АНИНА БЕРТОЛИ  (28.01.1912-2.07.1989)

1. НА ПЪТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА УЧИТЕЛ

Вергилий Кръстев: Кажете трите имена на баща си. Анина Бертоли: Карло Алфиеро Петро Бер. Само че в Италия няма три имена, та е Петро Бер. Той е от Удине, от тези страни, които се освободиха през 1918 г. В: Коя провинция? А: Виваро се казва. В: Коя част на Италия? А: Към източната част от Триест нататък. Тя беше до 1918 г. под владение на Австро- Унгарците. След 1918 г. се освободиха, но те са си италиански род. Бертоли е италианско име. В: Баща ви от къде идва? От кой род? Майка ви? А: Баща ми е от много добър род. Неговият баща беше кмет. Баща му беше чиновник в една банка-счетоводител. В: А майка му как се казваше? А: Майка му, много мешено. Майка му беше италианка, може да се каже от царски род. Майката на майка ми беше от фамилията Карагеоргьович, черногорско. В: От Черна гора. А: От там е бабата на майка ми, беше принцеса. Тя леля ми познава цялата тая история. Аз толкоз не знам. В: Как се казваше майка ви? А: Майка ми Лучия се казваше. В: Баща ви кога е роден? А: В 1887 г. на 26.януари. В: Хороскоп имате ли на него? А: Правихме да, правихме. В: Случайно имате ли го запазен? А: В Париж. Тука нямам. Той е Водолей, има много планети във Водолей - 9.дом. В: Той прекарва къде? А: Там където е Виваро, мисля точно там е живял. Когато бил 7-годишен като видение или на сън му се сторило, че пада от някаква звезда от Вселената, пада, пада и най-после се намерил на земята и взел да плаче, плаче и майка му идва и му казва: „Какво има, фиер, защо плачеш?“ „Ами паднах, паднах от някъде.“ Сега навярно някой дух се е вселил от някъде и той слезнал на земята. След туй е следвал във Венеция приложни изкуства, главно венециански мрамор. След туй войниклъка, след туй отиде в Германия и там може би е научил също мрамор, гдето се правят стълбите и т.н. мозайки. После колко годишен е бил, сигурно към 24, пожелал да отиде в Индия да търси истината. Нали тръгнал в онова време трябва само билет да си платиш. Няма паспорти, няма нищо. Стигнал в Цариград, свършили му се парите. В: Аз чух, че той тръгнал да търси Христа, да търси Учител. А: Да търси Учител. В: Той фактически имал вътрешен подтик. А: Подтик, разбира се. Да тръгне за Индия така трябва да имаш вътре в себе си нещо, което да те кара. Вътрешен импулс е имал. Стигнал в Цариград, свършили му се парите, отишъл на един площад такъв, на който предлагат работа и работници, които търсят работа или пък предприемачи, които търсят работници и един важен човек минавал от човек на човек и питал ти какво правиш, ти какво правиш и като стигнал до баща ми попитал: „Ти какъв си?“ „Италианец.“ „Какво правиш?“ „Аз работя венецианска мозайка.“ „О-о-о, от Бога си ми изпратен. Строя черква и ми трябва точно такъв човек, да ми прави иконите и картините с мозайка.“ А баща ми това е завършил в Италия. И там работи, на времето се плащаше със злато монети, големи златни. Там се запознал с един италианец. На някакви си празници било. „Виждам, че ти си сам, нямаш познати. Чужденец съм. Аз ще те водя в моето семейство, жена ми е италианка, там знаят италиански. Тъй да прекараш по-приятно времето.“ Отиват в туй семейство, а там е майка ми. А майка ми била 16- годишна. А пък имала много хубав глас. В: Това е в Цариград? А: Не, в Одрин.

От Цариград в Одрин там го завежда този италианец, който бил женен за по- възрастната сестра на майка ми. Майка ми имала чудесен глас. Казали й: „Я изпей на този чужденец италианска песен“. И така майка ми пяла и по тоя начин станала връзката между тях. Те се оженили и аз съм родена първа. Аз съм родена 1912 г. точно когато е била войната между България и Турция и Гърция за Одрин. Известно време Одрин е бил български, навярно тогава съм се родила, но след това турците превзеха пак Одрин и изпъдиха всички чужденци. Аз съм родена на 28.януари, вечерта. Не знам точно часа. Майка ми каза вечерно време, но колко часа не знам, въпреки че в кръщелното ми е писано 29., но тъй като съм родена вечерно време сложили ме на 29. Всъщност съм родена на 28., майка ми разправя неделя било, някаква сватба гледала цял ден през прозореца и така вечерта съм се родила и след това турците превземат Одрин и всичките чужденци къде, къде да отидат. Майка ми казва: „Имам баба в Пловдив, която има много познати“. Тя пък е била гледачка на кафе, но много добра. Даже Коларов министър на времето е ходил при нея, за да му каже нещо за бъдещето. И по-нататък тръгват за България, за Пловдив. Казват за тази моя баба, че министър Коларов даже в неговите спомени пише за тая баба Теофану, която му спасила живота. Щото той чувствал, че нещо става така. В: Кой министър Коларов? А: Е, не знам точно кой е. Нали това е времето на 1912 г. В: Значи баба Теофану. Тя българка ли е била, гъркиня ли? А: Не зная, може би нещо гръцко има, но мъжът й е бил свещеник, български свещеник. И тук ще разкажа как у баба Теофану е дошъл този министър да му гледа на кафе и тя казала: „Не се връщай вкъщи, там те чакат, ще те арестуват“. И той я послушал и така си спасил живота. Наистина са го чакали. И тази баба имала много познати, ходили са при нея да си гледат на кафе. Запознава баща ми с архитекти, инженери. Там се настанява. Добре, но войната идва, родили се още деца на майка ми: още един брат, който е в Италия. Той се казва Пиетро Бертоле - инженер, сега живее в Новара, роден в 1913 г., 16.юли, и сестра ми Мариета 28.август 1916 г. Имам и един друг брат, който се роди 20 години след туй. Той е в Швейцария сега. В: По-нататък семейството къде отива? А: След това до войната той е в Пловдив. След туй майка ми се разболява, баща ни ни слага в едно сиропиталище, след това ни завежда при родителите на майка ми, след туй с майка ми заедно ни заведе в Италия при неговите родители. Там мисля две години сме седели. През туй време той е в България. След туй един негов приятел-съученик му пише: „Ела в Америка, ще станем богати, ще работим заедно, милионери ще станем“. Баща ми приготви паспорти вече всичко от Бургас да дойде в Италия да ни вземе и да тръгнем в Америка.