25. Опит с три показалеца
Бяхме на поредната екскурзия на Бивака. Връщаме се оттам по пътеката един след друг. Минаваме през поляните. Тревата бе висока, а вятърът я люлее. Един след друг вървяхме аз, Игнат Котаров, д-р Паскалев и д-р Кадиев. Ние вървим напред пред основната група. Игнат разправя смешни работи и ние се превиваме от смях. Смеем се на висок глас. Учителят върви непосредствено след нас. Ние крачим през поляните, а вятърът люлее тревата. По едно време спираме и се обръщаме към Учителя: „Виждате ли, и тревата се смее. Казвате нещо смешно и тя се смее и превива от смях." Чак тогава огледахме високата трева и виждахме как вятърът я люлееше; и той преминаваше през тревата на вълни, на вълни. Учителят се обърна към мене: „Хайде сега, легни на тревата!" Аз легнах на тревата. Около мен се изправи сестра ми, Учителят и тримата братя. „Сложи си дланите на гърдите, така че лактите да се опрат на тревата. Хубаво се опъни." Аз съм легнала по гръб и двата лакътя опират на земята. Чудя се какво Учителят ще прави с мен. Тогава Учителят се обърна към Игнат и д-р Кадиев. „Вие, със своите показалци на дясната си ръка, ще подхванете двата лакътя на сестрата отдолу, отляво и отдясно. А брат Паскалев ще си сложи показалеца под главата." Те клекнаха и всеки постави своя показалец там, където Учителят бе посочил. После Той каза: „Сега вдигайте с показалците." „Ама как така, Учителю?" „Дигайте!" И те ме изправиха и аз стъпих на краката си. Така те ме изправиха на крака, с един пръст, както бях легнала на земята. Вкъщи опитахме да направим със сестрите ми същия опит с мене. Не успяха. Нямаше Го Учителят, братята и тревата, която се люлееше на вятъра, която се превиваше от смях.
