Матея, гл. 25, стих 15.

В зависимост от това, как развива човек тия таланти в себе си и кой път е избрал в живота си - дали този на талантливия, дали този на гениалния или този на светията, дотам и ще достигне.

Всички тези таланти и всички тези пътища си имат своите прояви в живота и своите методи за преминаване от едно състояние в друго.

Ще ви кажа някои малки методи и като ги реализирате всеки за себе си, след време пак ще се видим и ще си поприкажем за резултатите. Нека ме прос­тят обаче тези, които знаят повече!

Драги братя и сестри,

Нека ви се призная искрено, че и аз работя върху себе си от ред години, но в моменти пак си проявявам човешкото; но със съзнание, стремеж и постоян­ство, всичко ще добия, защото зная, че Бог живее в мене, а и аз се стремя да живея в Него. Той живее във всички ни, но у едни се проявява само като живот и дихание, а у други - и с висши добродетели - това е разликата.

Но преди да искаме методи, добре е да се огледаме в себе си, да се видим какви таланти носим -1, 2 или 5, и в кой път сме - в пътя на обикновените хора, в пътя на талантливите, в пътя на гениалните или в пътя на светиите. Защото много души мислят, че притежават 5-те таланта и пътя на светията, а всъщност са от тия, които имат един талант и са в пътя на обикновените хора.

Ето защо, иска се жертва, иска се геройство, да се познае човек на коя висота е.

Аз ще спомня характерните черти на хората с разните таланти и разните пътища, в които вървят, и всеки от нас ще се види къде е и в зависимост от това, да приложи съответния метод и да работи върху себе си, за да познае Бога.

Кои са тия с единия талант?

Това са тия, които обичат само да ядат и пият по няколко пъти на ден, да си поспиват повече, да са угоени, да се обличат все по модите и да изпитват всички земни удоволствия. «Ето защо сме дошли на земята», казват си те. Това са най- големите егоисти и безплодни хора в света. Те са като минералите, които не могат да се размножават. Такивато са в пътя на обикновените хора. Тук не вли­зат тези, които са чисто Каиновци, с всички отрицателни качества. Такива то са пък без всякакъв талант и без всякакъв път.

Кои са тези с 2-та таланта?

Това са женените хора, мъжът и жената: мъжът - единият, жената - други­ят талант, а също и всички други отделни личности, които са надрасли качества­та на тия с едина талант.

Женените, като им се родят деца, радват се, че са спечелили още 2 талан­та, радват се, че си имат къщица, ниви, овце, парици, това-онова.

Това са още хората, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Те приличат на растителното царство, което се умножава.

Това е пътят на талантливите хора.

Само че повечето хора само с 2 таланта са колебливи във вярата и харак­тера си. И ако имат нещо стабилно, това е част и качество от гениалните хора.

Кои са тези с 5-те таланта?

Това са хора, у които 5-те чувства - сетива, са развити правилно - и физи­чески, и духовно. Последното е цяла философия, цяла наука, за да го притежава­ме напълно.

Това са още хората с правилни съждения, с прави заключения за всичко, що Бог е създал. Такива хора разбират природата, разбират причините, разби­рат последствията. Те живеят за цялото човечество, те са и учителите на света. Те са над всякакви закони, защото без закон, закон изпълняват и лошите закони добри правят.

Това е пътят на гениалните хора.

Затова само пътят на гениалните хора и пътят на светиите водят към истин­ското познание на Бога.

Гениалният човек и светията са хора на вярата.

Безверието се е появило, когато идеята за Бога от хората се е употребила за потисничество. Мен ме е срам да говоря по този въпрос. Спомнете си само зверствата в Средните векове, особено от религиозните хора, а и сега - гонени­ята на идейните движения и пр.

Ето защо, дотогава, докато човек се учи само от хората и Каиновците, той не вижда, не мисли, не чувствува и не постъпва правилно, и може да извратява нещата. Но когато той се издигне духовно и се учи и от Бога, за него нещата са истински, реални, неизменни.

Защо? Защото той проверява всичко.

А това, именно, трябва де се стремим да достигнем всички. То започва със слушане своя вътрешен глас - гласа на съвестта, който никога и никого не кара да върши лоши неща.

Иначе не е гласът на съвестта, не е гласът на Бога.

Затова за нас, християните, не е изкуство да прилагаме това, което хората ни учат в името на Христа, а да прилагаме това, което Христос ни учи, и то първо всеки за себе си, а после и колективно.

Ето защо, ако гениалният човек е над всякакви закони и е носител на свет­ли идеи, защото е свързан правилно с енергиите на слънцето, които идат от Бога, то светията е по-големият негов брат и е над гения - той вижда всичко.

Геният и светията ги считат слънчеви типове.

Сега ще спомня нещо и за някои методи, с които човек ще се освободи от качествата на отрицателния човек, от качествата на обикновения и на талантли­вия човек, а ще прегърне качествата на гения и на светията.

А това са:

1. Въздържание от алкохол, лоши мисли, желания и действия.

2. Природна храна. Такава е вегетарианската. Вегетарианството е, както спомних, пътят на светията. Тогава само ще схванат правилно и владици, и све­щеници, и учени, и прости, какво е завещал Творецът-Бог на человека, т. е. с какво да се храни, както е казано в първата глава на «Битието», стихове 28 и 29, а не с извратените неща, създадени след грехопадането и отклонението на чове­ка, когато доброволно си е позволил изтреблението на животните.

Но тия 2 качества - въздържанието и вегетарианството - са началната стъпка.

Главните са:

1. Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас.

Тази придобивка след въздържанието и вегетарианството е главната вра­та за по-нататъшното ни усъвършенствуване.

2. Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна.

3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота.

4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лице­мерие, интерес, слава и пр.

5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправ­дата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто.

6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща.

Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония меж­ду мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са без­вредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста!

Тогава Бог ще ни говори на друг език - не с езика, с който говори на обикновените и талантливите хора, а с този език, с който говори на гениите, на светиите и пророците.

Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап. Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано.

Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества.

Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят.

Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог!

Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата. Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христо­вата църква!

Тогава ще има и едно по-справедливо разпределение на благата, които ни се дават от Бога и са на Бога, защото, щом вдигне Той десницата Си от нас, ние сме в ръцете на тъмните сили, които искат инволюция и страдание на всяка човешка душа.

Тогава земята ще заприлича на истински рай - всеки ще се радва, всеки ще е доволен, всеки ще слави Бога.

Нека се радваме, че вегетарианството в България е една мощна силица, сравнително вегетарианството в другите страни, и то ще расте и ще се уголе­мява.

Нека се радваме на тия младежи, които с радост прегръщат въздържани­ето и се стремят да станат едни добри граждани.

Нека се радваме на всички тия, които ходят всред природата и използуват нейните сили.

Нека се радваме на всички стари хора, прегърнали новите идеи за живота, и на младите със същите идеи. Те са фактическата сила и обновителите на света!

Нека се радваме най-после, че България ще стане един духовен център, който ще се разрасте и ще обхване целия свят, та не само да достигнем, но и да надминем и една доскорошна Финландия и с ум, и с добродетели.

Добри братя и сестри, като изнасям тази малка светлина за по-правилно­то духовно издигане на личността, която светлина не е моя, а на Бога, защото ние, хората, сме изразители на Божественото, пожелавам това духовно усъвър- шенствуване на всички ви, на целия български народ и на цялото человечество.

гр. Пловдив, 9 декемврий 1932 г.

[1] какво - остар. че (бел. М. И.)

[2] Человек е само този, който е пробудил съзнанието си към истинско духовно съвършенство, (бел. а.)