11. ПАРТИЙНИЯТ БИЛЕТ

Като беше тук Учителят и Го питам. Я бех комунист у партията. „Учителю, да седим ли у партията или да излезем на време?“ Той казва: „Рекох, ще поседиш още малко, па ще излезнеш“. И така като дойде новата комунистическа власт, ние се събирахме на събрание и един ден, едно момче работеше у София интериджия, интерии правеше, дойде на събрание и казва: „Абе, защо е Темелко тука, той е стар фашист. Тука не му е мястото“. И аз разгеле, билета беше у мене, казвам: „Другари, щом това момче ме прави фашист, ето ви билета и довиждане, не искам да пречим на партията, щом съм фашист“.

Тръгнах да излизам, всички вдигнаха гюрултия. „Стой, той не ти знае делата, не ти знае работите, той не е в течение на твоята работа, затова така приказва. Не го слушай, седи си тука на место!“ Но аз се развълнувах, казвам: „Жертва съм дал за партията и сега да ме ругае едно дете, не съм съгласен. Довиждане“. И хвърлих им билетчето и го оставих и излезнах. Всички негодуваха, но аз излезнах. По такъв начин излезнах. Толкова за моето членство у партията като комунист.