26. Писателят и наградата
Сега ще ви разкажа за нашия брат Георги Томалевски. Той беше учител гимназиален по физика и астрономия, но той беше писател и беше написал повече от десет-петнадесет книги. Разбира се, в повечето - почти в цялата негова писателска дейност, интерпретираше и със свои думи за учението, за Учителя, за Словото. Един ден, 1941 г., му излезна от печат негова книжка, която по-късно бе наградена от писателския съюз. И той взима една от книжките, напечатана и носи на Изгрева, и подарява на Учителя. И Учителят бил пред салона долу, взема книжката, като Георги Му казва: „Учителю, това е моя книжка. Напечатали тази книжка, заповядайте, за Вас!" Учителят взема книжката, без да прочете нито един ред, а само взема така книжката, че с пръстите не я прелиства, а - как да се изразя - когато се вземе една книжка и само от първия лист до последния с пръстите горе в десния край - така я прекарва. И така, затворена книжката, казва на Георги: „Все такива книжки трябва да се пишат!" Георги се слисал, смаял се от обстоятелството, че Учителят не е прочел нито един ред, не отворил нито една страничка, да види, да прочете. А той по този начин разбрал, че Той знае какво пише, без да я прочете. И така, след този случай, той получи награда за същата книга.
Благословението идва, когато човек преди това е направил път в себе си,
- път чрез Светлина и Чистота
