(В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1.ІІ.1930 г., София, стр. 1)

Бивш войн

След 50-годишен свободен живот, след като в българската история се записаха победоносната сръбско-българска война, Балканската война и последната 4-годишна общоевропейска; след като достигнахме дотам, че набелязахме своите етнографически граници с безкръстните гробове на родните си синове и не оставихме нито един съсед, с когото да не сме кръстосали мечовете си; след като стотици хиляди българи паднаха за защитата на тая държава, ний днес преживяваме един видим парадокс - Закон за защита на България от българи! Това е знаменателно. То говори, че има нещо ненормално в това положение, когато майката трябва да бъде защищавана със закони срещу собствените си синове! Или тя е лоша майка - и затова заслужава непочитанието на синовете си, или тя е била небрежна майка, която не е могла да вдъхне синовна обич на значителна част от своите деца - и те са се почувствали чужди към нея. Че те са значително число, показва и фактът, че за тях се прави и специален закон. Но, че не е тоя закон, който ще ги привърже към нея - върху това две мнения не може да съществуват. Закони за престъпниците съществуват от хиляди години, от хиляди години человек затваря и убива человека в името на „общественото добруване” - и въпреки това престъпниците не са се свършили и няма да се свършат.
Нещо повече - те се увеличават. Доказателството - не стигат общите, та и специални наказателни закони вече се издават! А ако бяха се потърсили по-дълбоките причини на престъпността и употребили през хиляди години усилия да ги премахнат, то те сигурно биха намалели. Защото всяко нещо в света има своето „защо”, всяко следствие - своята причина. И ако има вече българи, които вчера мряха за България, а днес се таксуват като предатели и за тях се създават специални закони - то трябва да има и дълбоки причини. Или Отечеството е престанало да бъде това, което е било - някоя чужда се е вмъкнала в дрехите на майката, или децата са болни и несвестни, по небрежие и греховете на същата тая майка и следователно трябва лекуване, а не наказание. Светът ще се оправи само с обич. Прави на врага си само това, което би искал теб да правят. Един критерий за правотата на делото ни може да има: ако ний гледаме на своите врагове със същите очи, както на себе си. Тогава и техните вътрешни мотиви ще ни станат ясни, и постъпките им - най-логични. Тогава всичките томове закони с хиляди параграфи биха се сменили само с един-единствен - не прави другиму това, което не искаш тебе да правят. И съдиите биха били излишни, и адвокати, и стражари!

Тия, които правят закони, трябва да мислят, че те може да се приложат един ден върху им, както стана и със закона на самите земледелци. „Държава” и „строй”, това са също неща променливи - всекидневният живот ни казва това. И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания - в диктатури; Германската империя - в Хаос и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на живота и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници.

Умното е да не постъпваме като децата, които, падащи, удрят с ръка стола, в който са се чукнали, а да търсим коренните дълбоки причини. Когато ги премахнем, и без закони ще обичаме майките и почитаме бащите си - но да се помни: истинските майки и истинските бащи - които по делата си спрямо своите деца са добили право да носят това свещено име.*

* По желание на читателите тая статия се препечатва от брой от първата година, (бел. а.)

Стр. 138/1036