301. МАЛКИ СЛУЧКИ СЪС САВКА

Л.Т: Ето, виждате и портретите, собствените си, пред сестра Савка накъса и изгори. Защо? Защото тя прояви малко непослушание.

А тя много силно Го обичаше и много чиста, много чиста сестра беше.

И тя имаше много хубави чувства към мен.

Даже Учителят я пусна с бати Ради, който копаеше градините на Изгрева, да й бъде кавалер и да слезе в града, да ме слуша как пея в опера „Фиделио”.

На другия ден беше неделя, тя ме прегърна пред всички и каза: „Снощи те слушахме в Операта” и т.н.

А веднъж имам такова преживяване с нея. А Учителят имаше едно разположение с нея, малко по-особено, отколкото към другите. А при мене бе също, но аз като музикант, а тя не беше музикант.

Като бях при Учителя в Мърчаево, в Неговата спалня, и вече Му целунах ръка и си тръгвам. Трябва да мина през ливадата с много плодни дървета, че ми е по-късо да си отида при Рилкини, където живеех. И като минавах, гледам сестра Савка, седнала под едно дърво и си пише нещо, и си чете. Тя вдигна глава да ме поздрави и аз я поздравих, но се приближих при нея, защото видях, че тя като писала и се пипала за носа, си боядисала лицето със синя боя, мастило някакво (Тогава се пишеше с автоматична писалка с мастило или с молив), а тя не знай, че е тъй. И аз й дадох огледалце, дадох й мойта кърпичка, ако тя няма, да се види, да се обърше. А тя извика: „О-о-о, сестра, колко сте съвършена! Много Ви благодаря. Аз ще се похваля и пред Учителя на вечерята тази вечер, защото много сестри и братя минаха по тази пътека, по която сега сте Вие и никой нищо не ми казаха. Много Ви благодаря. И се обърса.

Ето, вижте сега колко дребна работа е това. И вечерта на вечерята пред всички каза на Учителя този случай. Аз имам много такива малки преживявания с нея.

Например... Тя заслужава да се разкаже нещо, много чиста сестра, много, кристал, ангел.

В.К.: Разкажете.

Л Т: Аз, когато пея, на другия ден съм малко като замаяна от много-то ръкопляскания, излизане на сцената, може би урочасвам малко, не знам какво е. И понеже на Изгрева трябваше да пея пред Учителя, а снощи пях опера „Марта”, а тя е доста отговорна роля, аз почувствах едно замайване и исках да си почина.

И пришепнах на брат Христов, че чувствам нужда малко да си почина. И Учителят го попита какво искам. Той каза: „Тя след пеене има нужда от почивка. Снощи е пяла.” И Той каза на сестра Савка да ме хване под ръчичка и да ме заведе в нейната стая. И тя ме тури на нейното легло. Но понеже имах много хубава рокля, да не я смачкам, тя ми извади роклята и ми даде нейна дрешка, жълтичка, мекичка и това е. Ето на интимни изживявания. И за да не ме безпокои, докато почивам, не тракаше на машината, а пишеше с ръчичка на масата. Аз й казах, че искам една беседа да ми даде, преди да заспя да прочета нещо. Тя отвори един стъклен шкаф, който беше до главата ми и дръпна една беседа. „Новата Ева” ми даде. Това беше едно малко преживяване.

Л.Т.: Веднъж Учителят... Следобед бяхме в приемната и наближаваше времето преди залез слънце, а Той вечеряше.

Аз пришепнах пак тъй на брат Христов колко искам да Му приготвя един ордьовър, който съм опитвала в Париж. Ордьовър значи преди ядене. И ако има тия материали, бърже бих Му приготвила. Той пак попита брат Христов: „Какво иска сестрата?” И той каза: „Иска да Ви приготви набърже един парижки ордьовър, който се прави от праз.”

А сезонът беше такъв, че мъчно се намира праз. Вече топло беше. И в тоз момент дойде сестра Савка при нас. И тя, като чу, хвана ме за ръка и каза: „Вати Ради, градинарят, е сега отдолу в салона. Прозорецът е отворен, ще питаме. Ако има праз, ще направите. Сестра Лилиана, ама искам и аз да участвам!”

И отиваме до прозореца и бати Ради беше в (под салона има мазе): „О, разбира се, има праз!”

Викам: „Дай два-три праза по-тънички, да не са дебели.” И влязохме в кухничката на сестра Савка. Сега, тя е окултист, не е вчерашна. Аз като турям във врящата вода сол, тя вика: „Тури толкова, че да има място и аз да туря.” Значи и тя да прави същото. Аз туря по-малко и тя прибавя същото. Обелих праза и като е по-тънък, той е по-гъвкав. И го завих като кравайче. Така, поисках конец бял, от бяла макара и го вързах оттук и оттук - стана кравайче. И както ври водата, пущам го туй кравайче, целичко. И вторичко, и третичко. И ври, ври, ври. И омеква, омеква, омеква. После изваждам конците, те не са нещо мръсно. И ги сервирахме върху чинията и те си пуснаха малко водичка. Изстисква се лимон и чист зехтин и се поднася.

И тичаме и двете да носим на Учителя. Виждате ли, ето красиви изживявания на тази малка планета Земя. Това е красиво преживяване и ти си изпълнен с една духовна мистична радост.

В.К.: Да. Други някакви такива дребни случки, те са много интересни, за Савка?

Л.Т: Имам. Например на мен е забранено да ям тиквено семе печено. Пък аз много го обичам. Цък, цък, цък, цък, със зъбките си го беля и си го ям.

Добре, ама то разваля гласа. Аз съм колоратурка и не трябва да ям такова семе. И когато извардвам, че нямам да пея, си купувам по много семе и си ям. И сега, като мисля, че аз го обичам, че и другите ще го обичат, отивах при сестра Савка, цели килограми съм й носила. Значи аз като го харесвам, предлагам и на нея, да. Имах хубави чувства към нея и много ми беше мъчно, че много млада си замина тя.

Той, Учителят, си я прибра. Тя можеше да остане да работи, но тя беше много привързана към Него. Нали виждате, ако сте чели.

В.К.: Така, чел съм го сега.