Като студенти живеехме или в сутерените, или по таваните.
Разбира се предпочитахме таваните - поне бяха сухи, немаше влага.
Нея година имахме късмет - държахме малка таванска стаичка. Наистина, изкачвахме пет етажа по тясната задна стълбичка, след това прекосявахме целия тъмен таван, докато дойдем до нашата стаичка.
След малко бащата се върна при своите. Той беше толкова развълнуван, че целият се тресеше, гукаше и разправяше преживяванията си. Всички от семейството вземаха участие - изразяваха тревогата и радостта си.