116. ОТ ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ ДА СЕ ВЗЕМЕ НЕГОВАТА ЧИСТОТА
Учителят прие мисълта на евреина, че Христов и той не трябва да се скарват, а трябва да станат приятели и като два силни коня да бъдат впрегнати и свършат добра работа. Духът, който ги предизвикваше, беше дух на дете, което носи в ръцете си две стомни и иска да провери коя е по-здравата. Скъпо щеше да заплати за любопитството си - щеше да остане без стомни.
Разбира се, Учителят много добре знаеше, че станат ли приятели, въпреки всичко те ще се съюзят против Него. Но това не Го смущаваше, защото не Се ръководеше от личните си интереси, държеше за основния принцип в живота - съединението на хората, дори и за отрицателни цели. Веднага след това изказване на момичето, Учителят заговори:
- Аз продължавам мисълта си: Както Ницше, така Маркс и Енгелс и много други като тях, съвсем не са против Христа. Те вземат за Христово Учение това, което не е такова. Когато ученият изследва водата, той не взема вода от някой гьол или помийна яма, а взема чиста дестилирана вода при 4°С.
Така, когато се говори за Христовото Учение, трябва да се вземе в неговата чистота, предварително да се пречисти от всякакви примеси, от всичко, което не е Христово Учение. Това не са направили и сега не правят Неговите изследователи, затова техните изводи са неверни.
- Учителю - с изблик извика момичето - аз ще Ви намеря един пасаж от Ницше, където се казва, че Ницше бил определен още като дете да служи на дявола. Още като тринадесетгодишно дете се запознал с проблемата -„Произход на злото”, въздавал на Бога чест като баща на злото...
- Не Бог, а Дяволът е баща на злото! - поясни евреинът.
- Това са глупости! - избухна Христов. - Нито дяволи нито ангели и още по-малко богове и богини, освен в главите на психопатите!... Обективно зло няма!
