244. По права линия действа само Бог

В двора растеше една ябълка, чието стебло се извиваше първо надолу, а после нагоре, образувайки буквата "Г". Учителят ми я показа и ми каза: "И така може". Нали после се отправи към слънцето. Това дърво ми напомняше нашия път. Ние, преди да срещнем Учителя, бяхме тръгнали надолу, но нали после разбрахме грешката си и поехме правата посока.

Учителят продължи: "По права линия действа само Бог-то е най-краткия път, с най-малко разходи към реализирането на една цел. Ние действаме по кривата линия, така е по-лек пътя за нас. Ние не се блъскаме в препятствието, а го заобикаляме по кривата линия."

Вечерята бе богата, а настроението ни силно повишено, защото стаята бе осветена с електричество. Брат Петър бе изпълнил обещанието си. Мърчаево светна. Учителят го прекръсти Светляево. Светлината победи мрака. Така завършиха късите зимни дни и влязохме в пролетта със светлина. Но кой от нас е подозирал, че тази ще е последната ни пролет с Учителя на земята? Кой от нас е подозирал, че "Изворът на Доброто", който работихме с такава любов, е неговият последен акт на земята - печат на безсмъртното му дело?

В.К.: Да. Да нас. 12 споменавате за тази ябълка, която е била под формата на буквата "Г". Весела: Да. Учителят ме заведе при една ябълка, отдясно на пътечката, много странна. Тя беше доста стара ябълка. Но стъблото тръгваше нагоре, след това се извиваше силно надолу. Просто падаше перпендикулярно и пак се извиваше нагоре и образуваше буквата Г (ръкописна). Учителят каза: "Е, и така може". Значи растенията се отправят в крайна сметка към слънцето, въпреки изкривяванията си. В.К.: Да. А сега за ябълката с големите корени. Весела: А една ябълка отляво на пътечката, тези, корените бяха оголени и стърчаха без пръст, измита пръстта. Учителят извика братята и каза да сложат, да пренесат пръст и да изградят една стеничка с камъни и цимент да се задържи тази пръст на ябълката. И те го направиха. В.К.: Вие сте ми казала, че той през нощта е ставал и поливал тази ябълка? Весела: Да, той се грижеше, той въобще с особена любов се отнасяше към растенията, към дърветата, към лозите, цветята и ни учеше на голяма любов към природата.