6.12. Брат Михаил Райнов

На 17 януари 1950 г. в Сливен се помина на 86 години брат Михаил Райнов. Дългогодишен учител по музика в Сливен, основател на хоровото дело в тоя град, той беше предан наш брат. Благодарение на него се закупи салонът в Сливен и хармониумът, на който се пее и свири в братството. Настоящото стихотворение е написано по случай годишнината му и четено в братството в Coфия от автора на обеда, даден по тоя случай.

Балканът, сам Балканът сякаш беше той:
темпераментният и суров харамия,
оплешивял и посивял от вековете,
велик, суров и пак - безкрайно нежен,
един прекрасен ден се беше вслушал той във Бога,
потъркал бе очите, плещи бе разтърсил,
въздъхнал бе и станал бе човек.

И тоз човек бе брат Михаил Райнов.
Такъв бе той - роден във Сливен - мъж корав -
и твърд, и верен.
Пред нас и между нас бе близо четвърт век:
така го сварихме, така се и простихме с него -
висок, с колосана яка, с официален винаги костюм,
с брадичка учителска от деветнадесети век,
обръснат, спретнат, неизменно чист,
намусен малко, сякаш твърде строг,
а всъщност - с нежно, любя ще сърце -
сърцето на дете,
което иска някак важно да изглежда
и затова така под веждите поглежда.

Брат Михаил Райнов - още в мен звучат
облечените във хармония песни.
Ние всички знаем тия песни - те са част от нас,
те клетки са от нашто живо тяло,
Частички от Учителевото дяло.
Чрез него знаеше го и Балканът: затова
с такава благосклонност слушаше тогава
в листата дъх стаил.
Михаил Райнов! Да!
Да спомним с топло чувство неговото име!
И нека горди сме, че беше между нас,
че беше с Учителя, че остана с него,
че пя, че песента му живо отрази
един живот достоен и достойно изживян
един наш верен брат, роден в Балкана и самин Балкан.

17 януари 1951 г.
София Стефан Кадиев