Задавали са ми много въпроси. Един от тях е, дали съм бил оженен. Когато след 1946 г. влезнах да работя като мозайкаджия в бригадата на Борис Николов, работех тежка физическа работа. Там имаше хора от различни съсловия. Имаше хора, отречени от обществото, или хора, които с години принадлежаха на този физически труд. Бяха ме отрупали с различни въпроси. Дали съм женен, дали съм разведен, дали имам деца. И на мен ми беше станало досадно и накрая казах, че съм женен и имам две деца в Полша. По този начин всички млъкнаха и не ме закачаха повече. Това после се разпространи навред из братството.
Наистина дойде една жена от Полша при Учителя, която бе дошла за мен. Случаят е следният: Тя беше любимка на моя професор и тя завърши докторат по международно право. Тази жена наистина имаше много хубави чувства към мен. Тя принадлежеше към шляхтата в Полша, високо издигната и добре поставена в обществото, знаеше много езици и искаше на всяка цена да се омъжи за мен. Казах й, че аз не принадлежа на себе си, и че образованието и издръжката си дължа на един Мъдрец. И понеже аз не обичам да проповядвам, предложих й, че ако се интересува много, може да дойде в София и да се види с този Мъдрец. И когато тя дойде в София, аз я заведох при Учителя и понеже тя знаеше добре английски, те са се разговаряли много добре насаме. Учителят се пошегува после, когато Го попитах какво е станало накрая. „Тя предлага много малка сума за теб! Ти ми струваш стократно повече." Тя е мислила, че аз съм задължен на Учителя финансово и затуй, да ме освободи от този ангажимент към Учителя, искала е да плати с пари и да ме откупи, за да отида в Полша при нея. Искаше да ме откупи с нейните лични пари от Школата и от Учителя. Аз не знаех за този неин ход. Ако бях го знаел, щях да й кажа, че това няма да стане.
В моят живот и около мен е имало много жени, с които съм дружил периодически. Но винаги съм търсил модул, идеологически да оправдая тези мои връзки с жените. И тази жена изигра голяма роля в моя живот. Тя издаде една моя книга на полски „В долината на розите" и искаше искрено с мен да се свърже и омъжи. Но Учителят й бе казал, че не съм за Полша, а за България, и че тук имам работа. Тя ми зададе последния си въпрос. „Искаш ла да дойдеш с мен завинаги в Полша, или не." „Мога да идвам на гости". „Щом не е завинаги, ще се разделим." И се разделихме.
В братството много са ме критикували за тези връзки с жените. Но те не са знаели дълбоките причини на какво се дължат. Нито имат поглед към миналото на човека, за да видят връзките между тези души, и понеже днес се намираме в епохата на Кали-Юга, никакви нови връзки не се създават. Това са старите връзки от миналото, това е ликвидация на старите връзки от близкото и далечно минало.
