29. МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИТЕ

Надка: След като си замине човек, много е важно до 40-тия ден да се правят молитви, за да може душата да се ориентира. Псалмите от 1 до последния трябва да се четат. Всеки ден, малко по-малко, на глас. Да се четат всеки ден псалмите от първия до последния Всеки ден. Още първата вечер на починалия пак трябва някой да прочете в къщи 40-ти псалом. Тати четеше 27 и 63. Четат се и други молитви на заминалите. В.К.: Какво е отношението на Учителя към заминалите? Надка: Ще ви кажа. Ние още не сме били родени даже, мама е била бременна с нас, когато Учителят е идвал у дома. А къщата ни беше двуетажна. Винаги втори етаж е взимал баща ми и тогава градът бил много малък. В Айтос под наем сме живели и както е нашият балкон, пред балкона гробищата, малки гробища така, градът е бил много малък и черквата близко. Задушница било и идват много хора, нали на задушницата, при своите гробове. Станал Учителят и казал: „Дайте по един стол да седнем тук, на балкона." Сядат и наблюдават как хората ходят. Тати казал: „Учителю, вие какво ще кажете, нужно ли е да се ходи на гробищата, на гробовете?" - „Да", казва, тогава е казал така, това преди много години. Аз съм вече 77-годишна, а ме е нямало на света, когато Учителят го е казал. И казва: „Да, защото ето там в еди-кой си гроб никой не отива, а той е вързан там в гроба и хубаво е там свещеник да ходи и прави молитви за утешение на душата." В.К.: М-м-м. значи е хубаво да се молим за заминалите. Но все пак на гроба на Учителя защо се ходи? Надка: Не ходите ли вие? В.К.: Рядко. Надка: Аз ходих сега. В.К.: Защото пък някои ми казват: „Учителят не е там. Няма защо да се ходи." Надка: То всеки... От уважение към тленните, не става въпрос за Учителя. В.К.: Защото твърдят, че Учителят веднага се дематериализирал. Надка: Да, това се говори, ние бяхме даже на погребението и още същата вечер се коментира, а ние чак сутринта рано след погребението, първата нощ, Добри и аз бяхме у Георги Йорданов на гости, той не беше още женен със Станка и отидохме на гроба и Гради ни приказва или други приказваха така за Учителя. Ние бяхме там, когато се пусна тази мълва за рухването на гроба, щото то беше много народ. Тати беше, носеха тялото на Учителя, ковчега, ръководителите, то беше тържествено. Снегът на парцали вали, ето. В.К.: Аз ти казвам, толкова хора съм чувал да говорят, колкото да е написано. Но ето, както ти го разправи сега, за погребението. Аз си представям сега зимата. Никой не ми е казвал, че в това време е валяло сняг. Надка: Снегът валеше. В.К.: Само, че е било зима със сняг дълбок. Надка: Наредени по двама, по двама, в колона, където се играеше колелото на Паневритмията там, там се обиколи и се отиде до мястото. И при това, даже тати знае и е казвал, че са се подписали всички ръководители. В.К.: Къде? Надка: На една стъкленица го слагат в това, в гроба. Борис може да го обясни. Вътре при ковчега на Учителя е сложено това нещо. В.К.: Какво представлява то? Надка: Ами аз не мога да ви кажа сега, не мога. В.К.: Някой ден. Надка: В стъклено шише сложиха пергамент, аз не го видях. В.К.: Вътре поставен някакъв документ, по-

специално какво точно? Надка: Брат Борис може да знае и които са били ръководителите, брат Боев, тия, ония, които тогава на времето знаеха. Но това нещо мисля зная, че тъкмо слагат ковчега вече и ще заравят пръстта, срутва се пръст, значи. От баща ми съм го чула, като се изсипва някой път пръст върху ковчега. А Гради го изопачава това нещо. В.К.: Гради го обяснява така, че всички хвърляли на ковчега към краката, а не хвърляли към главата и се получил наклон някакъв. Надка: Не, не, това са негови тълкувания. В.К.: Най-напред, нали не се хвърля пръст върху гроба, бе? Нали след това казваме: „Излез от тялото си" и не трябва да се хвърля пръст на гроба. Мен са ми казвали това нещо. Надка: На Учителя никой не е казвал това. Той е Учител и сам си е излязъл от тялото. В.К.: Нали всички хвърлят пръст. Надка: Ама хвърляме, но при Учителя не е бил такъв случаят.