Ние бяхме в Школата на Учителя. Едни бяха на Изгрева, други бяха в провинцията и отвреме-навреме прехождахме на Изгрева. И много пъти му задавахме такива въпроси и той ги разглеждаше в съборните дни, когато се събираха стотици хора от цялата страна. Това бяха годините от 1919-1922 г.
Учителят ме гледа сериозно и говори с бавен тон, натъртвайки всяка една дума, за да може като с пирон и чук да ми се забият в главата и мозъка, и да запомня. „Не е важно капитала в чий ръце е, а как ще се употребява и за какво ще се употреби!”
Това бе мисъл на Учителя. Тя се закова в мене. Чаках 22 години да се сбъднат тези думи. Дойде 9.IX.1944 г. и комунистите дойдоха на власт и премахната частната собственост. Очаквахме, че веднага ще се оправи живота на хората и ще заживеят братски. Но всичко се обърка, забърка и опита на комунистите се провали окончателно.
Необходими са хора с пробудено съзнание, за да насочат частните капитали в правилна насока, за доброто на всички. Ще се чака докато дойде това време.