318. РАЗДВОЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО ЧРЕЗ
ТЕЗИ 2 СИНДИКАТА
След три месеца ме направиха магазинер на същия магазин, и Нестор ми беше помощник. При постъпването ми на работа в „Напред”, партийните деятели на Социалдемократическата партия веднага ме записаха за член на Свободните работнически Синдикати и почнаха да ми одържат от заплатата членски вноски, да ме задължават да ходя на събрания, които от никого не бяха посещавани.
Оше на първото събрание почувствувах отвращение, нежелание да ходя и да плащам членски вноски. И не само аз, но и всичките честни работници не желаеха и не ходеха на тези събрания. Салоните и столовете бяха празни, както бяха празни думите на ораторите. Разбира се, тук-таме по столовете имаше по някой работник добре облечен, въпреки че заплатите бяха много ниски, по-ниски от заплатите на фабричните работници. Всеки от тези работници беше затворен в себе си, разсъдлив и предпазлив и пазеше определена дистанция между себе си и другите, като че постоянно очакваше да бъде нападнат, стоеше на събранията като виновен и готов за отбрана. Всеки от тях имаше свое мнение, но много добре беше преценил, че няма смисъл да го казва, защото всички го знаят, затова даваше вид, че с всичко е съгласен.
Ораторите лъжеха и работниците тихомълком, като се съгласяваха ги лъжеха. Когато трябваше, дигаха ръка, гласуваха, съгласяваха се с всичко.
Съвсем други бяха работниците от общите работнически Синдикати - комунистите, с които бях се запознал още във Варна и в Софийските фабрики. Те непосредствено чувствуваха, че Синдикатите защищават техните интереси. Всички имаха един интерес - освобождението на работниците от общия враг - капитала. Затова те високо и открито манифестираха своите интереси и мнения, в тях другарското чувство беше силно развито. Лошото за мен беше в това, че не можех да посещавам събранията им, защото когато ставаха, аз бивах и на работа, но празнични дни редовно ходех с тях на Витоша и други излети. Там си правехме събранията, вземахме решения за митинги и провокации... Да знаете само как весело прекарвахме в игри и забавления, чувствувахме се като членове на едно голямо семейство, обединяваше ни един общ интерес!
Андрей изведнъж млъкна, прехапа си долната устна и загледа подозрително Христов, като си мислеше: „Ами ако е широканец, които навсякъде се набираха като въшки на чиста дреха? Ако ме предаде на полицията, и там почнат да ме бият да изкажа другарите си? Дали съзнателно този Христов не ме подведе? В полицията болните и ранените комунисти ги лекуват, за да ги изпитат и после ги убиват!”
Андрей продължаваше да гледа Христов в очите и се ядосваше, че от тези ечи нищо не можеше да разбере! Христов мълчеше, чакаше да помисли, всичко каквото можеше да помисли и накрая се усмихна и каза:
- След като ти дадох толкова доказателства, защо не вярваш, защо се страхуваш? Лошо правиш на себе си, че мислиш за един и същи човек две противоположни мнения! Това е нечистота, раздвоение на съзнанието -една от най-главните причини за всички болести! Но как са те пущали на събранията си, като не си бил член на техните Синдикати и Партията?
