5. ВИДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО

Това било след заминаването на Учителя за отвъдния свят, през 1957 г. Двама рождени братя, Михаил и Димитър Звезденски, се разхождали из Изгрева. Разговаряли помежду си, че на Изгрева няма място, където кракът на Учителя да не е стъпвал, че всяко място тук е свещено и споделяли разни случки, които помнели, всяка от които представлявала скъпоценност. С тях бил и малкият Ицко /Христо/, който бил около 6-годишен. Той попитал къде е живял Учителят и след като му посочили стаята на Учителя, Ицко се завтекъл към стаята. Хванал се за перваза и погледнал вътре. Там детето видяло Учителя да седи на плетеното кресло, в поза на размишление. Той, като видял детето, заканил му се с пръст. То веднага скочило от прозореца и изтичало при родителите си, да им каже, че видяло Учителя. Много настоявало и те да отидат и да го видят. Отишли те, но видели празното кресло на Учителя.

В горния случай най-вероятно е Учителят да се е явил на детето, понеже то никога не го е било виждало и имало силното желание да го види с пълната детска вяра.

Вярата прави и невъзможните неща възможни.