11. ПРИБЛИЖИ МЕ ЕДИН ПАНТАЛОН....
Запознах се със сестра Лиляна Табакова доста късно.
Мисля, че брат Борис стана причина да потърся връзка с нея.
Боги беше на няколко години. При посещенията ни, обичаше да застава зад гърба на сестрата, и да я прегръща, така както е седнала. Двете им лица ме гледаха усмихнато. Сестра Лиляна харесваше любвеобвилността на Боги.
Малкият й апартамент бе като галерия, модернистична, тоест не съвсем подредена.
Не само при нея видях този прекрасен хаос!..... Така беше, и е естествено да е така. Суматохата замести истинския живот на много братя и сестри през годините на комунизма.
В стаята й имаше много шкафчета и чекмеджета. И всички те бяха с ключалки. Защо? Само тя си знаеше. Когато станеше дума за нещо, което иска да ми покаже, тя изваждаше връзка ключове и започваше да се взира в тях и да търси онзи, който й е нужен. Намираше го трудно, но го намираше.
Посетихме я с Боги няколко пъти, и винаги оставах с весело чувство след срещите ни! Когато брат Борис ме посъветва да се срещна с нея, нямах и идея колко близка ще я почувствам, и колко съчувствие ще срещна към себе си, и към Боги!
Показах й „Сила Жива”-книгата с мисли от Учителя за музиката, която току що бях създала. Помня, че с. Лиляна се изненада много прочитайки оттук-оттам. Попита ме: „Ами ти как знаеш всичко това?....” Този въпрос ме наведе на мисълта, че тя няма цялостна представа за Словото на Учителя. Много от учениците на Изгрева, са живели край Учителя, слушали са лекции почти всеки ден, разговаряли са с Него.....Те са били щастливи от момента, защото са били огрявани от Слънцето. На повечето от тях не им е идвало на ум да търсят какво е говорил Той предната година, или още по-предната, или още по-по-предната.
Сестра Лиляна е била оперна певица - една от сестрите край Учителя, с най-успешна кариера в музикално-изпълнителското изкуство. Друг с такъв успех е само Асен Арнаудов, концертиращ арфист, и дългогодишен професор в Консерваторията.
Когато с. Лиляна дошла на Изгрева, Учителят е бил близо до 80-те. От въпроса й, цитиран по-горе, разбрах че тя не знае Неговите лекции през втората година на ООК, и това, че почти всяка една е за музиката... Обясних защо: Слънцето е греело!... Въпросът на с. Лиляна не остана висящ.
Разказах й как приспивах Боги, и сядах на бюрото, точно до кошарката й за да търся, систематизирам и подреждам по създадени от мен заглавия, мислите на Учителя за музиката. Включих всичко, което е казал в ООК, издадено до тогава.
Годината бе 1982. В разстояние на 5 години обработих всичко, напечатах го на машина в четири екземпляра, и Захариев ги подвърза. Подарих една книга на брат Борис. Останалите бяха за баща ми, за Елка, и за мен. Оцеля единствено Елкиният екземпляр. Тук при мен е! Издаден в 1987 г.
Само за шега ще коментирам: „Няма го Вергилий Кръстев за да каже: „Е, това, Милке е исторически момент - първа книга с научно изследване на музиката според Учителя!.....”
Не. неми липсват коментарите му. А още по-малко необработеният му, нелитературен език!....
Истината е, че със „Сила Жива” аз бих могла да защитя докторат в Консерваторията. Не и по комунистическо време, разбира се. И това не бе в стремежите ми. Титлите не са ме привличали никога, както и специални постове в обществото. Харесваше ми да съм работник. Имах за пример брат Борис, и баща ми.
Ще се върна при с. Лиляна, която още държеше книгата в ръка и се чудеше как Милка, родена много след заминаването на Учителя, знае неща, които тя е чувала само в личен разговор с Него. ...
Преди да си тръгнем с Боги от дома й, с. Лиляна се сети нещо. Погледна ме строго, с леко смръщени вежди, които всъщност бяха нарисувани с кафяв молив - навик останал й от артистичния живот. Ще се отклоня отново. Милата с. Лиляна, толкова ми харесваше видът й! Косата й - с изкуствени къдрици, схваната с елегантна панделка, очите й - гримирани, устните - с червило. А тя - по пеньоар, седнала в удобна поза, и с достойнството на примадона.
Как да не си благодарен на шанса да си с нея! Та тя е човекът, на когото Учителят е пял Новото Битие, и която е нотирала още толкова негови ооигинални композиции!
Но нека да се върна, сега тя се беше сетила за нещо. Гледаше леко смръщено, и ми посочи Богдана. Каза: „И да знаеш, момичетата са карма на бащите. Богдана е карма на Вергилий!....”
Гледах я с усмивка, не ми бе работа да осъждам Вергилий! За мен той се бе самоосъдил!
След като ми каза важния закон, с. Лиляна се поусмихна и продължи да говори вече по-спокойно: „Знаеш ли, че той идва тук, и ми поиска спомени и други там хартии? Дадох му нещо, на което искаше да се подпиша, че му го подарявам. Настояваше да напиша това непременно, за него специално! И като написах името му, и му дадох тези листи, гледам, той се приближи, и аха-аха да се хвърли да ме целува! Толкова силно се ядосах, така го блъснах, този сладострастник! Ще ме прегръща, той! Че как си позволява!....” Веждите на с. Лиляна пак се бяха сключили, при тези гневни думи.
Имах чувството, че виждам Тоска, как се защитава от Скарпия. Малко хора разбират душата на сценичния артист.... Работила съм в опера дълги години.... Знам това. Затова побързах да я успокоя: „Той е искал да ти благодари, не е това, което си помислила!....” Но тя си знаеше, тази постъпка на Вергилий, е коствала затваряне вратата зад гърба му.
Сестрата продължи да работи с Огнян Николов за оформяне на спомените си. Огнян, сценичният артист и музикант, бе много по-близко до разбиранията й, и до душата й. За този избор, искрено я поздравих.
Преди да тръгна, сестра Лиляна ме разсмя отново! Разказа ми свой спомен от онова време, когато на път за Изгрева е посядала за почивка в Борисовата градина: „Седя си аз на пейката, и чета книга. И гледам, към мен се приближава един „панталон”, аха-аха да седне до мен!....”
Прихнах, не можах да не се разсмея! Панталон! Какъв точен израз бе намерила за мъжкото присъствие. Излязох си развеселена.
Сестра Лиляна бе човек с въображение, и с много плам отвътре. Имаше чистота! Каква чистота на душата! ....
Публикувано от Milka Kraleva в 11:22:00
(Приложение)
Аз, Цветана (Лиляна) Табакова, предавам на д-р Вергилий Кръстев моите разговори, срещи с Учителя от 06.VI.1940 г. до 17.XII.1944 г., наброяващи 141 страници, за да ги предаде за печат, като той лично ще финансира напечатването.
Ще предам и нотните записи - в оригинал: “Битието”, 12 песни, и останалите 3 песни от Учителя, ги пазя досега!
15.1.1991 г.
София
Подпис: Цв. (Лилиана) Табакова
Свидетел: Фаустина Иванова /подпис/
