(32) Среща с царя от 7 ч следобед до 9 ч (у Стоянови),
6.III.1939 г.
Когато влезе, той носеше в ръцете си едно сандъченце, в което имаше нещо.
- Хайде, добре дошел, синьоре! - казах му аз на шега. - Осиньори се вече!»154
Той се засмя, а после ми подаде сандъченцето:
- Това ми е подарък от едни индуси, с които се виждах в Лондон. То е от сандапово дърво. Пратени са ми и други парчета. Това рекох да Ви подаря пък аз.
- Щом ще си обменяме подаръците, тогава да дам и аз моите - и аз му дадох беседата «Големият брат» и френската «Животът на цялото» [«Живот за Цялото]155, а също и една малка електрическа лампичка, като му казах да си има вече светлина отсега нататък.
После той започна да ми говори за посещенията си. Най-напред ми каза, че тъй както съм му казал, тъй се отнесъл и Мусолини с него, доверил му известни неща, а също и бабалъкът156 търсел опора в него и той, колкото можел, давал му я. Точно и последователно не мога си спомни разговора, но ще го запиша, както ми дойде на ума.
Най-напред започна с това, че вече в Италия се чуствува мръщенето на интелигенцията. Огромна работа е направена по земледелието. От министър синдикалист, бивш анархист, който сега се е опомнил и работи много добре, като смята, че организиране с помощта на природните сили и правилното разпределение на плодовете може да тури ред в държавата. Направено е много за бедните и те крепят Мусолини. Но той вече разбира, че много се изтощи с воюването. Те имат повече от 15 000 ранени и убити, сега - трима генерали и пр. - то това се отразява. Мусолини е доста остарял. Но за това, което имат, е направено извънредно много. Тяхната земя е много по-лоша от нашата. Тука е рай.157 И ний бихме могли да направим много нещо при тия условия.
Бил и в Швейцария. Казва ми, че изчезването на Австрия158 , Чехско и др. малки държави създало лоши позиции на малките държави.
- ... а идвам тук и ги намирам да се мислят, че са център на вселената... Там сме изпратили боклук хора. Излагат ни много и това ми беше много тежко. Какво ще почитат мене, като не почитат народа ми...159 В Швейцария са три народа, но имат чувство на швейцарци, а също - и индустрия, и се въоръжават колкото могат. Не ги блазни мисълта да стават авторитарци...
Питах го за срещата с Павел.160 Каза ми, че след това, което решили в Румъния, той не искал да му говори нищо по този въпрос. Но самият Павел се държал доста настръхнал, а жена му - гъркиня, не ги оставяла и 5 минути сами. държал доста настръхнал, а жена му - гъркиня, не ги оставяла и 5 минути сами. Но царят му говорил за други работи и той на втория ден се поуспокоил. Приказвал и с Цинцар Маркович161 , който казал, че защитил България и пр. Впечатлението на царя е, че Павел се страхува за живота си и не може нищо да се чака от него. Казах му, че трябва чрез външни приятели да се загатне на сърбите да дадат нещичко, за да имат морал да кажат и на Румъния и Гърция да отстъпят нещичко. Те двете са били много агресивни, турците са се държали и така, и така. Това - все по думите на Цинцар Маркович. И в Италия, като поменал, мисля, на краля, че Павел ще му иде на гости, му казали, че той много се страхувал за кожата си.
Говори ми за семейните си работи, за любовника на старата императрица, някой си Висконти. Как една вечер се върнали с него от разходка и императорът ѝ посочил на земята едно копче и рекъл: «Елен, това не е от моите панталони... Трябва да е на Висконти...» Тя нищо не казала, а се зачервила, на другия ден туря във вазата анемонии и му казва: «Виторио, помниш ли преди 45 години, когато в Неапол бяха ти донесли анемонии с една записка вътре?»
- Захапа го тя... 45 години! Виж само колко помни! Човекът е много умен, фин, но тя е безподобен вампир... Той и Павел ми каза за тях, чете представляват смес от Борджии и минезингери - че той е расъл в тая среда на владици черногорски и ги знае...
Минахме на вътрешната политика. Питах го какви са му впечатленията. Каза:
- Мина бюджетът и хората по-добре ме поздравяваха там. Кьосето добре се котира още там. Тук как са обаче...
Приказвахме [и] по тоя повод му казах, че Багрянов се лансира отлично и за малко време направи много нещо, но че царят трябва непременно да го поддържа, защото капиталът ще се обяви против сиромашиите министри Недев и Багрянов. Описах му кои са против тях. Прочетох му и бележки за някои откази, които е направил Недев.
- Затова ли Багаров тръгва за Париж и ми казва: «Недев не е за министър. Где го намери, махни го» и прочее?
Казах му за Неофит владиката162, за Груев163 и Костов164 , които също са искали неща неправилни, които им са отказани. Говорих му повече за Багрянов, защото сещах, че трябва. Казах му, че така не може да се остави човекът насред пътя, още повече, когато се е показал толкова деен.
- Ще го подкрепя, но има някои около него, които не ми харесват.
Щях да му кажа, че около него пък има такива, които на никого не харесват, но заради Багрянов взех по-мек тон, да не му напакостя, и му казах:
- Няма да държим сега за дреболиите. Важно е да се продължи работата за доброто на народа, а ако трябва да се поправи, то ще стане.
Приказвах му и за Недев. Казах, че Кьосето трябва да се отстрани от брата си, който прави много далавери. Заприказвахме за Мушанов, който се надявал на Стоядинович165.
- На шмекерите не върви тая година. Виж Мирон Кристя166.
- Робев дали не е при Багряна? - запита царят.
- Не вярвам - казах аз, - доколкото зная, той е от тайфата на Стойчо.
- Проверете, ако можете - каза ми царят.
Изтъкнах му, че трябва държавна програма. Посочих му нови подвизи на кмета Иванов с язовир без цимент и с 2 500 000 лв. по-скъп проект. Казах му да тури Каблешков. Царят ми каза, че е говорил на Божилов за Желязков и онзи му казал, че имал други, но дано тури Желязков. Видях как царят не може да иска и се налага. Много е деликатен за дебелокожите си министри...
Говорихме за бъдещата дейност. Каза ми, че царицата утре (днес) ще си дойде.
- Приготвил ли си реч да държиш? - питам го.
- Остави се, каквото ме боли кракът... - (Оплакваше ми се от ишиас в десния крак.) - Остаряхме вече!
- Не може - казвам му, - аз съм ти батю, не трябва да боледуваш, още си млад!
Той се смее. Казах му как да се лекува.
- Вие падате малко лекарствоманиак - казвам му.
- Да - казва, - аз съм в това отношение лекарствоманиак.
Препоръчах му гореща вода и лимон и той обеща да го прави, а също и картофена чорба.
За Добруджа му казах, че ние сме като бедните роднини и докато не решат да правят сватбата, магарето не може да има цена. Тогава ще трябват дърва и вода, и ще станем и ний ценни. Той има същото мнение - че трябва да бъдем лоялни.167 Дадох му пак идеята да потърси приятел, да подсети сърбите. Той ми каза, че Цинцар Маркович му казал, че трябва извънреден натиск или война, за да се отстъпели земи.
Накрая го питах:
- Има ли да сте недоволни от нещо? Ако има, казвайте!
- Не мога да се оплача от нищо - каза ми той.
Поприказвахме за децата и страха му, че жена му ще се бърка във възпитанието им, което сега без нея отивало отлично.
- Не се бойте, сега децата учат големите!
Той се много зарадва и почука на дърво - тъй да станело.
Друго в момента не мога да си спомня.
Разправя ми още за срещата си с баща си. Тъй, като гледали събраните, царят му казал: «Не виждаш ли, че вече е друг светът? Кога са се събирали князе, без да се карат? А сега виждаш колко са мирни! Отживяха времето си. Миналото е това. А видя ли, когато императорът повика Мусолини за закуска, как той помаха ръка с пренебрежение и каза, че ще отиде да спи...»
- Баща ми се съгласи, че много неща вече са се изменили, че трябва да се държи сметка и за тях и пр., но на другия ден това не му пречеше да се върне пак на своите си разбирания.
С Мусолини Царят е имал продължителен разговор и само ми загатна за някои работи, а аз не исках да го питам, както го питах за Павла. Изпратих по Андро, който ме придружи на връщане, много здраве на Недев и му казах по-главното: че промени няма да има - това бяха го пуснали като положително, - а също и да се държи на положение, защото работите са добре.
На 9.III царят го извика след обяд на доклад, а оттам в 7 часа той дойде и ми разправи за доклада си. Направил го е много стегнат, войнишки, пълен, безпристрастен и на царя, изглежда, това е харесало. Зарадвах се и аз. Бях извикал и Багрянов, но той имаше работа и едва снощи, 10.III, в 10 и ½ часа дойде, когато щях да си лягам, и стоя докъде 12 [ч през] нощ[та]. Беше със Стоил Ст[ефанов]. Но той не присъствува на разговора. Казах му в главни черти онова, което мислех, че е важно, но тук стана едно интересно разкритие на Багрянов.
Казах му, че съм го запитал направо ще го поддържа ли и че той е съгласен да го поддържа, но околните му не са много добри.
- Ами, разбира се, ти си взел ангажимент и трябва да знаеш. Ако той няма да ме поддържа, ще трябва да си търся опора аз сам.
Аз веднага му възразих:
- Това не може! Ти не си кондотиер, да се даваш под наем на тоя или оня; ти политика с цар Борис не може да правиш! Инак си нямат смисъл нашите отношения. Тук трябва да се работи за общо добро на целия народ и с взаимно доверие - инак няма смисъл!
- Е, така е - съгласи се Багрянов. - Аз исках да кажа, че ако не ме подкрепи, ще трябва да търся друг изход.
- Никакъв друг изход! Една държавна програма, която ще изпълниш, и това е - казвам му.
- Добре бе, от това по-добро - здраве.
Виждам го, че тегли отсега още на жегла, но какво да правя?168
- Е, ти нали си обещал за мене, трябва да следиш за тая работа - казва ми той.
- Както виждаш, следя и работя - отбивам, където трябва!
Заприказвахме след това за Каялиската афера и му казах, че Ганевите маскарлъци трябва да излязат, и той обеща, а също обеща, след като го вика царят, да дойде да видим за назначенията. Казах му пред царя да се държи почетно войнишки, а после, ако той му даде свободно - тогава, защото там най-много го упрекват. Той се съгласи с това и обеща, че ще се държи само като министър, а после, ако му даде повод той, тогава ще минат на старите отношения. Към 12 часа си тръгна.
