12. БЛАЖЕНА ДУША

В.К.: Той къде учи баща ви през време на детството, юношеството, в Айтос? Надка: В Айтос. Бил е много бедно момченце. Дядо ми (баща му) е бил каменар. Зимно време е ходел босичък в снега, на училище, без книги, а много бил умен. Без книги учел всичко. В.К : Как ще ходи бос? Надка: Да, И си търкам, каза, краченцата в снега, търкам, търкам, и бягам и с една такава бедна дрешчица, обаче е най- силният ученик. Много умен, много способен. А майката на този д-р Хаджи Петров, гдето ти разправям, неговата съученичка, и като си тръгват, викали го да помага на баба Марина, че била слаба, не можела ни да смята, ни нищо и баща ми отива. Добре, ама тя месела пита, майка й, и ние, каза, обикаляме с нея масата, да иде питата на нивата, че като се върне, ще чупят да яде. „Добре, ама аз треперя, защото съм гладен. Като вдигнах кърпичката, отчупих си малко." Ей такива подробности ни е разправял. С това е искал да каже: „Деца, вие не знаете през какъв път съм минал." Минава време, мама пък на най-богатия човек била дъщеря, събират се, 18- годишна. Той отива тогава фелдшер в Сливен и я взема и там се родила моята сестра, голямата, Цветанка. В.К.: Майка ви имаше ли някакви опитности с Учителя? Надка: Мама беше много скромна. Учителят много я уважавал. Когато е идвал, отивал е у нас, даже напоследък мисля мама е била бременна с мен и с Верка, и той казал, Учителят: „Георге, две дъщери ти идват." Казал и друго нещо, но няма да ти го кажа. В.К.: И сега аз искам точно това да го кажете. Надка: Него - не. В.К.: Защо? Не ви е удобно или какво? Надка: Учителят казал: „От висок свят идват." И какво беше? В.К.: Учителят казва, че идват две дъщери от висок свят. Надка: По въпроса за майка ми. Мама е била скромна, но честна и умна и предана в делото Божие. И така си караха живота. Мама се разболя много от възпаление на гръбначния мозък. Отидохме на лозето. Снаха ми поискала да се качи на гърба й, че от гърба й да се качи на черешата. А тя тежка е била. Стъпила на прешлените тука и там се поражда вече това възпаление на гръбначния мозък и девет месеца лежа болна, аз я гледах. Много тежки страдания, ужас. В.К.: Нямали стълба, ами да се качи на нея? Надка: Е, на, тогава поискала и се качила на гърба й, какво мислиш. В.К.: Кармична развръзка. Надка: Разболя се вече много зле, ние живеехме у баща ми. Сестрите ми: Донка е в Бургас, другата ми сестра, Дора, е в друга къща и една вечер тати хлопа на нашата врата и казва: „Станете, мама ви е получила нещо като удар, въпреки туй страдание." Но девет месеца беше на легло и отидохме, ръцете й, краката й, така се вижда цялото й тяло. И Добри, и аз, и тати направихме молитва около нея. Ние имахме портрета на Учителя, как излиза прав след беседата от Салона. Аз и другаде съм го виждала. Много е хубав. Добри каза: „Видях един лъч от тази картина и вля се в майка ни." И тя утихна, и тогава на мен за първи път ми се разлюлява ръката. Нея вечер тати писа писмо на Учителя. Аз, казва, обичам като получа отговор, тогава да кажа съдържанието. Но нея вечер чрез моята ръка се писа: „Блажена душата" - чрез мене се писа само „блажена душа" и утихна това страдание и не мина много време, тати получи писмо-отговор. Каза ми там нещо, не мина много време, мама си замина и тати до брат Боев изпраща телеграма, а чрез него телеграма идва от Учителя. Там пишеше: „Блажена душа". В.К.: Написаното от вас и телеграмата от Учителя е едно и също. Това е голяма опитност. Едното и другото. Надка: Добри, а това е съпругът ми, вижда как лъчът я озарява и утихва, аз през това време пиша: „Блажена душа". В.К.: А някоя опитност от вашите близки да си спомняте? Надка: Нямам. В.К.: Някои нали от Айтос отиват при Учителя, връщат се, насам, натам. Надка: А, такива нямам. Има много работи за разправяне, но не мога да ви кажа.