29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ
ФРАНСИНА И СТЕФАН
Гостуваха ни едно лято, но то беше след като Учителят си беше заминал вече, Франсина и нейния съпруг Стефан, тя беше много голяма цигуларка, парижанка. Ето една снимка с тях. Това е момента когато изнасят концерт с нея заедно, а пък след това тя изнесе отделно концерт. В: Франсина и Стефан. Веска: Стефан, да. Той беше китарист. Те бяха много интересни хора. Тя разказваше за себе си, че са били много богати, но бездетни и решават да си продадат цялото богатство и тръгват да свирят, да дават концерти, не да дават концерти на разглезени хора, които си плащат скъпите билети, отиват на концерти със скъпи облекла, но започват да дават концерти, тя с цигулката, той й акомпанира с китарата в болници, затвори... и така обикалят света с едни много скромни дрехи, почти с един костюм само. Казва, че когато някой път в гората замръкват, там остават да спят. И тя беше написала едни много интересни нейни пиеси и свири една пиеса "Заека и костенурката". Такава една програмна музикална творба и след това заминаха за някъде, даже тука им подарихме костюми. Брат Борис се така ангажира, събрахме пари, направиха им и им подариха по един костюм, понеже бяха решили, че трябва така да живеят съвсем скромно, без всякакви излишни парични средства и всякакви излишъци в живота въобще.
КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ
А друг един случай има също с брат Колю Гръблашев. Той каза, че много често неговият ръководител, и нощно време когато спи го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казват: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка. В това време в някакво си езеро ли или река е било, става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците се обръща и настава паника и те отиват да спасяват. Хората се давят вече и брат Колю Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не, тази жена остави я нея. Ей тази, а тя била неугледна, възгрозничко момиче, то единствено се помоли когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш". Това се отнася за тях.
ДАРЛИНГ
На снимката тук е Дарлинг. Тя беше добра цигуларка, с бялата фигура. В: Която стои отгоре. Веска: тя е наша роднина по майчина линия, също. Беше голяма цигуларка, в Чехия завърши при Шевчик. В: Как се казваше? Веска: Йорданка Доспевска. Но понеже в Америка е живяла дълги години, в Америка са й викали Дарлинг. Дарлинг, значи мила. Така и Дарлинг си я знаехме ние. Това беше обръщението към нея. В: Тука е Учителят. Веска: това бе 1939 г. когато беше една импозантна Рила, едно импозантно събиране, беше колосална връзка между небе и земя. Между Школата на земята и Школата на небето. Такова нещо беше призовал Учителят тогава.
НИКОЛА ВАТЕВ
Веска: Този е Никола Ватев, да. О, Никола Ватев, аз съм го виждала един хубав, аз го помня имаше хубави сини очи, не знам дали вие знаете една негова опитност. Той по време на войната, не знам обаче коя война, той имал съпруга, която се казвала Величка. И двамата са в Братството. И тя заболява един ден много сериозно и някакъв си лекар от Русе й помага, възвръща й здравето, обаче на брат Ватев в това време така, оскъдни им са средствата и казва: "Извинете, докторе, но аз в момента не мога да ви платя" и той казва: "Оставете, аз се радвам, че тя се възстанови". Минава време, брат Ватев отива на война. Не мога да ви кажа коя война. И като се връща от фронта с раницата, със снаряжението, вижда на улицата на град Русе една погребална процесия и разбира, че погребват неговата съпруга Величка. Сега, този лекар, който я бил излекувал в един момент бива жестоко нападнат и оскърбен от цялата общественост в гр. Русе, понеже не успява да излекува някакъв си войник и винят него, че той не е проявил достатъчно осторожност или съвест като лекар. Той се отчайва до такава степен, че слага край на живота си. А брат Ватев имаше дар да общува с Невидимия свят, не един път, той е бил медиум, но понеже много пъти медиумите са го лъгали и това той е проверил. Например, един ден той е в Русе и духът му нашепва: "Иди, щото майка ти почина". И той взима призори още файтон, а тя майка му живее в Елена, гр. Елена. Отива рано-рано там, вижда майка си здрава, права на двора си шета жената. Сега, бидейки той медиум, един ден чувства, че има присъствие, което желае да се изяви чрез него и действително явява се доктора, който си е поставил край на живота поради това отчаяние, когато е бил в плен от това отчаяние и той му казва: "Аз не знаех, че е толкова страшно страданието на тези, които си отнемат сами живота в Невидимия свят, казва, и бях действително много зле, в тъмнина, но вашата съпруга Величка беше помолила своят ръководител и при мене дойде едно светло същество, което ме изведе от този много мъчителен свят в невидимото поле и ме постави при едно хубаво изворче, след това ме приобщи към една Школа, където аз вече уча. Но благодарение на нея". Тя по този начин вече му се отблагодарява от Невидимия свят, но брат Ватев понеже иска да провери дали е истина, отива при Учителя и Учителят казва, че това е истина. Това е както му се казва от доктора.
БРАТ РАДИ
В: А за другия - бати Ради? Веска: той беше градинар. Един снажен, много добре сложен човек с много хубаво оформена глава, имаше брада, но беше абсолютно неграмотен. "Той, казваше Гали, едва пишеше Бог е Любов, бавно." Но беше предан. Той беше градинаря на Братството и понеже беше снажен и силен, отиваше на големия пазар, закупуваше каквото трябва, всичките тези продукти за храна на Изгрева и ги доставяше. Същевременно се грижеше с голяма нежност и любов за градината на Изгрева. За него знам следното нещо: Той е от село Килифарево, Търновско. Все пак има някаква връзка, защото един ден както си върви, но преди това един скулптор, ми се струваше, че беше Марко Марков решава да извае образа на Патриарх Евтимий. През 1936 г. обикаля цяла България, вглежда се в какви ли не типове, но нищо не може да покрие онзи образ, който той носи в съзнанието си. Един ден бати Ради както се връща с чувала, той се спира при него и казва. Просто в момента се ориентира към него и категорично се спира на него, че това ще бъде модела за неговия Патриарх Евтимий и му казва: "Старче, аз искам ти да ми позираш за една скулптурна работа, която ще направя на Патриарх Евтимий". Обаче бати Ради, знаейки от Учителя, че не е много хубаво образът да му се вае от камък или от цимент и какви ли не материали бюстове, даже и да се правят снимки и портрети дори, знаейки този закон отговаря, но сдържано: "Сега не можем да се уговорим още. Ще имаш моя отговор". И отива при Учителя, споделя с Учителя тази си среща със скулптора и Учителят му казва: "Един твой ученик те срещна и те позна!" Понеже той е бил един от ръководителите на школата на исихастите в Търново. И този скулптор подсъзнателно се ориентира към бати Ради да извае образа на Патриарх Евтимий. И тогава вече бати Ради решава, тъй че този паметник е от 1937 г., който виждаме сега на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Граф Игнатиев" е реалният образ на бати Ради. Това мога да кажа за него.
ПАША ТЕОДОРОВА
Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще. Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.
Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро. С каква майчина грижовност тя подреждаше леглото на Учителя. Това не мога да забравя. Това го помня добре и че с нея сме имали хубави разговори.
НЕДЕЛЧО ПОПОВ
Неделчо Попов беше един от нашите млади братя тогава. Знам, че брат Борис много го обичаше и се обръщаше към него с много милото така звание "гълъбе". Той беше също много предан на Учителя, работеше, даже на него дължим снабдяването с хартия от държавната печатница, понеже той работеше там, за да се отпечатат някои ценни неща от беседите на Учителя, трудове на някои наши братя и той много често придружаваше Учителя на концерти. Така държеше се момчешки някак, младежки. Това си беше той, естествен, без да се представя за голям. Много симпатичен беше, но почина млад. Мисля, че си замина от страдание на черния дроб. Имаше асцит. Значи се събираше вода в корема. На Изгрева го гледаха нашите братя и сестри, грижеха се за него. Той живееше в бараката на Борис тогава. Знам, че преди да си замине той видял Учителя. Това един-два дни преди да си замине видял е Учителя.
Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 10:57
