194. МОРИС БАСАН И ВЕНЦИСЛАВ ЯНКОВ

В.К: Аз съм прегледал кореспонденцията на брат Христов до Морис Басан. Аз имам няколко въпроса. Кой е този Морис Басан? Кой е той?

Л.Т.:. Ами той пише вътре кой е - ученик на Учителя. Той описва в началото кой е той. Че е идвал на беседите на Учителя и Му казва така: „Аз имам Вашите ръце.”

В.К.: Какъв смисъл има в неговите ръце?

Л.Т.-. Ами хиромантично.

В.К: Той си ги е показвал или?

Л.Т: Не зная точно. Имам, казал, Вашите ръце.

В.К: Аз като го прочетох това нещо, помислих, че той има отпечатък - на времето нали са слагали така прах от графит върху дланите и са ги полагали върху бял лист хартия, и се отпечатват линиите.

Л.Т:. Не съм питала, но имам и .... Хороскоп може да му е правил.

„Че в течение на седем години Вие ще се издигнете много в Париж.” И той стана милионер. И затова се обръща към него: най-напред за братя Янкови, а после за мене.

В.К: Той помогна ли на братя Янкови? Помогна ли?

Л.Т: Много, много.

В.К: Какво помогна?

Л.Т: Ето какво. Той, Басан, отиде в Женева, той подготви комисията, записа им имената, плащаше за разноски. Например, той взе под наем един лък за цигулка от Париж за трийсет хиляди [30,000] франка, само Любомир със Страдиварий лък да се яви на изпит. И плати трийсет хиляди [30,000] франка само под наем, че го взема, щото е Страдиварий.

В.К.: Много пари.

Л.Т.: Много пари. Не само туй. Той вече не ги върна в България. Прибра ги в Париж и се грижеше за тях, и ги поддържаше, докато стъпят на краката си. А то не беше много бързо. Минаха години. След като Венцислав, 1949 г., взе Световната премия в Париж - „Маргарит Лонг - Жак Тибо”, тази премия, и беше пръв; Алто Чиполини взе втора награда, трета награда - французин, и четвърта награда - Юрий Буков211. А Венцислав първа и премиерша, понеже премиер, вечерта трябва да излезе да изнесе собствен концерт в Париж, същата вечер. И се прибира в къщи и казва на брат си Любомир, на цигуларя: „Капнал съм от умора, лягам да спя. Два часа преди концерта ме събуди.” И си ляга и заспива.

А през туй време (и те имат неприятели там) обажда се по телефона един глас и казва на Любомир: „Излез, еди-къде се яви, има една цигулка за тебе!” Щото той все търси хубави цигулки. И Любомир се хваща на въдицата, излиза и не се връща. И Венцислав спи дълбоко. И тогава Морис Басан с цялото си семейство рекли: „Да идем, да вземем Венцислав, за да го закараме с колата до залата, където ще свири.” И отиват, ама последния момент. А той все спи. И звънят, звънят - никой не отваря. Той дълбоко спи. Любомир го няма. Чукат, звънят, чукат, звънят - никой не отваря. Най-после Венцислав се събужда, отваря. И като почват сега да го обличат. Едни му обуват обущата, други това. Можеш да си представиш, за един артист това е убийствено.

Аз, ако едно копче ми липсва, не мога да изляза на сцената. Всичко трябва да ми бъде на място предварително. Иначе няма да мога да пея. Същото става и с него - де закопчан, де незакопчан. И бърже го завеждат в залата. И като седнал пред рояла, не бил в себе си. Не като друг път.

В.К.: Бил излъчен, не е влезнал в тялото си.

Л.Т.: И по едно време се свързал с горе и почувствал в дясната си страна едно виеше същество. Застанал и чак тогава почнал да свири.

В.К.: Дотогава, преди това не е могъл да свири, така ли? Не е почнал да свири, така ли?

Л.Т: Ами как ще почне, той не е бил на себе си, още бил сънен, не бил в тялото си. Той го разправяше лично.

В.К.: И премиерата минала сполучливо. Сега, кой е този Морис Басан? Той евреин ли е по народност?

Л.Т.: Евреин.

В.К.: Откъде е роден той?

Л.Т.: Не зная откъде е роден.

В.К.: Български знаеше ли?

Л.Т.: Знаеше много добре и много красив е бил. Аз не съм го видяла, но понеже аз тогава бях добре поставена в Операта и не ламтях да отида в Париж, затова аз отстъпих. Щото той можеше веднага да ме приеме и да направя някои гастроли в Операта, щото имам връзки в Париж.

Вовон е там - дъщерята на моя професор и тя има много връзки, много, много. Тя дирижираше оркестъра в „Opera comique” със строг черен тоалет и идеално дирижираше. Значи тя има много връзки. И сега, сега нейното име не слиза от афишите. Защото тя е и композитор. И Венцислав сега, като беше при мене, каза, непрекъснато се среща с нея.

______________________

211) Юри Георгиев Буков, 1923-2006, пианист