НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

2. БОРИС ГЕОРГИЕВ - УЧЕНИК НА БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС ГЕОРГИЕВ ТОМ 13
Алтернативен линк

2. БОРИС ГЕОРГИЕВ - УЧЕНИК НА БЯЛОТО БРАТСТВО


В самото начало Учителят Дънов е подпомагал лично Борис Георгиев. Той бил закъсал, гладен, беден и леко облечен. Тогава Той нарежда на приятелите и те му ушиват един балтон за тежките зими у нас.


Учителят казва, че Борис Георгиев е дошъл от Слънцето - Сириус и се ражда през 1888 г., когато през същата тази година е трябвало да дойдат много души на земята, които да поемат новите идеи от Учението на Учителя. Галилей Величков разказваше, че Учителят казал, че Борис Георгиев е ученик на Бялото Братство и като художник стои по-високо от Николай Рьорих, който е представител на Черната ложа, и който е бил преподавател на Борис Георгиев в художествената Академия в Петербург. Така е според Учителя Дънов.


Според Елена Андреева, която съхраняваше оригинала на портрета на Учителя, разказваше, че Борис Георгиев не е могъл отначало да хване погледа на очите на Учителя и лъчите, които излизали оттам. Не е могъл да почне да Го рисува. Ето защо Учителят си затворил очите и така Той бил нарисуван. А защо е направил това, ще прочетете от пасажа, който Ви прилагаме от една беседа:


„Един от даровитите български художници е Борис Георгиев. Той знаеше, че при духовно повдигане, само при връзка с Божествения свят може да се създадат картини, които да повдигат душите и затова твореше във височините на Алпите, в една свещена атмосфера, дето по-лесно можеше да се свързва с Бога. Там прекарваше и зимно време, като си имаше една колиба всред снеговете.


Живееше там със сестра си.


Той казваше: „Не мога да рисувам в градска обстановка."


В тая чиста среда на планината прекарваше в размишление, получаваше идеи и вдъхновение.


И затова неговите картини имат такова въздействие върху душите."


/Из резюметата/


„Днес дойде при мене един художник, донесе свои картини. Идеи има този човек! Не само идеи, но и схващания, тон на цветовете.


Този човек не е рисувал тия картини тук из градовете, рисувал ги е горе в планините. Религиозни убеждения има в него!


Художеството у него е сложено вече като едно религиозно убеждение. Той за нищо на света не продава своите картини. Духът работи в този човек. Като го погледна в очите, искрен е той, няма никакви задни мисли.


Той казва: „Макар че живея по планините, аз искам да се поправя, в мене има нещо, което искам да го подчиня на Господа, да го туря в услуга на Божественото.


Всеки ученик трябва да бъде тъй искрен спрямо себе си. Няма нищо по- хубаво от искреността. Тя ще внесе Божествения мир в нас. И виждам че Божественото у нас е Велико. На всяка една стъпка ние виждаме как се пробужда то... "


(Из беседата „Свобода, знание и мир", 5.12.1922 г.,

Общ окултен клас, год. Ill, стр.21-22,

тогава, когато е била изложбата на

Борис Георгиев в София)


Борис Георгиев често е гостувал на хората от с. Мичкюр, Пловдивско, където навремето имало комуна на толстоисти. Като е гостувал там, той оставил много картини, които е бил нарисувал.


Когато е гостувал в София, той отсядал на Изгрева заедно със своята подвижна къщичка, а това е била една лека кола, пригодена като фургон, където художникът е спал и е държал картините си. На Изгрева е имал срещи с Учителя и е слушал беседи на Изгрева. Участвувал е в братски екскурзии на Витоша, където има запазени снимки от него от това време. А когато е направил първите си репродукции от своите картини, той ги е изпратил на Изгрева. Те били 400 на брой и сега неколцина са запазени.


Малцина от приятелите успяха да споделят своите спомени с него. Виж „Изгревът", том III, стр. 75-76, както том IV, стр. 291. А в том VI, стр 303-304 Боян Боев споменава в едно писмо, че са били на изложбата му и че ще има статия за него в „Житно зърно". А тези сведения са от 3.12.1927 г. и 15.12.1927 г.


А когато Цанка Екимова, която по това време изучавала хиромантия, видяла ръката на художника, според онова, което изучавала и вече знаела от книгите, то си казала: „Аз не виждам нищо особено по дланите на ръцете му." Когато споделила това с Учителя, чула следното: „Борис Георгиев е представител на голяма фирма. Има скрити линии на ръката на човека, които не се виждат и които са живи. Но има и такива, които се виждат много добре, но са мъртви и по тях не протича нищо. Това са мъртви корита на отдавна пресъхнали реки на живота." Това е друго виждане и едно ново разбиране за науката Хиромантия, както и за живота на Борис Георгиев. (Виж „Изгревът", том VI, стр. 291, номер 40).


А ето обяснението на Учителя за нарисувания Му портрет със затворени очи от Борис Георгиев:


„Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи. Някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи? Казвам: Понеже в света има много насилия, много лъжи, много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи. Запитваха: Защо този художник ме нарисувал с отворени очи? Казвам: Понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи. Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато човек отваря очите си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Желая ви да се радвате на живота, който ви е даден на земята. Не е нужно да мечтаете за ангелите. Който може да живее на земята добре, той ще живее добре и на небето, между ангелите. Желая ви да се радвате на трите живота: Живота на Силата, живота на Разумността и живота на Доброто, т.е. на Божествения, на ангелския и на човешкия живот. Тези три живота трябва да се съединят в едно да придобиете целокупния живот. Това всички можете да постигнете не изведнъж, но постепенно. Слънцето на живота е изгряло вече и показва, че Бог е на страната на силните, на разумните, на добрите. С една дума, Бог е на страната на праведните. Желая ви да прекарате поне един ден такъв живот, да покажете своята сила, разумност и доброта, да ви видя такива, каквито сте."


Томчето „Отиване и връщане", 1931 г., съборна беседа „Сила, разумност и добро" от 19.08.1931 г.,


Изгрев, стр. 41-42.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ