149. ИДВА ГЛАД

Един неделен ден през 1938 година Учителят, говорейки в една от неделните беседи, каза: „Идва глад, голям глад на земята, ето защо напълнете си хамбарите." Беседата завърши. Всички излизахме от салона със светнали от радост лица, като че ли бяхме получили от лотарията най-голямата печалба.

Последва кратка разходка по поляната, като всеки от нас искаше да сподели ония нови мисли, които бяха изпълнили душата му. Но ето, че дойде време за обяд и ние насядахме край белите еднокраки маси отвън, под открито небе. Слънцето милваше лицата на едни и топлеше гърбовете на други. Обядът привърши. Всички се събрахме около масата на Учителя, за да можем да чуваме разговорите, които се водеха с него. Една нова посетителка се обади: „Учителю, вие в беседата си казахте, че идва голям глад. И ние много ви благодарим, че ни предупреждавате, за да се погрижим да си набавим по някой чувал брашно."

Ние притаихме дъх, за да чуем отговора на този малко наивен въпрос. Учителят, след като помълча малко и видя, че думите му не са разбрани, а са взети в буквален смисъл, каза: „Да, голям глад иде на земята. Духовен глад. Глад за Словото Божие."

/Из разговорите./