На 30.XI.1939 г. бях отишел на Витоша и там в хижата ме извикаха да отида. Намерих Багрянов, Стоил [Стефанов] и Севов. Бяха ми казали да повикам Недев, но аз бях им казал, че вероятността да дойде е малка, и наистина той не дойде. Говорихме около час и половина. Важните въпроси бяха за кандидатстването на Ганев, против когото беше Багрянов, и какво трябва да се прави вечерта, когато ще заседават. Той си каза съображенията и ме пита: да ги каже предварително на Кьосето или да ги долага направо. Казах му, че по-добре е насаме и след това да бъде общо. Приказва ми и Севов против Кьосето - че трябва да си върви, и Багрянов мислеше, че няма място в тоя кабинет и пр.
Казах, че не е сега време да се сменя правителство, че изборите трябва да се направят, а после ще видим какво ще бъде. Севов беше много блед и ми се виждаше покрусен, говореше за заминаване нанякъде, в Германия и пр. Казах му, че ще се минат и тия работи, па после ще говорим.
На Багрянов дойде в дома със Стоил Стефанов и стоя около 4 часа. Каза ми какво е станало в министерския съвет за Ганев и как Кьосето, въпреки мнението на 9 министри, пак настоял за Ганев. Кьосето изплю вече камъчето - каза ми, - а то е, че и Багрянов, ако не бил министър, и него трябвало да не се допуща да става депутат и че искал някои, които били по-енергични и пр. Каза, че не знае какво да прави, и затова е дошел, да видим какво да реагира. Казах му направо, че да си даде оставката не е разумно, защото, първо, не е време и при това се и чака, за да го окепазят, като му пратят човек [за] следствие, да видят къде е изхарчил милионите, които му се отпуснаха. Това го доста стресна и той каза, че ще се опита да направи това, което ще го посъветвам, но какво да прави, когато сега днес Недев заминава в Тетевен да избира Ив. Петров431. Казах му, че тоя човек го зная от зет си, който беше в Тетевен, че не е добър и че ще видя да се срещна по въпроса с Недев, като се върне. Каза ми, че Кьосето го искал.
- Ще видим - казах му аз.
Тогава ме пита има ли смисъл да отива по конференции сега из градовете. Казах му да отива, но да се пази да не поменува нищо политическо, защото и без това има вой против него, и говорихме за подробностите.
На 4.ЖН дойде вечерта Недев и стоя около 3-4 часа. Говорихме по обиколката му. Каза ми как стои въпросът в разните места с кандидатите и ми каза откровено, че ще бъде хубаво да кажа за някои на Кьосето аз, тъй както и аз го съветвах - той да не влиза в конфликт с него, а аз да уредя работата. (Между другото, на планината Севов ми каза, че Царят му казал, че поменал на Кьосето за среща с мен, а той категорически отказал - с това започна и искаше да ме настрои против него, но аз му казах, че графата «лични» е последна в моята книга.)
На другите въпроси се дадоха задоволителни отговори от страна на Недев и той е настроен доста добре и смята, че ще издържи до края добре.
По разговора, който ми предаде Багрянов, поисках подробности и Недев ми ги предаде другояче. Видях, че имаше голяма доза от субективност в предаването на Багрянов. Може би понеже беше засегнат, и без да иска, подсилваше някои страни от тоя разговор, за да звучат както му се искаше нему. Остана да кажа на Кьосето за Ив. Петров, за Дуров432 и Серафим Георгиев433 . Към 11 часа си отидоха с Андро и Тошко, който беше дошел, за да предаде какво са говорили със Севов, който го извикал и който настоявал аз да съм се не месел за Куртев в Нови Пазар, защото Сл. Василев и Кожухаров Тодор434 и Цанков книга щели да издават против мене.
- Ако изнесат истината - какво? - им казал Тошко. - А ако не е истина, то няма да се отнася до брат ми.
Питал го дали Недев ще го изпраща в Нови Пазар и дали му е дал писмо. Той му казал, че не му е дал. Тогава той, Севов, му казал да иска писмо от министъра. «Аз началника си не мога да уча» - му казва Тошко.
Въпросът е бил да се въздействува на Тошко да не ходи, а също и на мен - да се посвия малко, но аз по-рано казах на Стоил по същия въпрос каквото ми говори, а сега го повторих на Недев. Не ме е срам от съветите, които съм давал. В България има мир, хората се не убиват, жените имат права и тия, които искаха да бесят, не обесиха - а при Цанков 23 000 българи паднаха убити435... Сега вече братството не е тъй малко и слабо, зада искат да ни съсипват. Слабия огън вятърът го гаси, но силния го само раздухва.436
На 5.XII сутринта към 8 часа дойде Христо Статев да ми каже, че Кьосето сам поискал да отида да се видим в 4 часа следобед. На уреченото време отидохме в тях на булеварда. Обувах си за пръв път галоши тая година и влязох в салона му с тях. Той ни чакаше на вратата и ме забеляза и аз го наблюдавах, но доста умее да се владее. Говорихме повече от два и половина часа по най-различни въпроси. Понеже бях изучавал портрета му, то сега ми беше известен. Ъгълът на лицето му е доста добър, но цветът сочи на голямо окисление (много киселини, сдържани огорчения), доста силна и добре прикривана амбиция, която не е в много възвишено поле, но държание има, спекулира с държавни идеали, но същината на идеалите е сведена в по-низшо поле. Без да е партизанин и дребнав наглед, той беше дълбоко... Започна да се извинява, че не, той не е искал да ме види, но не сме се разбрали. Царят наистина му казал, но той чакал аз да го потърся и аз като не съм се обадил, и пр. - на тая тема. Аз го слушах, после започнах разговора, който имаше няколко главни точки, които аз сега ще отбележа не в същия ред, както се водеха, а както си ги спомням. Първо - за пакта със Сърбия, че е сключен със Стоядинович, а не със Сърбия. Той поясни, че е отишел, говорил със Стоядинович, но той не го е насърчил, а после е говорил с Павел и после обяда, когато той мислел, че нищо няма да излезе, той отишел насаме със Стоядинович (Павел), а после го извикал и него и му казал, че ще бъде.
Вторият въпрос беше, че е издал нашите спатии на турците и те са играли с тях в Румъния. Той не отрече отчасти, че това е така, и ми разправи подробно как е говорил с турския министър Сарачиоглу, като е минавал през България, и му е казал нашите претенции, които не бяха тайни, и той обещал да се опита да стори нещо, но румънците не се съгласили и когато той отишел в Анкара, после всичко уж било много добро, но се намесили англичаните и пр. Това той разправи с най-големи подробности.
После му казах, че се носи слух, че е комарджия, че отнема време на министрите в заседание, което го няма никъде - по 5-6-9 часа. Той отрече да е комарджия, а за времето обвини и тях, че му го отнемали. Казах му за Ганев мнението си, а също го предупредих да се не връщат в камарата Дуров, Серафим Георгиев и Иван Петров, които са отречени хора. За тях нищо се не каза.
Разговорът мина на много други теми. Оставих му две книги от Учителя.437 Стори ми се уморен човек и огорчен, във всеки случай - по държавник, отколкото партизанин. Разговорът беше интересен, но не го записвам, че нямам време. Имаше и много въпроси, например, загдето беше казал на Красновски, че му е натрапен кабинетът и пр.
На 6.XII дойде Надя да ми каже вечерта за среща с царя. Откара ме Севов. Срещата трая от 7 до 9 и половина и нещо. По пътя Севов ме пита дали са дошли за телефон. Казах му, че ми искат близо 6000 лв., които аз нямам, и ще се откажа.
- Няма да се отказваш. Парите ще се намерят - каза той.
Янков излъгал министъра си, че ще трябват 20-30 000 лв.! Той му казал, че да го направи и после да докладва! Казах му, че ще видя, но днес (8.XII) дойде Стоил Стефанов и ми донесе от Багрянов заем от 6000 лв. за телефона. Поръчах го.
Във Врана ме посрещна Кирил; царят беше при децата. Дойде после и ми се извини, закъснял с 5 минути. Колко той е по-учтив, макар че е цар, от мнозина други. Въпросът беше, както той го нарече, домашен, за който ме е викал. Прочете ми едно писмо на момичето, което придружава царицата в Италия и което аз по-рано бях лекувал - царят го беше пращал. Царят ми каза, че тя искала трето дете, но той казал да пита баща си, после той се съгласил да отиде в Мюнхен да я чоплят (израз на царя) при същия професор. С нея отишло само това момиче, което именно пишеше. Царицата е била много нервна -естествено състояние в такова време и операция - и е говорила много работи и тая го пишеше, като мислеше, че прави услуга на царя. Най-лошото беше особено една фраза, която много ядосваше царя. Според това писмо царицата щяла да има менструация към 15-и този месец и щяла да дойде към 13-ти в София и казала, че пет дена нямало да пусне царя да излиза от стаята й, а ако той имал работа, тогава брат му щял да го замести... Това беше такава гнусота, че царят се чувствуваше отровен съвсем. Казах му, че това не е нищо, че по Стария завет и това е ставало, че може да го е приказвала от нямане какво да каже или пък изопачено е предадено, че тя ще се поправи, но трябва време и пр.
- Проклета е и това си е. На, духовникът й тук умря, зъболекарят й Дже-раси, който я почиташе и обичаше, и той, виж как погина... Ами сега какво да правя? Тя ще ме изсмуче, като дойде. Тя е луда.
- Няма нищо - казвам му. - Тя не знае, че Вие знаете намеренията й. Напишете едно писмо на бабалъка си, той Ви обича. Пишете му, че се намирате на един кръстопът. Опасности - отвред. Бъдеще - неизвестно. Какво той ще Ви посъветва, като по-опитен. Телефонирайте на жена си да чака това писмо и да го предаде лично на баща си и тя да донесе отговора. Понеже тя няма да знае, че Вие знаете намеренията й, инак ще си дойде ден по-рано, то с това ще я забавите два-три дни и когато дойде след 15-и, положението й ще бъде друго.
Царят се съгласи на това. После минахме на него самия и аз му говорих за гимнастиките и режима, който трябва да поддържа, да бъде здрав, като спазва някои окултни правила и гимнастики. Той обеща, че ще ги прави.
- Защото - казвам му, - макар че си три пъти доктор (закачах го с новата му докторска титла), тия работи слабо ги разбирате.
- И мен ме не биваше, но сега уча. Викайте някого, който разбира, но трябва да се тури ред, нека Ви упъти. Също тъй трябва система в държавата, обединение на управлението.
- Това е работа на министър-председателя - каза царят.
- Тъй е, но като го не прави той - други, Вие трябва да го направите! Аз може да Ви помогна в случая.
- Добре, Лулчев.
Продължение на срещата с царя от 6.XII
Казах, че ще му дам някои образци, по които той да настои да върви работата. Той с радост се съгласи. Много се безпокоеше за това, което става с Финландия, и като се свърши, дали няма да тръгнат към нас...438 Казах му, че това щеше да стане с нас, ами отиде на север.
- И аз имах това чувство, че щяхме да имаме правителство в Бургас на Кимона срещу това в София...
- Да пази Бог - казвам му, - нека върви на север това. Може би след Финландия ще им мине и на русите малко охотата.
Приказвахме за Луков, за Лаврентиев, за Лойд, който и на него направил тъмно впечатление... Човек, дошел да купува...
Безпокои се много и за децата, по-голямото е малко болно.
- Но все пак къщата е тиха, а дойде ли тя, всичко ще се обърне наопако. Девет години как сме женени, а не мога още да свикна с нея - казва ми той и разговорът почва пак на тая тема. Изобщо, беше много разнообразен. Но Кирил ме пита със загриженост как го намирам - че много нервен бил и не можел да си намери място. (Пък то, види се, от писмото е, което и нему не може да каже!)
Измъчва се много царят. Пък и другите се измъчват не от работа, а от препятствията, които един другиму си правят. О, адът е тук, виждам го с очите си. Личните цели, себични чувства, егоизъм, лъжа - ето кое го прави. Всеки прави паяжини за други и преди всичко сам се отлита в тях!!!
Колко съм благодарен на Бога, че ми е дал светлинка да виждам поне, ако не и да вървя по правия път... Не ми се иска да записвам тия интриги и дреболии, за да не издребнея и аз самият. Мъченици на себе си и на времето си. Дано Бог на всички помогне да прогледнат и да заживеят в нов живот. Амин!