В момента, когато слънцето започна да изгрява, всички се бяхме наредили за молитва с поглед вперен в изгрева. А изгрева беше особен. Когато слънцето се подаваше на хоризонта, с първите му лъчи видях Учителя на хоризонта, до кръста, свири на цигулка. След малко в едно ново избликване на светлина пак виждам същото: Учителят свири с цигулка. За трети път същото. Аз виждах на хоризонта. А иначе, Учителят беше сред нас в общата молитва, която произнасяхме по Неговото указание. Ето защо след като свърши молитвата и се греехме на огъна, Учителят ме гледаше по особен начин. Той знаеше какво съм видяла. Бях видяла истинския изгрев.