| Алтернативен линк |
Тодорка Кръстева Стоянова
Родена съм на 20.12.1913 г. на Игнатов ден в град Плевен, в семейството на Кръстан Стоянов Паскалев - телеграфист и майка Иванка Николова Великова, начална учителка от град Шумен.
Детството ми премина щастливо, понеже майка ми не работеше, а гледаше трите си деца. Пееше ни песни, четеше ни приказки. Баща ни наред с чиновничеството си купуваше ниви, овце, воденици, волове, коне и дядо ни от с. Воковлик ги гледаше и се грижеше за тях. През 1920 година баща ни закупи кашкавал и цяла мандра, загуби, износът спря, кашкавалът никой не го купуваше и той се притесни, и умря от удар на 44 години. Беше на 2.01.1922 година.
Майка ми остана вдовица на 37 години с три деца. Големият ми брат, Владимир, на 14 години, аз, Тодорка, на 9 години и малкият ми брат Кръстан на 5 години. Моят чичо, който бе комунист в общината, назначи майка ми в сиропиталището в Плевен като възпитателка. Но след убийството на Стамболийски на 9 юни 1923 година през есента я уволниха. После я назначиха учителка в едно село.
Аз преминах през немотия, завърших гимназия и факултет - философия през 1938 -1939 година.
Един ден преди изпита Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя Дънов на Изгрева за помощ. На следващия ден е изпитът по философия при професор Михалчев. Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се наляли със сълзи. Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: „Е, иди!" Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. През нощта спала при сестра Енчева от Бургас, стара женица, но къщата й е храм на чистотата. През нощта се събужда и червата й пищят, сякаш свини колят, но нещо ги запойва и тя заспива. Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в Салона на Изгрева. Седнала пред масичката на Учителя и слушала. След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и толкова въпроса по метафизика и тръгнала през Борисовата градина и право в Университета. Пред кабинета нямало никой. Чукнала на вратата, влязнала, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров. Седнала на една пейка, до нея на стол Михаил Димитров, а на бюрото - професор Михалчев. „На колко се явявате?" - „На четири изпита." Тя била ни жива, ни умряла. Професор Михалчев повдига очилата си да я огледа добре и добавя: „Хайде да почнем. Що е познание?" А тя се изненадва, че това е въпросът, който сутринта в 5 часа Учителят го разви пред нея и тя го е била запаметила. Разказва беседата на Учителя. Професорът сияе от удоволствие. Постепенно преминала през всички въпроси, като те й съдействували да се ориентира при отговорите, по логика, история на философията и метафизика. Накрая я попитали: „Това последните ли са изпити?" - „Да," Преминала ги успешно. На връщане от един магазин купила два големи грозда. Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта му, а другия занесла на сестра Енчева.
