17. ГОСПОД ЩЕ ТИ ПЛАТИ....
неделя, 10 април 2016 г.
Салонът на Бургаското Братство след построяването му, се водеше като собственост на 6 души. Най-младият, бе баща ми.
Един по един, братята съсобственици, се преселиха отвъд. Остана само той.
Идеалните части на петимата бивши собственици, бяха прехвърлени от наследниците им на баща ми. Защо? Защото Братството не беше юридическа личност, и нямаше право на имот. През 60-те години, в България излезе нов закон за собственост на гражданите, който не позволяваше на българите да имат повече от един имот. Баща ми се оказа пред труден въпрос. Трябваше да се откаже или от семейното жилище, или от братския имот.
Единствената възможност да се запази братския имот, бе следната: баща ми като собственик, да го прехвърли на една от дъщерите си.
Сестра ми имаше свой дял в бащиното жилище, т.е. имаше имот. Аз нямах! Бях единствената безимотна дъщеря на баща ми! Покривах всички изисквания, за да се превърна в спасител на салона!
И взорът на братята с огромна надежда, се насочи към мен! Бях 12 годишна. Нищо не разбирах, но знаех, че ако баща ми прави нещо, то е за добро.
Той изработи документите по дарението, с помощта на адвокат Антон Колев. Подписахме се. Аз подписах и една декларация, че имотът не е мой, а на Братството, и че ще го прехвърля, ако то един ден придобие права на юридическа личност. Имотът се запази.
Минаха близо 30 години, без никакъв проблем за братята.
Аз обаче, нямах право да притежавам собствено жилище. Живеех с родителите си, в техния апартамент. Чувствайки, че правя жертва за доброто на братята, бях изхвърлила от ума си мисълта за самостоятелно жилище!
Но вече не бях дете! След дипломиране в Консерваторията, се върнах в Бургас и започнах работа вьв Филхармонията. Нямах личен живот. Животът ми бе свързан изцяло с Братството. Свирех на събранията, изнасях концерти в салона, изнасях лекции по музика, учих братята да пеят нови песни от Учителя.
40 години след смъртта Му, те нямаха представа колко е голямо музикалното Му творчество!
После създадох Детски клуб „Приятели на Слънцето”, с техните деца. За този Клуб започнах да издавам „Светъл Лъч”, детско вестниче по идеи на Учителя.
След 1989 г., по инициатива на брат Б. Николов и баща ми, се създаде „Сила и Живот” - първото братско издателство за Учителя, със седалище в Бургас.
Бях част от неговия екип. Поради това, че бях музикант, получих покани за концерти с музиката на Учителя в чужбина, и ги осъществих, защото беше работа за разпространение идеите на Учителя.
Издателство „Сила и Живот” бе прехвърлено на мен от създателите, по икономически причини. Продължих и разширих дейността му. Участвах в Панаирите на книгата в София, защото Учителят бе казал, че учениците са длъжни да предадат учението Му на българския народ. Ако не го направят, носят отговорност.
През това време, в Бургаския салон броят на присъстващите се увеличаваше. В него се върнаха онези, които преди промяната се страхуваха да идват. Сега вече не беше опасно.
Дойдоха и много нови хора, неизпитани, непознати, непроверени в трудности!
Те проявяваха амбиции за власт, и това развали атмосферата в салона! Появи се някаква неприязненост към мен, заради свободата с която работех. Моите резултати се тълкуваха не като творчество, а като личностна амбиция.
Бургаската група се регистрира, и придоби право да притежава имот. Насрочиха се вътрешни избори.
Баща ми бе освободен, и на негово място беше избран Димитър Добрев.
С поемане на ръководството, той постави на дневен ред въпроса за салона. Неговото желание бе, час по скоро имота да се прехвърли на групата!
Почти две десетилетия - от 1977 до 1997 г., когато напрежението в салона ескалира, аз работех активно за издигане духовното ниво на групата, с идеализъм и безкористност. Но сега, новото ръководство искаше да ме изолира, и да ограничи правата ми за дейност в салона до нула.
Издателска дейност не може да се развива на улицата! Нямах свой имот, за да продължа дейността си на него. Надеждата ми беше, че братята ще приемат поканата ми да разговаряме, и ще мога да им обясня трудностите си. Но те не се интересуваха от моите трудности.
Те искаха салона! Искаха го тези, които току-що бяха дошли в него, и които имаха апетити за власт, без да са направили каквото и да е за идеите на Учителя!
Виждах единствена възможност за оцеляване на „Сила и Живот”, ако продължи дейността си на този братски имот. Не исках нищо лично за себе си.
Но Братството, което аз познавах, вече го нямаше!
Които ми вярваха, се страхуваха да ме подкрепят, и мълчаха!
Които ми завиждаха и не ми вярваха, бяха облечени с власт, и имаха право да ме притискат!
Ръководството обяви „Сила и Живот” за частно издателство, влагайки в думата „частно” 100% негативизъм. Нищо, че дотогава бях давала всичко от себе си, и бях работила за братската група в Бургас по най-високия идеал.
Сега те ме счетоха за частник. Това им беше по-удобно, за да са те добрите, а аз лошата. Елементарно мислене на неизработени вътрешно хора!
Попитах: „След като останах без имот за да осигуря общ братски живот през най-трудните години, не е ли естествено сега, за реванш да приемете дейността на „Сила и Живот” на мястото, което спасих?”
Недялка Карагеоргиева ми отговори: „На тебе Господ ще ти плати, а ти сега ни върни салона.....”
Не коментирам!
Публикувано от Milka Kraleva в 0:49:00
