76. КАК  АТЕИСТЪТ ПОВЯРВАЛ

Това се случило във влака през месец юни 1964 година. Случката е следната:

В едно купе пътували две жени, две приятелки, които се разговаряли тихичко. Но колкото и тихо да говорели, останалите пътници в купето пак дочули разговора им. След като били изминали повече от два часа, един от присъстващите мъже се обадил: „Аз без да искам чувах разговора ви. Разбрах, че вие сте религиозни. Ако да не бяха белите ви коси, които говорят за напредналата ви възраст, която аз уважавам, бих ви се изсмял и бих ви казал, че вие се занимавате с глупости. Аз напускам купето, защото не искам повече да ви слушам." - казал по-старият от мъжете.

„Не, не бързайте да излизате. Поседнете малко", казала по-старата жена. - „Не само ние, но и вие ще повярвате." - „Как, аз да повярвам, това не може да бъде!" - „Да, ще повярвате само след две минути, след като чуете онова, което ще ви кажа. Вие, другарю, все по лекари ходите и търсите лек за болестта на детето. Лек не сте намерили и няма да намерите, докато не измените отношението си към своята жена. Ти постоянно я биеш и тормозиш. Това е причината за болестта на детето. Вярно ли е това?" - „Да, вярно е. Всичко, което ми казахте, е точно така. И понеже това никой друг, освен мене не знаеше, а вие ми го казахте, аз вече вярвам, че има Бог. Само Бог може да ви открие моята тайна. От днес аз вярвам и ще проповядвам за Бога."

Едно младо войниче, което било в купето, като видяло и чуло всичко, казало развълнувано: „Леличко, моля те, кажи и на мене нещо!" - „Ти, войниче, казала тя, си заспал на поста и сега ще те съдят, но ти имаш едно момиче, от което сега страниш. Това момиче ти е определено от Бога за жена, вземи го. Ако не го вземеш, съдът много ще те осъди.". „Ще го взема, леличко. ще се оженя за него." - „Ако направиш това, съдът ще се смекчи към тебе и по-леко ще минеш." - „Моля те, леличко, кажи ми адреса си, за да ти пратя дар, когато се венчавам", казало войничето.

Влакът изсвирил. Наближавала гарата. Леличките слезли и поели за дома си, но и на двете на душите им било леко и радостно, че могли да помогнат за пробуждането на тия души, за да коригират поведението си и да се насочат по пътя на познаване на Великото,

Разказал: Методи Шивачев.

23.07.1964 г., Бургас.