30. ЗАМИНАХА СИ, НО СИ ОСТАВИХА СПОМЕНИТЕ ЗА ИЗГРЕВА И УЧИТЕЛЯ

И накрая последният ми спомен с брат Лазар е следният:

Беше някакъв празник на Изгрева. Казах му, че много страдам за баща ми, който скоро почина. А той ми отговори: „Виждаш ли ги тези, дето са заобиколили елипсата на Учителя, един ден всички до един ще си заминат за онзи свят."

След време прочетох в беседа Учителят казва: „Ще дойде ден, когато ще умрат родителите ви, ще умрат и приятелите ви и вие ще останете сам с Бога."

Ето че дойде времето, когато всички онези, които бяха тогава около елипсата на Учителя, си заминаха за онзи свят, след тях и самият брат Лазар. А аз си останах с Великата привилегия, че съм имала щастливата привилегия да бъда с всички тях, да слушам опитностите им, които ме хранят духовно, наравно със Словото на Учителя.

Скоро след като си замина брат Лазар, го сънувах в един красив камион, прав и засмян, гледа към Небето. Като се събудих, си казах: Камион, а не катафалка на мъртвец.

Значи както тук на земята пътуваше из провинцията да събира цветя за градината на Учителя, така и Горе пътува с красив камион да събира духовни цветя, които ще поднася на земните чрез внушение на музика, песен и стихотворение. Когато споделих съня си със съпругата му, сестра Маринка, тя ми каза: „Да, точно така е, Лазар усмихнат си замина от този свят."

Сега когато чета и препрочитам с ненаситна жажда първия до последния том на „Изгрева на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", виждам как се реализират думите на Учителя, Който е казал: „Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението."