18. ЧАРШАФИТЕ

Юрданка Жекова беше много сладкодумна и можеше с часове да разказва: „Аз бях винаги до Учителя, поднасях Му закуската, оправях Му леглото, почиствах стаята, винаги Му бях под ръка и когато ме потърсеше, аз се отзовавах веднага. Помагаха ми и други сестри.

Един ден се качвам при него в горницата, носех Му закуската и Той ми каза: „Смени ми чаршафите!“ Имаше такива сестри, които издебваха момента, когато Го нямаше Учителя, за да влезнат в стаята Му и да се пъхнат в леглото Му, като смятат, че ще влезнат в Неговата аура и че чрез чаршафите му ще оздравеят или ще получат благословение. При такива случаи Той ме караше да сменям чаршафите и да почистя стаята. Аз слагах други чаршафи, а тези които съм свалила, отиваха за пране.

От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвили нещо вкъщи и го донасяха за Учителя. Той познаваше винаги кой с каква любов го е направи с какви помисли и подбуди и тогава някои работи ги приемаше за себе си и ни почерпваше с тях. А онова, което не приемаше, за него казваше: „Дай го на животните!“ Но това го казваше на мен и освен мен никой не разбираше как е приел Учителят подаръка. Той не огорчаваше никога никой с нищо. Тогава не всички разбираха, че Той всичко знаеше за нас, за нашите помисли и ние бяхме една отворена книга за Него.