302. СРУТИЛА СЕ КАРИЕРАТА

Трима души работели в една кариера. Внезапно станало срутване. Двамата успяли да избягат, а третият бил затрупан, но за негово щастие останал между две канари /скали/, където имало малко въздух за известно време. Изживял момент на голям ужас, като си мислел: „Тук вече ще ми е краят. Няма избавление." И почнал да се моли, но тъй като не знаел молитви, думал само: „Боже, Боже." В него момент на пълна безнадежност, при него се явил старец с бяла брада и дълга коса, който го погледнал благо и успокоително и му казал само това: „Аз ще ти помогна." И пак се изгубил старецът, също тъй, както внезапно се бил явил.

Другарите му веднага почнали да копаят и след няколко часа усилен труд успяли да го спасят. Отнесли го в болница и след десетина дни го изписали.

Един ден така се случило, че същият човек отива у дома на Христо Каратлиев от Любимец. Там, в стаята му вижда портрета на Учителя, загледал се в него и попитал: „Чий е този портрет?" - „Това е портрета на нашия Учител. Защо питаш?" - „Когато бях затиснат в кариерата и се молих, този човек ми се яви и ми каза, че ще ми помогне."

Разказал: Христо Каратлиев.

9 юли 1971 г. - градината на Айтос.