4. За „Мировия Учител"

(в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 818, 29.IV.1927 г., с. 2)

Софрони Ников от една страна отрича провъзгласяването от тях в „Ме­сия" Кришнамурти, понеже теософите били много начетени в религиозната те­ософия и Богословие и знаели, че това е невъзможно, защото всеки човек, макар и един ден да е живял на земята, все ще е несъвършен, а следователно и Кришнамурти, а в същото време в статията си (бр. 811 „Хасковска поща") той казва, че Господ ще се яви чрез един свой чист и достоен ученик - индусът Кришнамурти.

На теософите, разбира се, не им е приятно, дето европейската преса гледа иронически и дори подигравателно на техните избори за „Месия" и зато­ва те се стараят по всякакъв начин да загладят това свое „решение". Но колко­то и да се стараят, фактът си остава факт и ние, „любопитните", знаем „истина­та", че Кришнамурти на миналогодишния конгрес на обществото „Орден на Звездата на Изток" в Омен беше провъзгласен за „Месия" и получи почетна звезда на най-съвършен човек на света. Неговата покровителка, председател­ка на теософското общество, Ана Безант (за която ще пишем друг път) обясня­ва, че главната заслуга на Кришнамурти съвсем не е в сегашния живот, а в миналия. „Нашият велик учител, казва тя, се явява като същество, достигнало висока степен на съвършенство - резултат на ред превъплотявания - и сега получи способност да се слее с божественото битие."

С какво се отличава Кришнамурти от другите смъртни хора? Теософите, разбира се, знаят историята на живота на своя „Месия", но за широката публи­ка далече не всичко е известно. Той е син на един малък чиновник в Аджар. Със своята изумителна красота, той обърна внимание на председателката на теософското общество, която го заведе при теософския „епископ" Ледбитер, и той се е заел с тая работа - да подготви „нов Месия". Бащата на „Месия", като не видял нищо особено в сина си, бил много недоволен от Ана Безант и Ледби­тер, и дори завел дело за шантаж и разврат. Всичко това накарало теософите да млъкнат, но след 15 години подир тоя процес теософите все-таки „решили" да го провъзгласят за „Месия". Интересно е, че сам Кришнамурти не вярва в това, че той е втори Христос. Миналата година Кришнамурти ходй в Америка, даде интервю на журналистите, които го молили да им разясни детайлите на своето учение.

- Вярвате ли вие сами, че сте втори Христос? - запитали го журналисти­те.

- Не, в това аз не вярвам, но допускам, че Провидението ме избра, за да запозная света с основите на Божествената правда.

- В какво се заключават тия основи, според вашагледна точка?

- В любовта към ближния, в благонравие, строг контрол на духа, разсъ­дъка и тялото. Ние трябва да се откажем от излишните желания, които водят към разкош и излишества.

- Защо тогава вие пътувате в първия клас, а не в третия?

- Защото индусите обичат чистота и спокойствие.

- Значи, вие имате много пари?

- Имам достатъчно за моя живот. Аз не искам да имам милиони в банка­та. Щастието не е в тях. Ако нямам нов костюм, то аз няма да бъда нещастен, но това не значи, че да имам нов костюм е грешно.

По дълбочината на тая беседа читателите могат да съдят и за „Месия", и за резултатите, които той ще произведе в материалистичните души на амери­канците.

Що се отнася до парите, ето какво пише теософският в. „Познай себе си", бр. 13: „Кришнажи (Кришнамурти) полека-лека става човек с всесветско значение... Ние не трябва да се спрем пред нищо... 6000 лири се искат за 1927 г., нека дадем 7000, па и повече. Стига човек да си сложи волята си - тя ще си направи път..."

Както виждате, Кришнамурти, подобно на Юда Бен-Хур, иска да има зла­то, та да може да управлява новото си „царство". Ако Кришнамурти е „Месия", нека наложи своя светоглед сам, без английското злато. Обаче работата е там, че Кришнамурти е само наивно оръдие в ръката на „предтеча" Ана Безант, благодарение на което тя способствува за „безкръвното завоевание на Индия".

Ето каква е истината. [1]

Диакон Захаров

-------------------
[1] Теософското движение е рожба на английското разузнаване, с цел да се запази Индия в Британската империя. Вж. „Изгревът" том IV, с. 466-467. Според Учителя Дънов адептите от Индия са предизвикали Втората световна война от 1939-1945 г., за да може да се разруши Британската империя и да се освободи Индия. Вж. „Изгревът" том I, с. 443-446, 446-447. Индия получава своята независимост след войната, през 1945-1946 г. (бел. на съста­вителя Вергилий Кръстев)