5. АНАСТАСИЯ КАРАСТОЯНОВА (11.08.1905 г. - 7.01.1987 г.)

Един ден, казваше Анастасийка, отивам на Изгрева и виждам, че масите са подредени за обед. Гладна съм, но нямам пукната пара да пусна в касичката. Учителят се доближава до мене и ме пита: „Анастасия, защо не седнеш да обядваш?" - „Ами, Учителю, нямам монета да пусна в касичката." - „Е-е, по- важно е, че искаш да пуснеш, а нямаш, отколкото да имаш, а да не пускаш." Покани ме да седна до Него. Започнах да се храня. Завистливите погледи като стрели се насочваха към мене. След като се нахраних, Учителят ме попита: „Нямаш пари, а къде остави милионите си в Русия?" Подсказа ми за мое прераждане там като графиня.

Реших да отида на Рила. Вървях бавно по пътя, но силите ми неусетно намаляваха. Видях се последна в редицата на групата. На ум се помолих: „Учителю, дай ми малко сили." Изведнъж се усетих без тяло, правех крачка повече от метър, не бързах, а летях и се отзовах най-напред при Учителя. Обърнах неволно глава назад, гледам Учителя най-отзад върви и учудена си мислех как може Той едновременно да бъде в края и в началото на редицата. След това видях над главата Му голям триъгълник от светлина.

На Изгрева гледаха на мен с голяма завист. Един ден, атакувана от погледите им, Учителят минава край мен и ми казва: „В сравнение с тях най- малко тревоги ти си ми създала." После пред една група е казал: „Тя не е лоша, вие искате да я направите такава."

Анастасийка завърши земния си път в дом за стари хора - Горна баня. Там е сънувала Учителя три пъти. При първия сън Му измива само единия крак. При втория сън Учителят й казал: „Винаги да сверяваш часовника си с моя!" При третия сън тя лежи върху красива мраморна плоча, но мраморът не е студен, а приятно топъл. Учителят отива при нея и я покрива грижовно с пелерината си. Този сън съвпада със закрилата на Учителя към Анастасийка, особено в последните дни от живота й. На 24 декември 1986 година тя заедно с медицинския персонал е посрещнала Бъдни вечер и пред всички се е помолила с думите: „Учителю, искам леко да умра." След две седмици, на 7.01.1987 година, сряда, след обед, към 4 часа е заспала и тихо си е отлетяла.

Учителят казал още за нея, че на камък да седне, масло ще пусне. Толкова е била пробивна и деятелна. А нейната рождена сестра, Дора Карастоянова, ми е казвала следното от Учителя за нея: „Анастасия е голям океански параход с много малка дупчица." Значи рано или късно параходът ще се наводни и потъне. Имаше големи заложби и талант, но не успя да ги реализира.