Двадесет години по-късно от деня, когато Той напусна Земята, ние се питаме: Всичко ли е казал Той? Дошъл е на Земята да разтовари едно голямо духовно съкровище, дали цялото е било свалено? Когато тръгваме на дълго пътешествие с изследователки цели, откриваме следи, които ни отвеждат до фактите. Учителят не е казал всичко. Той имаше още много нещо да каже. “Едва сега започнах да говоря за Любовта, всичко до тук едва е предисловието на Любовта.” - казва Той. На друго място намираме следното: “Много неща могат да ви се кажат, но не е времето сега. Хората още не са готови за истината." След всичко, което в продължение на половин век е работил и даде учението в най-изряден и стегнат вид, с език и стил ясен, точен, недвусмислен, Той казва: “Още имам, какво да кажа, но нямате къде да го сложите, такива са съсъдите с които разполагате.”
Питаме се сега: Какво още имаше да каже, какви светове щеше да разкрие, с какви закони, принципи и правила щеше да ни запознае? Необхватно е това съкровище, което представлява в този вид и размер, огромен материал за четене и разучаване. Той засяга всичките клонове на културата - възпитание, наука, медицина, изкуства, хигиена, музика, хореография. Всичко е дадено в стегната и разбрана форма, готова за прилагане, пригодена за живата практика. Всичко идва да помогне на човека да разрешава своите лични, семейни и обществени противоречия. Коментара щеше да се прави от други в желанието да се приближи прекрасното и великото, което те криеха, за да стане то по-осезаемо и по-близко. Всичко, което е дал беше дълбоко, отговарящо на всички проблеми и конфликти пред които човечеството щеше да бъде изправено. Предвидени бяха всичките завои на пътя по който човечеството щеше да мине. Въоръжил бе човекът с най-важните съоръжения, необходими за голямото сражение, което му предстоеше. Оставаше само да се опита, за да се провери и установи здравината на принципите, жизнеспособността на всичко, което Той предложи на човечеството. Всичко бе сведено до живата практика, до всекидневието.
Животът на човека е твърде кратък, за да може да се проучи даденото, да се обхване този огромен материал е все едно да влезеш в един необятен свят - океан, някаква необозрима галактична система, която би погълнала хиляди години, за да се проучи една малка част. Неизмеримо е духовното богатство, което Той остави на Земята - но ето, че това богатство имаше магическото свойство на щедра трапеза, която можеше да задоволява жаждата и глада на всички. В нея беше сложено всичко, което можеше да ползува всекиго по всяко време. Нямаше да има човек на Земята, който да не намери за себе си необходимото, нужното за момента и с него да си помогне. Неизмеримо бе това съкровище, какво още можеше да даде, ние нямаме представа. В известни мигове на съзерцание, ние преживяваме дълбоката радост от това, че още можеше да се обогати човешкия дух, че още можеше да се даде на човека, за да стане достоен за името, което носеше.
Ако човек беше готов да приеме новото, ако можеше да разбира, да цени и да прилага новото, ако можеше да приеме Истината. Защото, какво носят Великите Учители, пратеници, братя и приятели на човечеството, ако не Истината? Истината, която разкрива глъбините на човешкия дух, очертавайки правата линия - възходящия път, по който се въззейма до неизмерими висини човешкия дух? Истината, която осветлява най-големите дълбочини и висини, за да направи достояние на човека Любовта и Мъдростта. Истината не е нещо
отвлечено, не е понятие, а жива и непосредствена реалност - принцип и живот скрит в него. Истината носи диханието на този живот. Без истина няма живот. Тя си остава вечния рефрен, факла и знаме на всички Учители. Истината ги прави мощни, неуязвими за всичките стрели. Те оперират свободно с нея и творят формите на новата мисъл. За това Те идват на Земята - да свидетелствуват истината. Те знаят, какво ги чака: винаги са знаели. Добре познават човека и на какво е той способен. Знаят реакцията, която ще стане и приема, който ги очаква в една земя, където не всички я обичат. Малцина са готови за истината, малцина я приемат. Много неща са готови да приемат хората, но дойде ли до истината там се спъват и крале и монарси; държавници и военачалници, папи и кардинали, философи и учени. Спъват се в нея, блясъка ги заслепява и те се опитват да й противодействуват, нареждайки се до реакционно настроени сили. Те се обявяват срещу нея. Няма изключения, а ако има те са много редки. Рано се раждат Великите хора, изпреварили своето време, като ранни птички, които оповестяват пролетта. И ония, които би трябвало да се наредят и устроят тържествен прием, се опълчват срещу нея, превръщайки се на тълпа въоръжена с камъни и кал. Не е било време Истината да не е била гонена, малтретирана, хулена, спъвана. Нееднократен е случая, упорито той се повтаря и за съжаление тия, които се възмущават от издевателствата през миналото над нея, правят същото, което са правели и другите някога. Има нещо относително в гледищата на хората обвити в паяжината на една условност и затвърдени от формализъма на своето време. Жалко. Навремето гониха Мойсей. Защо? Защото носеше Истината. По-късно гонеха пророците. Защо? И те носеха Истината. Гониха и разпънаха Христос. Пак заради Истината. Гониха старите християни, апостолите, гониха учени. Всички, защото оповестяваха истината. Учителят е първият случай, Който приживе остана неуязвим на Земята, необезпокояван от човешката жестокост и глупост, които, се опитаха да попречат на Неговото дело, но не успяха. Приемът не беше похвален, нито гостоприемен дори и Истината не се прие радушно, тя стана достояние на малцина. За Истината човечеството не беше готово. Ще кажат - и Той рано се роди. Ония, които си позволяват скромния коментар, казват и да, и не. Намират, обаче, че разписанието е било идеално. Един ден човечеството щеше да отчете и прецени, Неговото дело и Неговото навременно пребиваване на Земята. Не случайно той каза: “Една малка работа се свърши.” Една малка работа, навремето би казал и Мойсей и тази работа беше известна - идеята за еднобожието с огън и меч бе издълбана в човешкото сърце и тя оцеля. Една малка работа би казал и Христос и тя е известна - “Люби ближния като себе си” - великият закон на Любовта блестеше. Науката за душата доби релефност и яснота и пътя бе начертан. Малката работа на Учителя също така беше известна. Свършена бе тя и нека е малка - малка и незначителна е работата на жената, когато слага малката хапка квас в тестото и внимателно го завива в нощвите. Ние знаем какво значи това. Светът бе заквасен с науката за Любовта - на човека му предстоеше да научи великото изкуство да живее.
Истината е плод, завит с много обвивки, едни от които с твърди други корави. Ядката е от Божествен произход. Истината, не е за всички. За нея трябват чисти по сърце, неопетнени по душа, тя не обича несъвършенството, нечистотата. Тя е шеметен връх, където среща си дават звездите и плеядите За да се приближиш до нея трябва да си чист по сърце, по ум, по душа. За да влезеш в нейния храм трябва да изуеш обущата. Тя е като горящия храст -свещено място на което човек трябва да знае, как да застане.
Като велик принцип Учителя донесе Истината, показа нейното величие и красота и най-важното Той я живя. Не за ден, не за дни, не и за години, а за един човешки живот близо едно столетие, на тази земя при същите условия и по същото време. Ден след ден, година след година, неотменно и напълно издържано, по всичките линии Истината бе живяна, приложена. По този начин моделът стоеше изваян и чист, можеше да се съзерцава, да се подражава, да се следва. На земята тя бе възможна. Примерът блестеше. По тоя начин Той направи нейния блясък, красота и сила достояние на ония, които бяха успели да доловят дирята на този лъч, събитието, което обогати двадесетия век.
С всичко онова, което той донесе Той направи достояние на света трите велики принципа на живота - Любовта, Мъдростта и Истината и по такъв начин подкваси човечеството с новото и го имунизира срещу най-страшната проказа на века - лъжата. Благословен да е Този, Който дойде с великата мисия да противопостави Любовта на омразата, Мъдростта на тъмнината и Истината на лъжата.
