Беше през лятото на 1958 г. Всички бяха на Рила. По Изгрева рядко се мяркаше човек. През това лято бяхме изгубили нашата майка и ние, двете сестри, бяхме тъжни. И отивахме да се разходим по поляната или из някой хубав кът из любимото ни селище.
След няколко дена аз съм пак на същото място. Унесена в мисъл и чувства, започна да ме обгражда пак една сила, която ме изпълва и обкръжава. Моето внимание се насочи към това ново състояние и констатирах, че това е една разделителна сила, която никой не може да отстрани. Изплаших се. - Ами сега?, се запитах. - Ако тази сила навлезе между нас? Как ще се справим? Мисълта ми е, ако тази сила навлезе между хората от нашето общество?
Когато след няколко часа се прибрах към моя дом срещнах една мила сестричка, която току-що се бе върнала от планината и дошла да си вземе вода. Чешмата по това време беше в нашия двор. Аз я поздравих, и без причина се създаде една дисхармония между нас. Аз побързах да се прибера в стаята и сестричката направи същото.И тя побърза да отнесе водата, защото ние се обичахме с тази мила сестричка и никога не допущахме недоразумение каквото и да било между нас. Изненада беше това и за двете, но то оказа своето влияние.
Мен ме заболя гърло и останах в стаята няколко дена, а тя забелязва моето отсъствие и запитва при среща моята сестра: "Къде е Теофана? Не съм я виждала няколко дена". "Болна е. Гърлото я боли", последвал отговора.
Сестричката разбира много добре, че дисхармонията е причина за болестта, и още на следния ден идва с няколко ореха в един плик, усмихва се виновно и приятелски и казва: "Научих, че си болна. Ето, нося ти орехи. Начупи ги и ги свари. Заедно с черупките. Щом пиеш от водата, ще мине". И любовно като се усмихна, ме погали.