59. НАПРАВЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИИТЕ: 12 лекция от Учителя, държана на 4 януари 1925 г., София - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. ІІ София, 1927, с. 41 ÷ 43
„Тези числа съществуват в природата, наредени по същия начин. Те се срещат и в живота, но вие не можете да избирате, което число искате. Ще ме питате, защо да не може да имате свободен избор? Представете си, че вие сте една положителна личност, значи плюс сте, но избирате числото 1. Този избор свободен ли е? - Не, Защо? - Понеже и числото 1 е положителна величина, каквато сте и вие, а това ще произведе у вас едно неприятно състояние. Аз говоря за живите сили в природата. (Тогава ще изберем числото 13). - Това е още по-лошо число. Числата 1, 4, 10 и 13 са все положителни. Числото 2 е отрицателно. Следователно, когато вие сте положителни, можете да изберете числото 2. Изберете ли числото 2. може да изберете и 12. Числото 12 е закон на резултати. Как е създадено това число? Това число показва, как може една положителна енергия да се превърне в отрицателна. Има закон, който показва как могат да се превръщат силите. За да превърнеш една енергия в друга и да можеш да я използуваш във всички нейни проявления, трябва да се направи едно обръщение, един цял кръг, да се мини през 12-те зодии. Та вие може да изберете числата 2 и 12, но трябва да разбирате законите на 12-те, защото в това число единицата е положително число и ще се сблъскате с нея. Затова енергията на единицата трябва да се прокара в числото 2. Това число показва закона, метода и начина, с които трябва да действуваме.”
„И тъй, числото 1 е положително. То показва посоката, отдето идват енергиите. Числото 2 показва посоката, накъдето отиват енергиите. Числото 3 показва работата, която са извършили тия енергии в даден случай. Такива числа като тройката ние наричаме средни, неутрални. Тия числа не са нито на едната, нито на другата страна Само едно неутрално число може да се тури за дирек, за подпора на нещо, защото не се мести. Всичката устойчивост в живота се дължи на неутралните числа.
Когато се говори за положителни и за отрицателни числа, питам ви: знаете ли кои дни през годината са положителни, кои отрицателни и кои неутрални? Онези от вас, които се занимавате астрология, трябва да прегледат, колко дни през годината са положителни, колко отрицателни и колко неутрални. Това ще бъде една малка забава, едно упражнение за ума.”
60. ДВЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ: 14 лекция от Учителя, държана на 18 януари 1925 г, София - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. II. София, 1927, с. 75 ÷ 77
„Тази сутрин ви говорих, че ако се вложи в организма на човека органическо желязо повече, отколкото е нужно, човек съвьршено огрубява, става сух и се окислява. Всички пороци у човека се дължат на желязото. Неустойчивостта иа човека се дължи на неорганическото желязо в организма му. Това пък, дето човешката реч понякога е жлъчна, язвителна, се дължи на бакъра, на медта. Тя образува в организма различни отровни съединения. На кой бог е качество медта? (- На Венера}. Значи, в Любовта има мед, бакър. Съвременната любов на хората не сьдържа злато. Ето защо, в бъдеще хората трябва да научат закона, чрез които да привличат повече злато в състава на любовта си. Как може да се изхвърли излишната мед и желязо от човешкия организъм? - Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъка от тях. Това вече е работа на алхимията. Тя се занимава с превръщане на всичкинеблагородни елементи в благородни. Има много благородни елементи, които засега не са познати на съвременната наука. Всички елементи, които съществуват в природата, съществуват в известно количество и в човешкия организъм, обаче те не са разпределени навсякъде в такова количество, в каквото е нужно, вследствие на това в организма се ражда една малка дисхармония, или една аномалия. Затова именно алхимията се занимава с превръщане на нисшите елементи в благородни.
Какви ще бъдат качествата на благородните елементи, които човечеството още не познава? (За да бъде една душа великодушна и щедра, какъв елементие необходим?) - Калай, като елемент на Юпитера. После, нужни са й злато и платина. Имайте предвид, че всички алхимици подразбират друго нещо зад елементите. Зад тях се крие нещо друго. Названията мед, калай, желязо са само за простите хора, а за алхимиците и посветените хора в тия елементи се крие нещо особено, което само те разбират. Ако те бяха изнесли пред света това, както е в действителност, биха ги изгорили на кладата.”
61. ИЗПИТИТЕ НА УЧЕНИКА. ЖИТНОТО ЗЪРНО: 15 лекция от Учителя, държана на 25 януари 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. II. София, 1927,с. 91 ÷ 92, 93 ÷ 94
„Питам ви: знаете ли какво има на Слънцето? Вие може да докажете какво има на Слънцето, може да предполагате, но знаете ли го сигурно? Учените хора имат начини, чрез които доказват, какво има на Слънцето. Те изследват какви елементи има на слънцето, дали има кислород, азот, въглерод и др. Те изследват това чрез спектроскопа, но още нямат уреди, нито начини, чрез които да определят, има ли живот на Слънцето или няма. Учените хора не са определили, даже и на най-близките планети, има ли живот или няма. Това нещо не може да се определи, понеже няма външни признаци, по които може да се познае. По светлината на слънчевия спектър би могло да се познае, има ли същества на Слънцето, или няма.
Преди всичко, дето има разумен живот, светлината иде по особен начин. Например, ако вие запалите една лампа, ще видите, че трептенията на тази светлина се разпространяват по един начин, а когато светлината излиза от разумни същества и се смесва със светлината на лампата, тогава трептенията на последната се разпространяват по друг начин. Значи, има разлика между разпространението на слънчевите льчи, които излизат от едно неразумно и една разумно същество - законите са различни. Да кажем, че вие наблюдавате слънчевия спектър през една призма, като съсредоточавате ума си и сърцето си върху разните цветове и следите, дали в тия цветове на спектъра се явява някакъв съзнателен живот или не. Какво заключение може да извадите, ако полето на отделните цветове започне да се разширява, или стеснява? Най-пьрво ще заключите, че някаква физическа причина участвува в опита ви, но щом се уверите, че причината не е физическа, тогава казвате, че някаква психическа причина е взела участие След това трябва да разберете, дали тази причина иде от Слънцето, или някъде от пространството, чрез въздуха. Ако концентрирате ума си върху спектъра на слънцето, ще забележите, че портокалената краска става в средата си по-ярка - а в двата края избледнява. Какво заключение може да извадите от това?”
„По спектъра ние можем да познаем, отде иде светлината - от разумни, или от неразумни същества. Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат светлина и цветове. Това е един от основните закони на живата природа. Мъртвата природа, а която няма живот, не изпраща никаква светлина, никакви краски. Навсякъде другаде, дето съществува живот, в каквато и да е форма, той изпраща светлина, известни краски, от които може да се съди степента на разумност и интелигентност в тия същества. Щом се отнася за светлината на Слънцето, трябва да знаете, че тя не произлиза от него, а от друго Слънце. Видимото Сльнце, в дадения случай е само един трансформатор на светлинна енергия, която иде от множество висши, интелигентни същества. Често тия висши същества идват на Слънцето, за да регулират движението на тази енергия.”
62. ЧУДНИТЕ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ: 16 лекция от Учителя, държана на 1 февруари 1925 г., София. - В:Младежки окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. II. София, 1927, с. 110 ÷ 111
"В окултната наука сьществува едно твърдение, че в света има течения, които идват от разни слънчеви системи. Когато трябва да се насели някоя от тия системи, които постепенно се оформяват в известни форми на живот и започват своето развитие, всичко това става под влиянието на известен род закони, с които е свързан целия космос. И вие сте свързани с тия закони. Някои окултисти, които разбират добре законите, знаят колко години след завършване своето развитие на земята, човек е свободен от тия връзки. Те знаят още, де ще бъдете след това - дали ще останете някьде из Слънчевата система, или ще излезете вън от нея.
Тия неща ви се виждат чудни, но това, което е чудно за едного, не е чудно за другиго. За пример, вземете системата Сириус. В духовно отношение тя седи по-високо, отколкото Слънчевата система. От чисто физическо гледище, ако речете да отиде на Сириус, изискват се много години, трябва да направите едно дълго пътешествие, но за една душа, която е завършила своето развитие в Слънчевата система, се изисква малко време. Тя пътува с голяма бързина. Не е важно да разрешите въпроса, за колко време ще отиде до Сириус, но да знаете, че в света съществуват разумни закони. Мислите ли така, противоречията, мъчнотиите в живота няма да ви спъват, няма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо, вие всякога трябва да бъдете в съгласие с тия разумни закони. Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно.”
63 - 64. ВИДЯХМЕ ЗВЕЗДАТА: 17 беседа държана от Учителя на 8 февруари 1925 г., София.:[Неделни беседи, серия VII]. Русе, [1925], с. 7 ÷ 12, 26 ÷ 27
„Сега, мене ме интересува това, че всеки човек си има по една звезда. Туй, което радва човека, е неговата звезда. И когато ще се роди някое дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално по неговата звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество без душа. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат звезда. Пьрвото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда звездите на всички хора, билите по-малки или по- големи. Някой пьт тези звезди седят над главите на хората, някои пьт пред челата , а някога тия звезди са големи като сльнца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? След 4000 години и вие ще ги виждате. Някои от вас ще ги виждат след 4000 години, други - след 2000 години: трети след 1000 години; четвърти - след 500 години, а някои може да ги виждат и тази година още. Това е въпрос на времето, то нищо не значи. За да се прояви човешката душа, си изисква време, за да се създадат съответни органи в човека. Тази материя, която сега има човекьт, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свят.
Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас новите идеи. Когато една звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една звезда блесне в човешкото сьрце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци. И тогава апостол Павел казва:
„Ще се похваля с кръста Христов”. Аз пък допълням: аз ще се похваля с Христовата звезда Христос не можа да изнесе този кръст с който се хвалеше апостол Павел. Той падна от тежестта на този кръст и трябваше други да Му Го носят. Тежък е кръстът, а при това много големи почести му се дават! И ако някои каже нещо против кръста, веднага всички ще се подигнат против него. Но кой от вас не търси помощ за кръста си? Като ви дойде някой болест, веднага търсите един двама, трима души лекари, или някои ваше приятели, да ви носят кръста. Вие молите баща си, майка си, вашите братя, сестри или някои ваши приятели да ви освободят от крьста ви. Следователно, в моите очи. кръстът е една сила, която работи само с гъстата материя, с неорганизираната материя, затова всеки човек, които иска да се бори с материалния свят, трябва да се бори чрез кръста. Ние създадохме този кръст със страданията, които сега имаме и с това предизвикахме тази Божествена сила да се прояви не каго звезда, а като един тъмен кръст. Тъй превърнахме ние светлата звезда в един тъмен кръст. Когато Христос се роди на земята, ангелите поставиха звездата Му на небето, яви се Неговата светлина и с това искаха да Му кажат: „Така ще внесеш светлина и мир в сърцата на всички хора, да се радват.” Еврейските учени обаче, като видяха тази светлина, казаха на Христа: „Ние не искаме тази светлина!”, затова те Му дадоха в ръцете две дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, с това аз не искам да отрека силата на кръста.
Човек може да разбира кръста само чрез закона на търпението. Който няма търпение, никога не може да разбере какво нещо е кръстът. Кръстът, това е търпението. Значи, търпението е основното качество на кръста. Човек, който иска да знае, какво нещо е кръстът, трябва да бьде търпелив като вола. Човек, които иска да разбере светлината, трябва да бъде мъдрец. Светлината, това е сила, вложена в човешката душа. Тази звезда, която се яви на Изток, беше жива; не мислете, че беше някое мъртво тяло. Тя представлява сбор от живи същества, слезли със своите факли, за да оповестят идването на Христа. Следователно, всички светли тела, които виждаме по небето, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина И Сльнцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност вън вид на светлина. Не мислете, че това трябва да се доказва. За нас няма две мнения по този въпрос. За нас това нещо е доказано, а съвременната наука може да си го доказва, колкото иска. Да се доказват нещата отново, това може. Един плат, които е мерен един път, може да се мери и 100 пъти още. Но и 100 пъти да се мери, той си има вече една определена дължина и широчина. Следователно, онова хубавото, великото и мощното в човешкият живот, е звездата. И всеки един от вас може да знае, дали светлината на неговата звезда се увеличава или потъмнява. Защото светлината на тия звезди по някои път се увеличава, а по някои път намалява. По някои път тия звезди толкова потъмняват в своята светлина, че стават тъмни, като нашата земя. Нашата земя, е паднала звезда. Месечината също е паднала звезда. Венера, Марс, Юпитер, всички тия едновремешни богове са все паднали звезди в нашата Слънчева система. Само Слънцето още е запазило своя разумен живот, затова оказва благотворно влияние върху човешкия организъм. Това е една аналогия, но ние трябва да вземем въз внимание вътрешния смисъл на тази аналогия. Аз не взимам нейната материална страна. Силата на една свещ не е в материала, не в лойта, от която е направена, но в светлината, която излиза от нея. Силата на водата не е в шишето, което я съдържа, но в самата вода. Шишето е само един акумулатор, а водата, която е в него. е важна. Нашата сила не е в тялото ни, но в силите, които се крият в него. Ако разгледате човешкото тяло от чисто физиологическо гледище, ще видите, че то не представлява някаква разумност. Ако отворите мозъка на един човек, какво ще стане? - Ще видите, че интелигентността му съвсем ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че в този мозък стават известни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие в мозъка на някой човек и му дадете да чете някоя хубава книга, ще забележите, че когато у човека започнат да работят тия скрити сили, самият мозък се подига нагоре-надолу Щом деятелността на човешкия мозьк почне да отслабва, тия сили се изгубват, мозъкът отново спада и се скрива, като в една коруба. Ето защо Господ е турил човешкият мозък в такава една твърда коруба, за да може да издържа този вътрешен напор.
Следователно, онези хора, които изучават човешките способности , ги изучават по костите на черепа. Това място на костта, дето човешкия мозък действува енергично, изтъпява. Защото, не мислете, че човек приема светлината само през очите си, той я приема и през костите си. Тази част на костта, през която е минавало повече светлина, е по-тънка. По това може да се познае, дали някои човек е бил по-интелигентен, или по- прост: дали е имал любов към ближните си. към Бога, към приятелите си, към дома си. или е нямал.
Следователно, историята на един умрял човек може да се познае по добре, отколкото историята на един жив човек. Всичко това е очертано в човека. Светлината на вашия живот се обуславя от интензивността на вашите мисли. Всеки човек в света се познава по светлината на неговия живот. Светлината в разумния Божествен свят се различава по своята интензивност. Аз говоря за разумните хора. за разумния живот. Всеки един човек като влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него: лошият живот - също. Когато вие отидете в духовния свят; тази светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависели и зависят от светлината на вашата звезда. Тази звезда е съкровището на вашия живот, тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този пьт ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години Тя ще бъде ярка, но за кого? - Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят Божественото. В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.”
* * *
„Когато Христос дойде на земята, яви се тази звезда, и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези, които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казваха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия светящите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи. че стана едно съединение между невидимия и видимия свят. между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно нежно чувство Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме.”
За Христовото учение казват: тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там. дето има светлина в човешкия ум, разумното слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш светлината. Щом не виждаш светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и тръгваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се подигаш Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа какво благословение имаше?
Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим след Христа, той е разпнал повече от 60,000 души евреи на кръст. Тъй, че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тита другояче не може да се обясни.”
65. НАЙ-ВАЖНОТО: 19 лекция от Учителя, държана на 22 февруари 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. ІV (1924 ÷ 1925), т. ІІІ. София, 1928, с. 32 ÷ 33
„Кабалата трябва да се преведе според законите на геометрията. Всяка буква, както и всяко име означава известно състояние, известна характерна черта на човека. Ето защо, човек, за да облагороди характера си, трябва да измени реда на буквите в името си, или да смени някои букви, едни да отхвърли, други да прибави. Човек, като идва на земята, не господар да избере своите майка и баща, нито условията, при които ще се развива, но сам може да си тури име, каквото иска. Всеки ще си определи едно име, което само той ще знае - никои друг. При най-неблатоприятните минути в живота си произнасяйте това име - то ще работи за вас. Това име трябва да бъде съставено по всички правила на кабалата, или на окултната геометрия, или на музиката. Името трябва да бъде музикално. Всяко име, било на български, или на кой и да е език, трябва да съдържа букви от трите категории. В първата категория влизат буквите от а до и, във втората категория влизат девет букви след буквата и; в третата категории влизат останалите букви от азбуката. Тия три основни букви, които влизат в името, тряява да са съчетани тъй хармонично, че при изговарянето му, да се чувствува мекота и хармония. В това име първо ще търсите корена на вашия произход. От корена на името си ще видите, колко букви трябва да съдържа то. Вие трябва да знаете, че имената на хората крият в себе си голяма сила. Едно име, хармонично създадено и хармонично изразено, оказва силно влияние върху самия човек, както и върху околните. Във вашите имена има голям дисонанс.Ако се срещат някои дисонанси тук-таме само, те са търпими, като изключения, но да станат правила в живота, това е нетърпимо. Тогава те ще създават големи неприятности и страдания.”
66. - 68. ТОЙ ЗАПОВЯДВА НА СЛЪНЦЕТО: 22 беседа държана от Учителя на15 март 1925 г., София:[Неделни беседи, серия VII]. Русе, [1925], с. 6 ÷ 9, 16 ÷ 21, 28 ÷ 29, 39
„Има, обаче, подобие между човека и другите същества. Човекът е свързан и с ангелите. Като говоря за ангелите аз разбирам същества, които са по-организирани от нас, които имат хиляди пъти по-устойчиви тела от нашите. Техните тела са образувани от лъчиста материя. Следователно, един ангел може да владее своето тяло така, че да бъде видим и невидим, според както пожелае. Един ангел може да пътува с голяма свобода през пространството.
Сега, не е въпросът да ви доказвам, где са ангелите, къде живеят и как живеят. Ангелите живеят в така наречения „пето измерим свят” в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пьк, т. е. тия от хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения. Няма да ви обяснявам това нещо математически. То е една дълбока задача. Днес няма автори, които да се писали по този въпрос. Следователно, с ангелите ние сме свързани по закона на разумността. Разумността е качество на ангелите и се изпраща от тях при творението, при създаването на тази нова вселена. От изобилието на своята разумност те изпращат към земята. Казва се в Писанието: „Ще ви изпратя Духа си, и Той ще ви научи”. На какво ще ни научи? - На разумност. У нас под думата "дух" се разбира друго нещо. Над тази разумност седи закона на Любовта. Значи, връзката между Бога и нас е любовта. Според мене, настроението, тона е една среда, разумността, това е друга среда; Любовта, това е трета среда. Значи тия три среди ни свързват с три велики свята. За да може човек да разбира дьлбоките замисли на живата природа, трябва да е свързан с тези три велики свята.
Аз говоря само за онези от вас, които се интересуват за своето бъдеще. Вие можете за имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш, значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно, това не значи погрешките на хората, но да търсиш правия пьт. Познание трябва! Някои мислят, че критиката е основно нещо; някои мислят, че хората трябва да се съмняват. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество в човешката природа. Щом човек се усъмни почва да мисли. Но според мен, по-голямо преимущество е човек да вярва, ожолкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадеждава, отколкото да се обезсърчава. За пример, вие се съмнявате, дали има бъдещ свят или няма. Оставете този бъдещ свят! Съмняваш ли се в света, в които живееш”? - Не се съмнявам. Мислиш ли, че можеш да излезеш извън този свят. в които сега живееш? Казваш: е, като умра един ден. всичко ще се свърши с мене Добре, като умреш къде ще отидеш? Великият закон в самата наука казва, че нищо в природата не се губи. Щом е тъй, ти като човек не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш.
Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисълта, че и като умреш, пак ще живееш и мислиш. Допуснете, че водата, която е във въздухо-образно състояние, се намира някъде из пространството. Така ли остава тя? - Не, от действието на студа, тази пара се превръща във вода, сгъстява се. Най-напред тази вода съществува като пара, подвижна е, но после вследствие промяната, която става с нея в пространството, тя се превръща във вода. Някои мислят, че горе в пространството е много тихо. Не, не така. Там стават големи атмосферни промени. Горе в пространството има големи електрически и магнетически бури. Тия, именно бури са, които движат нашата земя. Те могат да завлекат всеки едного.
Аз няма да обяснявам тези неща, те се отнасят до чисто научна страна на въпроса, но ще се спра само вьрху физическата страна на цитирания стих: „Защото той заповяда на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите”. Кой е този, който заповядва? Виждали ли сте Го досега? Кажете, какъв му е образът? - Само Любовта може да ни даде един малък оттенък на Божия образ. Ако ние сме разумни, със своята разумност ще можем да видим Бога. Можем да го видим, но как? - Чрез проявите, които виждаме навсякъде в разумната природа. Всичко в природата е много разумно направено. По направата на един часовник ние можем да съдим за техника, който го е направил, но самия техник не можем да видим. Ние, като разглеждаме природата от научно гледище, ще видим, че в нея има една разумност но няма да видим Онзи, които я създал. За Бога не можем да имаме абсолютно никаква представа. Решим ли да си създадем някаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, невярна. Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ.”
* * *
„В природата съществува следния закон: не се позволява на, кое и да същество да дойде на земята, докато няма условия за него. То трябва да чака. Има много души, които трябва да чакат, няма благоприятни условия още за тях. Где трябва да чакат? - В другия свят. Отлично е там! По някой път у нас се явява желание да се размножаваме повече, отколкото трябва.”
„И при всички тия условия, желанието на хората да се размножават е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросът не седи във физическото размножаване, във физическото сьздаване. За човека е важно, след като създаде физическото си тяло, да се погрижи за развиване на сърцето, за развиване на своя ум и най-после да даде подтик за развиване на моралните си чувства. Само така той ще се прояви като човек.”
„Писанието казва: „Бог заповядва на сльнцето да грее еднакво и на добрите, и на злите.” Под това слънце се разбира разумния живот в хората. Това слънце трябва да бъде разумно, затова Господ му заповядва да грее и за добрите и за злите хора. Ако това сльнце не изгряваше, ако нямаше разумност в света, всички хора щяха да се смразят, нямаше да има никакво развитие.”
„В света има два велики процеса, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание. Един от процесите се крие в подсъзнанието, за който говори и съвременната наука. Той е Божествен процес, аз го наричам „множествен процес” Туй, което мислят великите напреднали същества в природата - боговете, ангелите, архангелите, херувимите, серафимите - всичката енергия на тяхната мисъл се разпределя из целия космос, и всичко това се нарича „подсьзнание”. То представлява един общ процес. Казваш: нещо в подсъзнанието ми работи. Имаш желание да направиш нещо хубаво, великото се дължи на тия същества в тебе Казваш, аз имам подсъзнание. То значи: аз съм във връзка с тия висши същества.
Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То е също така един множествен процес. Значи, подсъзнанието е един процес, в които живеят, мислят и действуват всички висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека. Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тьй казал Кант, Шопенхауер. Толстой. Всичко това не е твое, ти се просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи настрана, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това сьзнание ще ви проговори. Този мамен г във вac ще бъде епохален. Той ще бьде най-красивият момент. Щом това сьзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно време беше това, но в сьн ли беше, в будно състояние ли беше, видях нещо особено, чух нещо особено. . Това нещо не може да се схване от вашия ум. To e нещо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, в него като че нещо се отваря, и той вижда отношенията, които съществуват между този, който му е проговорил и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. Няма сила, която може да разкъса тази връзка. И най-великите грешници са свьрзани с Бога. Защо изглежда, че са без Бога? - То е., защото някой пьт човек иска да се отдалечи от Бога, да се разходи из света. Тогава Бог разпуща тази нишка. Тя се продължава много й човек е вече свободен да върви накъдето иска. Такъв човек върви, върви и най- после, като се умори, казва: къде вървя аз? - и пожелава да се върне отново към Бога. Бог взима тогава макаричката си и започва да навива този конец, докато тази душа отново се приближи при Него. Някой казва: изгубен съм! Не, тези конци никой не може да къса. Те никога не се късат. Всички души са свързани с такива конци. В това отношение, окултистите казват, че тия конци, между Бога и душите са скъсани. Не, понеже всяка душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци. Възвишеното, благородното, кое го имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи. Защо трябва да го отричаме, защо трябва да се съмняваме в Бога? Сега, няма защо да ходим да питаме, какво казал Петко, Драган, какво казал този- онзи философ Не, онова, което аз нося в своята душа; онова, което ми дава достойнство, като човек, то е онзи импулс в мене, които ме кара да съзнавам, че в мен има нещо Божествено. То е Бог, които живее в мене. Този момент, в които аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене; това е което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползувам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава във великата Правда на света, за която аз няма да се кълна, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на великото Божие Царство.”
* * *
„Не, идеалният човек, да го обичат или не, той мисли за всички, той грее за всички като слънцето. Каквото и да мислим за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато и омраза и да имаме, слънцето на Любовта постоянно изпраща своите лъчи. Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не. Той от хиляди, от милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питат: как търпи Господ тия хора! Че Господ не търпи само вас! От вашата земя по-надолу има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас. И тях търпи Господ, Под тях има други, които са 1000 пъти по-лоши. И тях тьрпи Господ. Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ! Той, каго погледне на тия същества, потегли се малко позамълчи. Какво означава всичко това? С това той казва: „Ще поумнеят един ден тия деца”! Бог разбира дълбоките причини, знае, защо са лоши тия същества. Но, има нещо. на което се радва Господ. Над нас има същества, които са 100 пъти по-добри от нас. Над тия същества пък има други, които са 1000 пъти по-добри от първите. И Господ погледне пак към добрите, погледне към лошите и казва:
„Много са добри децата ми!” Тогава, взима Той от добрите деца и дава на лошите; пък и от лошите взима и дава на добрите. Промени прави Той! Затова тия деца негодуват и казват; много е търпелив Господ!
„Защото Господ заповядва на слънцето да изгрее и за добрите и за злите”. Казва Христос: Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни!” В малък размер и ние можем да бъдем съвършени. Кога? - След като влезем в Духа на Истината, тогава ние ще имаме един нов стремеж, едно нова разбиране за самия живот. Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот. Не, по никой начин не трябва да го напуснем. Ти искаш да напуснеш живота си, но така не се напуща той. Ти като имаш да даваш, бягаш от град в град, но кредиторът ти не те напуща; върви след тебе, тьрси те. Не можеш да се освободиш лесно от него. Онзи, който има да взима от тебе, търси те, обича те той. Ти заминаваш за един град, той подире ти. Каквото има да си вземе, ще го вземе и след това ти казва: сега можеш да отидеш, където искаш. Питам; ако лошите духове ни преследват и ни правят пакости, защо правят това? – Имат да взимат от нас. Пък когато някои добри духове ни помагат, защо правят това? - Имат да ни дават. Тъй седи въпросът. Следователно, и едните и другите ни търсят. И едните идват съзнателно, и другите идват съзнателно.”
„И заповяда Господ на слънцето да изгрее и на добрите и на злите.” Аз се радвам, че Бог заповядва на слънцето да грее. И днес слънцето грее на всички онези, които отварят кепенците си. Отворете и вие кепенците на вашите умове! Ако имате религия, нека бъде най-възвишената! Ако имате едно верую, нека бъде най-правото верую! Ако имате наука. нека бъде най-правилната наука! Ако имате едно тяло нека бъде най-здравото тяло.! Три неща трябва да има човекът, които е на физическото поле: най-напред той трябва да има здраво тяло. После - просветен ум; и трето - една възвишена, благородна душа, в която се крие такава религия, която да обхваща цялото човечество, без никаква разлика.
И тъй, ние с ангелите ще се свържем чрез разумността, а с Бога ще се свържем чрез Любовта. Щом имаме Любов, Бог е в нас, щом има идеалност, ангелите са с нас. Щом проявяваме Любовта, ние сме в Бога: щом проявяваме разумността, ние сме с ангелите.”
69. ЧЕСТНОСТТА: 20 лекция от Учителя, държана на 1 март 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. III. София, 1928,с. 41, 48 ÷ 51
„Какво трябва да направите, ако искате да трансформирате една ваша енергия? - Трябва да обърнете към вашето слънце тази страна, именно, в която се е събрала излишната енергия. Ще кажете: де е това слънце? Вън от общото за всички слънце, всеки човек има свое вътрешно слънце. И дотогава, докато вътрешното слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното сльнце грее, а вътрешното слънце у човека не грее, той казва: тъмно ми е нещо, слънцето не грее. Защо? - Неговото сльнце не грее. Често се случва, че и външното слънце грее, и вьтрешното слънце у човека грее, и тогава той казва: светло ми е днес, радостно ми е на душата. Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно сльнце. Следователно, духовната светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно слънце. Колкото по-ярко грее това сльнце в човека, толкова и неговата енергия е по- продуктивна.”
„Сега да разгледаме думата „честност”. Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо вьрху честността? (- Ако под думата „честност” се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава доброто и се стреми към него, според силите си. Самият факт, че човек познава доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за доброто, което той се стреми да приложи в живота си). Наистина, човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи. Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си. Разгледайте филологически произхода на думите „достойнство и честност”.
Чии е този знак Ч? (- На Юпитер). Значи, честността произлиза от Юпитер. От главните богове само Юпитер може да каже „аз”. Това подразбира: аз имам достойнство. Буквата Ч представлява чаша, която в природата се представя във форма на цвят По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч? В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му. Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействуваща. Допираната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник. Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг. Така именно действува природата. Най-първо цветът цъфти, образува Ч - отворена чашка. После завързва плод - затваря се и образува триъгълник. Най-после триъгълника се завъртва около себе си, като образува кръга - узрелия плод. Вие не може да бъдете справедливи, докато плодът на честността не узрее и не дадете от този плод на другите. Тогава вече работи, не само вашата честност, но и вашата справедливост. Дойде ли някои при вас, дайте му от вашите плодове за път, без да взимате пари. Вземете ли от него пари, всякаква честност пропада. Справедливостта изисква от човека честност.
Как ще реализирате вашата честност в практическия, в реалния живот? (- При високо и будно съзнание). Първо ще образувате триъгълник, после кръг и след това ще предизвикате ума си към работа. Не мислете, че сега ще придобиете честността. Тя седи у вас като елемент, като сила, която трябва да се развива. Тя седи у вас като зародиш, като една потенциална, разумна, жива сила, на която трябва да дадете условия да се развива. Дадете ли и почва, вода, въздух, светлина и топлина, оставете я по-нататък сама да се развива, не мислете вече за нея. Тя е в сьстояние сама да се развива. Мислите ли за нея, вие я спъвате. Като ви казвам, че трябва да бъдете честни, не мислете, че трябва да насочите ума си изключително в това направление, механически да развивате честността. Не, честността в жива сила, тя сама расте. От вас се изисква да я насадите в себе си, да и дадете почва.”
70. РАВНОСТРАННИЯТ ТРИЪГЪЛНИК: 21 лекция от Учителя, държана на 8 март 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. ІІІ. София, 1928, с. 74 ÷ 76
„Ако представите в ума си един равностранен триъгълник, всяка страна у него е жива и в движение. Страните на триъгълника са път на живи същества. Ако можете да си представите триъгълника в такова положение, в душата ви веднага ще стане голяма промяна. Всички тия линии трябва да се превърнат на светлина и да се чувствува, че от тази светлина излиза разумност. Схванете ли така равностранния триъгьлник, тогава ще разберете, какво е отношението между страните му. Равностранният триъгълник представлява отношение между същества от висшия разумен свят. Само между разумни същества може да има правилни отношения на свобода. Ако аз ви начертая един равностранен триъгълник, това значи, че съм написал едно писмо в духовния свят. Ако ви изпратя до един мои приятел, като ви кажа да му предадете един лист, на които съм начертал равностранен триъгълник, знаете ли какво означава това? Туй е най- добрата препоръка за вас. Вместо да пиша на приятеля си, че приносящият това писмо е отличен човек, вие може да разчитате на него, той има прекрасен ум, благородно сърце и възвишена воля, равностранният триъгълник определя точно всичко това. Като изпратя някому писмо, в което съм начертал един равностранен триъгълник, това представлява съкратена реч. Който получи такова писмо, точно и ясно ще разбере, какъв е човекът, който го носи. За да се изложи съдържанието на това писмо на обикновен език, това значи да се напишат най-малко двадесет коли. За в бьдеще ще се пишат такива писма. Те имат и това преимущество пред обикновените писма, че ако попаднат в ръцете на външни хора, незапознати с този символистичен език, няма да разберат нищо. Само така могат да се скрият много неща.
В това отношение геометрията е наука, която скрива великите мисли от обикновените хора. Който може да разкрива и разбира символичните знаци в геометрията, той заслужава да ги знае. Който не може да ги разкрива, той не заслужава да знае нищо за тях. И ако този човек пита, какво означава еди-кои си знак, ще му кажем, това, което виждаш, е достатъчно за тебе.
Аз бих ви препоръчал да наблюдавате небето вечерно време, когато е ясно Излизайте вечерно време вън и наблюдавайте звездите на небето около половин час, да намерите между тях един равностранен триъгълник. И нека всеки от вас забележи добре, де е намерил този триъгълник, между кои звезди, в коя посока и т. н. Това ще бъде една малка задача за вас. След това някоя вечер ще излезем всички заедно на една малка екскурзия на открито, ще разгледаме небето и ще видим, всеки от вас, в коя посока е намерил своя равностранен триъгълник. После ще ви поговоря нещо вьрху тия естествени равностранни триъгълници. Така ще размишлявате върху отношенията на звездите едни към други, тяхното значение и т. н. Toвa ще бъде едно хубаво упражнение за вас.
И тъй, тази вечер ви дадох две задачи; да напишете по едно писмо на общия и на специалния клас и да наблюдавате вечерно време звездите, докато намерите един равностранен триъгълник. Не мислете, че ще се освободите само с по едно писмо. Не, ще пишете често такива писма. Тия задачи ще бъдат за вас хубаво разнообразие, понеже еднообразието е вредно за човека. Аз забелязвам, у вас има събрана доста енергия, която не знаете, как да пласирате. С тия задачи и упражнения, които ви давам, като малки ценни опити за вас, вие ще пласирате част от своята енергия.”
71. ФАЗИТЕ НА ЖИВОТА: 23 школна лекция на Общия окултен клас, Г. IV(1924 ÷ 1925), държана от Учителя на 25 март 1925 г., София. Русе, [1925], с. 3 ÷ 4
„Човек в своето развитие минава цял един крьг. Всяка четвъртина от този кръг представлява една от фазите на неговия живот. Първата четвъртина представлява слизане на духа в материята - детство, втората четвъртина представлява неговото вьзлизане - юношество, третата четвъртина представлява също тъй път на възлизаме - зряла възраст; последната четвъртина е път на слизане - преклонна възраст. Най-важната епоха през човешкото развитие е минаването му в третата четвъртина, кога го човек едновременно и съзнателно живее, както във физическото така и в духовното си тяло. Има ли по-голяма философия от тази в живота? - Няма. Тьй се обясняват нещата на физическия свят. Ако речем да обясняваме духовните работи на физическия свят, това значи всичко да стане на каша, т. е. да стопим леда. На какво ще се превърне леда, като се стопи? - На вода Както ледът при топенето си изгубва своята форма, така и духовните работи губят своята форма, ако някой учен се заеме да ги обяснява на физическия свят Духовните работи не могат да се обясняват по физически начин. Представете си, например, че се намирате в един двуизмерен свят, който има само дьлжина и широчина, и вие искате на едно от съществата в тоя свят да разправяте за света на трите измерения. Как ще му представите този свят? Понеже това същество живее в плоскост, как ще представите куба? Това същество, колкото и да си напряга ума, няма да ви разбере.
И тъй, крьгът представлява общото развитие на човека в неговото повдигане.”
72. СЛЪНЧЕВИТЕ ТРАНСФОРМАТОРИ: 23 лекция от Учителя, държана на 29 март 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1925 ÷ 1925), т. ІІІ. София, 1928, с. 107 ÷ 113
„”У всички съвременни хора има един навик от миналото, да се движат по наклон, което движение съвпада с движението на земята. Затова именно, вие сте готови да реализирате всички ваши идеи, на които ритмическия пулс съвпада с този на земята. Всички ония идеи пьк, които се намират в противоположно направление с движението на земята, предизвикват у вас обратно действие. Истинската наука, обаче, седи в това, да доведе човека до положение да постави своята мисия, своите идеи в съгласие с ритмуса на слънцето. Всеки човек, който постоянно мисли за ниви, за къщи, за материални блага, а иска да бъде духовен, няма да успее в това, защото той с мисълта си е в ритмуса на земята. По този начин той не може да постигне това, което желае. Той не трябва да се отказва от земния живот, но трябва да престане да мисли за земята. Щом иска да проникне в духовното, трябва да мисли за слънцето и да го проучава.
Защо някой човек все нещастен в своя живот? - Причината на неговото нещастие се крие е идеята, с която майка му го е посрещнала на този свят. Например, ако някое дете се роди в събота, майка му казва: на това дете няма да му върви в живота, всичко ще му отива на зле, в събота се роди то. Питам; какво ще очаквате от това дете. на което майката още от рождението му е внушила тази идея? Това дете. като порасне, само за Сатурн ще мисли. Действително, влиянията на Сатурна са вредни за човека. Около него се събират ред отрицателни елементи от Сатурна, например, оловото, които му се отразяват вредно. Когато планетите са в лошите си аспекти, те упражняват лошо влияние върху хората. Затова всички трябва да се стремите към слънцето, като главен фактор в живота ви. То ще ви помогне да изправите всички ваши погрешки. Ритмусът на слънцето или сутрините слънчеви лъчи са най-благоприятни върху човека. Правете сами наблюдения върху тия изказани мисли, за да се усили вашата вяра. Това са факти, но докато един факт не се провери, той не може да действува върху вас.
Направете следния опит. Когато имате: хрема, мислете за земята и вижте, какъв ще бъде резултатът. След това обърнете направлението на вашата мисъл към слънцето, да се съедините със слънчевата енергия, и пак наблюдавайте за резултата. В първия случаи хремата ви ще се излекува мъчно, а във втория случаи ще изчезне скоро. Когато имате, каквото да е неразположение, правете този опит, за да се убедите в силата на слънчевата енергия. За слънцето има две схващания: едни го схващат външно, те разбират само външното, видимото сльнце, други разбират вътрешното, духовното слънце в човека - към това слънце ще отправите мисълта си.
В слънцето има един голям трансформатор, които изпраща слънчевата енергия по цялата земя. Освен това. в слънцето има и специални трансформатори за всеки човек на земята, чрез които трансформатори всеки човек приема специално изпратената до него слънчева светлина и енергия. Всеки от вас, ако възприеме тази светлина, може да знае, кога е изпратена. Вие не можете всякога да възприемате тази светлина, нито знаете, кой момент е изпратена, затова трябва да учите. Представете си, че моментът, когато пристига специалната за вас светлина, вие сте затворени дома си, или сте някъде на представление, или на концерт, какво ще стане тогава? - Вие ще възприемете само общата светлина от слънцето, която иде до всички, но не и тази, която се изпраща специално за вас. Защо? - Защото у всеки човек има един трансформатор, които приема специалната за него светлина от слънцето и ако той е зает с някаква работа и не може да възприеме тази светлина, тя се връща обратно, без никакъв резултат за самия човек. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувствува е себе си едно голямо лишение като че е изгубил нещо много ценно. Така е, когато човек е на време на мястото, отдето трябва да получи тази светлина, която му носи живот. Жива е тази светлина! Тя е наречена „прана”. В това отношение съзнанието на всеки едного от вас трябва да бъде будно, за да знае часа, когато ще пристигне неговата светлина и да може да я възприеме. Ако сте заети с някаква работа, то като наближи момента, когато вашата светлина иде, вие ще почувствувате едно приятно разположение да излезете малко извън стаята. Каквато работа и да имате, излезте навън, за да възприемете тази светлина. Постоите вън 5 ÷ 10 минути, най-много половин час, докато тази светлина премине.
Сега вие ще кажете: чудно нещо, за всеки човек да има специален трансформатор от слънцето! Да, това са наредби на живата природа. Всичките нейни действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, за капиталите, които дава на всички същества и държи точна сметка за тях. Тя не се интересува за вас, като господари или слуги, нито за вашата личност, нито за вашата индивидуалност, нито за вашето особено схващане, но тя се интересува за вложените във вас, нейни капитали. Затова вие трябва да възприемете изпратената специално за вас светлина и ако разбирате закона, ще изпратите тази светлина обратно до слънцето, чрез трансформатора, който е у вас, и с това ще покажете на слънцето, че сте поумнели. Това е същото положение, в което се намират учениците в училищата. Най-пьрво учителите задават задачи за решение, и учениците, като ги решат, връщат тетрадките си обратно на учителите, да видят, че са работили върху тях.
Следователно, ако вие изпратите чрез вашия трансформатор получената от слънцето светлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази светлина, ако не я изпратите обратно, отгоре знаят за вас, че вие не сте били будни в момента, когато е идвала светлината при вас и не сте я възприели. В тяхната статистика е отбелязано точно, колко пъти сте възприели тази светлина и колко пъти не сте я възприела. (- Де трябва да възприемем тази светлина?) - Това е една от великите тайни на природата. Човек трябва да бъде умен, интелигентен и добър, за да схване времето и мястото, дето ще възприеме тази светлина. Птиците, например, знаят добре това нещо. Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа. Тя седи на някой клон, чака да дойде нейната светлина. Щом вьзприеме това, което е определено за нея, тя хвръква от клона и започва работата си. Значи, птиците знаят тази тайна на природата, а човекът не я знае, той я изгубил и тепърва трябва да се заеме да я намери.
Псалмопевецьт Kaзвa: „На ранина, Господи, ще те потърся; на ранина, Господи, ще те намеря”. Този стих изнася в поетическа форма момента, когато животът иде, т. е., когато иде специалната за всички същества светлина. Ние не говорим за общата светлина, а за специалната, за „моята” светлина. Аз се интересувам само от онази книга, която носи нови елементи, нови познания за мене; аз се интересувам само от онези цветя, които обръщат моето внимание; аз се интересувам само от онези извори, които ме ползуват По този начин ние навлизаме от частното към общото, при което отделните опитности се съединяват и образуват общите опитности. Ако искате живота ви да върви, както трябва, бъдете будни за тази светлина Пък, ако желаете да се лутате, спете, колкото искате.
Обаче, трябва да знаете, че не е позволено да разправяте на други, кога иде вашата светлина. Това е един свещен момент в живота ви, които ще задържите само за себе си. Ако разправяте на хората за вашите специфични работи, ако им кажете, че слънцето изпраща специфична светлина за вас в еди-кой си час, хората, които не разбират този закон, ще ви изпратят своите нечисти мисли, и с това ще попречат на вдъхновението ви или на разположението ви. Що се отнася до общата светлина, за нея може да говорите колкото искате.
Това, което ви говорих за Слънцето, съставлява 1/3 от цялата Истина. Същото нещо се отнася и до духовното слънце у човека, както и до Божественото слънце у него. Значи, в живота на човека всеки ден има три важни момента, които, ако той може да долови, ще се развива нормално. Като ставате сутрин, най- първо се запитвайте, какво трябва да правите днес, защо сте дошли на земята и т. н. Има ли нещо неестествено в това?”
73. ЗАКОН НА ВНУШЕНИЕТО: 24 лекция от Учителя, държана на 5 април 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. IV. София, 1928, с. 14 ÷ 17
„Това, което вие считате мисъл не е тази мисъл, за която аз говоря. Вашата мисъл се намира в твьрдо състояние, както водата, която замръзва на някои места във вид на сняг и лед. Щом започнат снеговете и ледовете да се топят, изворите протичат Събуди ли се сьзнанието у човека, изворите трябва да протекат, мисълта трябва да си пробие път!
Друго положение: ако някои извор е грамаден, но потънал някъде дълбоко в земята, и хората го уловят и впрегнат да кара колелото на някоя воденица, трябва ли той да се обезсърчава от тази работа? (- Не трябва да се обезсърчава). Тази вода в движението си може да върти и сто воденични камъни. Този извор губи нещо от себе си? Той ще даде нещо от себе си, но и ще придобие нещо - едновременно дава и взима. Понякога вие се боите, да не би вашата мисъл, като излезе на повърхността, да се изгуби. Не, има една естествена мисъл, която вие трябва да пуснете да тече. Тя е Божествената мисъл, която вие трябва да обработвате, да и пробивате пътя да си тече. Обаче, има и една специфична мисъл, която е заради вас. Не смесвайте вашата мисъл с Божествената мисъл. Когато дойдете до Божествената мисъл, вие ще я пуснете свободно да върви. Дайте ход на Божествената мисьл! Някои могат да ви кажат, че сте глупави, неразумни хора и т. н. Не обръщайте внимание на хорските приказки! Човек, който обръща внимание на всички кучета, които го лаят. той никога няма да стигне на мястото, дето отива. Ако той рече да се спира и да се запитва, защо кучетата лаят, защото магаретата реват, защо свинете грухтят защо петлите кукуригат, какво ще излезе от неговото пътуване? Човек трябва да си каже: кучетата, нека лаят, магаретата, нека реват, свинете, нека грухтят, петлите, нека кукуригат, - аз ще си вървя в пътя, ще си отивам по работа. Това е Божественото у човека. Пък щом дойде специално до човешката мисъл, тя тече в тесен кръг. Там човек може да обръща внимание на всичко, което става около него. Дойде ли до Божествената, до Първичната мисъл, дайте и ход Божествената мисьл винаги трябва да протича през съзнанието на човека. Щом Божественото се проявява нормално и правилно, и човешкото ще се развива правилно. И обратно: щом Божественото не се развива правилно, и човешкото няма да се развива правилно.
И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре. Вие не трябва да разправяте тази идея на света, тя е само заради вас. От нея вие ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този- на онзи, и те ще ви се радват.
Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли. На друг език казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного. Едно нещо трябва да имате пред вид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външни свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т. н. Пазете се от тази мрежа на света, за да не спретe
развитието на Божественото в себе си.”
74. ВЛИЯНИЕ НА ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА: 25 лекция от Учителя, държана на 12 април 1925 г., София. -В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. IV. София, 1928, с. 27 ÷ 29
„И тъй, вие трябва да си служите сьс светлината, да изучавате нейните свойства и закони, понеже тя е жива и оказва благотворно действие върху човека. Съвременните хора още не могат да си представят, че светлината е жива. Ние живеем в живата светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата светлина. В съзнанието на светлината по отношение на вас, има същите фази, каквито и във вашето съзнание: фаза на подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Вие трябва да изучавате влиянията на светлината. Разгледайте, например, влиянието на светлината върху кой да е плод. В първо време плодът е стипчив и кисел, съдържа повече киселини. Като узрее, той става сладък. Значи, светлината, сьс своето влияние, е в състояние да превърне киселинносттаи стипчивостта в сладчина. Питам: кой е причината за това превръщане - светлината или самия плод? (- Понеже всеки плод не става сладък, значи в плода се крият известни способности да става сладък, но това превръщане става само в присъствието на светлината. Други учени приемат, че светлината заедно с някои ензими, взети в минимални количества, са причина за превръщането на вкуса у плода). Вкусът на плода зависи от клетките, които го съставляват.
Някога ще се спра върху един биологичен закон, да видите, как клетките са се диференцирали. Някои път в плодовете се среща едно нехармонични съчетание, вследствие на което някои плодове са дребни и кисели, например, има круши, на които плодовете са едри и сладки, а на други - плодовете са дребни, кисели и стипчиви. Как обясняват ботаниците това нещо? (- То се обяснява донякъде със светлината, която, като минава през различни среди, образува различни енергии, които действуват върху плодовете по различен начин. Изобщо забелязано е, че плодове, които са расли на сянка са кисели). Както растенията, така и животните, са минали през разни стадии на развитие. При всичките тия условия те са придобили известни навици, които са запазили и до днес.
Изучавали ли сте какво влияние оказват планетите върху плодовете? Изучавали ли сте, например, под влиянието на кои планети се намират сладките, горчивите, киселите или стипчивите плодове? Всички тия плодове се намират под влиянието иа различни планети Това съставлява една отвлечена област за изучаване. Така. има известни научни теории или идеи, които представляват недасегаеми купи. Малцина са смелите хора в света, които биха могли да се качват на тия високи кули, защото те не са от по 1000 м височина, но понякога достигат и до няколко хиляди метра височина. Като се говори за възвишени идеи е света, на някои хора се забъркват умовете. Те казват: докажете ни това! Всеки човек обича да се качва на по-ниски места, но на високи места малцина се качват.”
75. ПРЕХОДНИ СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО: 29 лекция от Учителя, държана на 5 юли 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. V. София, 1928. с. 22 ÷ 23
„Какво показва пението и свиренето? - Докато човек пее и свири, енергиите у него са положителни и възходящи, престане ли да пее и свири, енергиите преминават в отрицателни и низходящи. В такъв човек се събират разрушителни енергии и той изпада в един свят на безпорядък и дисхармония. Този свят е свят на неразумност. Ето защо, всички окултни школи препоръчват пението и свиренето като средство за тониране, за излизане от известно дисхармонично или отрицателно състояние. Изпаднете ли в някое низходящо състояние, постарайте се, макар и по изкуствен начин, да си създадете разположение за пение или свирене.
По естествен начин може да пее и да свири само този човек, които има някакъв висок идеал в своята душа. Този човек пее за своето отечество, за светли бъднини, за ангелите, за Бога - за всичко велико и красиво в света. Няма ли някакъв идеал в душата си, или някаква идея в ума си, той не може да пее.
Окултният ученик, като пее и свири, той е проникнат от някаква идея. Някои хора започват да пеят вдъхновяват се, но изведнъж дойде съмнението, и те казват: „Защо ли ще пеем? Какво ще придобием с тази песен?” - и престават да пеят. Песента е говор на душата. Не преставайте да пеете! Какво означава например тонът la? - Той е основният тон на живота. Дойде ли до въпроса, какво нещо е животът, вземете тона la и пейте. Кажете си: „Сега ще размишлявам върху живота”. След това вземете тона si. Какво означава този тон? (- Астролозите го свързват с планетата Меркурий). Значи, той представлява природният ум на човека. Това са хора с търговски наклонности, които често изпадат в песимизъм. Дойде ли човек да това положение, трябва да мине от тона si към тона la, т. е. към живота. В такъв случаи, човек трябва или да слезе един тон надолу, да дойде в тона la, или да се качи много нагоре, да вземе la в една гама по-високо. Когато се отива от по-ниските към по-високите тонове, има едно качване, отиване нагоре, възходящо движение, което определя духовния живот. Когато се слиза от по-високите към по-низките тонове, има едно слизане надолу, низходящо движение, което определя материалния живот - животът на корените.”
76. УЧТИВИЯТ ЧОВЕК: 30 лекция от Учителя, държана на 19 юли 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. V. София, 1928, с. 56
„Ето защо, всички трябва да работите усърдно в сегашния си живот, за да си създадете благоприятни условия за бъдещето. Да допуснем, че вие излизате вън от стаята си, за да наблюдавате звездите по небето. След като наблюдавате по този начин небето месец, два, астроном ще станете ли? - Няма да станете астроном, но все таки ще придобиете нещо ново. Наблюденията, които правите по небето, ще внесат някакви неопределени идеи, които след време обаче, ще уяснят. Значи, дълго време трябва да се наблюдава и изучава небето, за да се разбере, какво носи то за човека. Някои казват: „От толкова години изучаваме новите идеи и още не сме ги изучили напълно”. Казвам: Много години, много векове още има да ги изучавате, докато ги изучите и разберете напълно. От толкова години насам съвременните учени изучават небето, но още не знаят, дали има живот на Слънцето, на Марс, на Венера и на другите планети. Те знаят какви елементи има на тия планети, или каква светлина имат те, но какъв е техният органически състав, какви организми живеят там; това още не е известно.”
77. СВОБОДНИ ДВИЖЕНИЯ: 31 лекция от Учителя, държана на 26 юли 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. V. София, 1928, с. 74 ÷ 75
„Великите Учители и адептите знаят същността на нещата, но те не изнасят теории. Ако попитате един велик Учител какво има на слънцето, Той, макар и да знае какво има там, няма да разправя, но ще ви каже: Аз ходих на слънцето и проверих всичко. Ако не ми вярвате, мога да ви разкажа, как се отива дотам, та сами да проверите нещата. Наистина, за такова пътешествие се изисква дълго време, но щом въпросът се отнася до науката, това нищо не значи. Като отидете на сльнцето, сами ще проверите, има ли там живот или няма. Ако има там живот, ще видите какви същества живеят и т. н. За това се изисква само време, концентриране на мисълта и силна воля, да преодолява трудностите и мъчнотиите. Мнозина не се интересуват от въпроса има ли живи същества на слънцето, или няма, защото те не са в състояние да използуват енергията на тия същества. Когато се пробуди висшето съзнание на тия хора, и те дойдат в контакт с разумните същества на слънцето, тогава ще могат да използуват всичко хубаво от тях, ще се ползуват от тяхната енергия и ще я прилагат разумно в живота си. Ще кажете: „Не е дошло още времето затова”. - За някои е дошло, за някои не е дошло. Тия. за които времето е дошло, нека се свържат със съществата на слънцето и се ползуват от тяхната култура”
И тъй, ще знаете следното: Скръбта иде от земята, а радостта от слънцето. Истината се ражда в небето, а доброто - на земята. Щом скърбите, ще знаете, че земните енергии имат преодоляващо влияние върху вашия живот. Скръбта и страданията не унищожават човека, но внасят в него доброта, понеже природата работи и чрез земните енергии. Важна е за човека да се справи с тези енергии и да ги използува за свое добро. Чрез страданията и радостите човек изучава закона за трансформиране на енергиите.”
78. ВРЕМЕ И СИЛА: 1 лекция от Учителя, държана на 15 ноември 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. I. София, 1929, с. 6 ÷ 7, 8 ÷ 9
„И тъй, за да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. То значи: той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните - във въздухообразни и така да обърне погледа си нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли. Никой сам не създава своите мисли! За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко, тя е минала през ред същества по-възвишени и по-благородни от вас. Ако вие и дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви подигне. Същевременно вашите мисли отиват надолу, към същества по-нискостоящи от вас. Значи в природата става прекръстосване на мислите. Висшите същества влияят на човека, но и човек им влияе. Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят. Затова, когато изучавате живота си: трябва да разграничавате мислите, да разбирате, кои мисли идат отдолу и кои отгоре, за да знаете, как да ги обработвате.”
„По този начин вие ще знаете пътя, по които се развиват вашите мисли и желания. Най-първо в човека се зараждат известни мисли, желания и проекти, които щом стигнат крайния предел на своите възможности, образуват един кръг, в който се започва обработването им. От всички тия мисли, желания и проекти, в човека се образува една обща идея, която го тласка в дадена посока. Помнете, че проявите на живота не са отделни. Всяка постъпка на човека се обуславя от някое разумно същество. Никои не може да каже, че е творец на своята съдба. Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества.”
79. НАЙ-МАЛКОТО ИЖДИВЯВАНЕ И НАЙ-МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ:2 лекция от Учителя, държана на 22 ноември 1925 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. I. София, 1929, с. 35
„Да му мисли този, които излиза срещу природата! И сега казвам: време е вече всички хора да се замислят върху новото, което иде в света. Който иска нови идеи, трябва да си приготви и нови, пластични форми за новия живот, та като влезе новото в тях, разумно да се използува.
Мнозина ще кажат: „Това не се отнася за нас.” - Не, за вас е всичко това. Сегашните хора трябва да свършат една велика работа. Вашата работа не може да се предостави на следното поколение. За него е предвидена друга работа. Вие, съвременните хора, знаете ли след колко време ще се върнете отново на земята? Има вьзвишени същества, ангели, които правят изчисления: те знаят след колко време всеки човек ще се вьрне на земята. Тези възвишени същества работят със законите на висшата математика, наречена трансцедентална. Те са изчислили, колко атома има земята, каква е тяхната скорост, каква обмяна става между горното и долното морета. Изобщо, те изучават устройството на вселената от гледището на тази висша математика.”
80. ВЛИЯНИЕ НА СВЕТЛИНАТА И НА ТЪМНИНАТА: 4 лекция от Учителя, държана на 6 декември 1925 г., София. - В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. II. София, 1937, с. 8, 12 ÷ 14
„Изобщо, всяко активно състояние в природата се сменя с пасивно; пасивното пък - с активно. Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно. Чрез математиката човек може точно да определи, след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние, именно - с активно, или с пасивно. Забелязано е, обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитност.”
„Приливите и отливите са състояния, които господствуват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използувате и веднага да се подигнете нагоре. Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите, как варират вашите състояния.”
„Вие трябва да знаете, че при какви условия се е родило всяко число. Числото две се е родило при големи борби. Тогава в цялата природа в космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, ангели са падали. Епохата, през която се е образувало числото две, е забележителна с голямо творчество, но и с големи борби, с големи падания и ставания. Когато двама души се съберат на едно място, те имат условия да се карат.”
„Светът е създаден при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна с творчески дух тогава някои ангели са паднали и са слезли на земята, а други са останали на небето. Те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането. Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване. Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго.”
„Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите, какво представя поляризирането и защо съществува в света.
Какво приложение има числото две в живота? - Числото две се намесва при зараждане на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение, непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате вьзможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? - Защото страдат. Дето има страдания, там присъствува числото две. След числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървят по своя естествен ред: 1, 2, 3, 4, 5,... - Не, първото число, което се е явило на света е двете; после се е явило четири, а след него - три. Когато се е явило числото три, светът се е оформил, т. е. самоопределил и взел права посока. Хората разбират само числото две, а четирите, което сега влиза в света, още не го разбират. Четирите е човешко число. Щом се разбере числото четири, тройката ще дойде в света. Числото три се отнася към Божествения свят. Квадратът, т. е. числото четири представя човешкото в света. Триъгълникът, т. е. тройката, представя Божествения свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т. е. появяването на числото пет - петоъгълникът.
Сега, дръжте в ума си мисълта за числото две. Знайте, че числото две всякога носи в себе си нещо хубаво. Началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.”
81. СИМВОЛИ В ПРИРОДАТА: 5 лекция от Учителя,държана на 13 декември 1925 г., София. - В: Влиянията на светлината и тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. ІІ, София, 1937, с. 16 ÷ 18
„Нарисувайте на дъската следните предмети: копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга.
Сега, онези от вас, които се занимавате астрология, нека се опигат да поставят всеки един от тези предмети в съответна за тях планета. За пример, на коя планета ще поставите копието! - На Марс. Чукът? - На Сатурн, наречен в гръцката митология Хермес. Копието е направено за бои, за биене, чукът за трошене на камъни, нужни за строеж. Някога чукьт може да падне и върху главата на човека, но случайно. Чукьт има две служби, вследствие на което мъчно може да се постави в една определена планета. Донякъде само може да се намести в Сатурна. Къде ще поместите чашата! - На Луната - Плодното дърво? - На Венера. Светилникът със свещта! - На Слънцето. Книгата! - На Меркурий. Следователно, силите енергиите, които човек употребява за ползуване, или за прилагане на тия предмети са различни Тези енергии са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които взимат участие при служене с един или друг от тия предмети.
Сега пък помислете, на кои удове в човешкото тяло отговарят изброените предмети. На кои уд отговаря чукът? - На юмрука. - Копието? - На езика. Светилникът със свещта? - На мозъка. - Чашата? - На сърцето. - Чешмата? - Също на сърцето. Всеки предмет представя известен символ в природата. Вие трябва да изучавате символите, с които природата си служи. Те са нейният език. Същевременно трябва да изучавате теченията в природата, да можете лесно да се справяте с тях. когато минават през вашия организъм. Щом се намерите в някоя непозната местност, по теченията, които циркулират в нея, вие можете да се ориентирате, къде се намирате. Всяко нещо в природата е поставено точно на място. И всяко разместване на силите в природата създава диехармония.
За пример, ако чашата, чешмата или друг някакъв предмет поставите там, дето не е мястото му, непременно ще се създаде някаква дисхармония. Природата не търпи никаква дасхармония Като изучавате астрология, вие също така трябва да спазвате закона на символите, за да можете да се ориентирате. Като наблюдавате съзвездията, ще видите, че едни от тях имат форма на триьгьлник, други - на четириъгълник, трети - на петоъгълник: някои пък са подобни на животни, на различни неодушевени предмети. При това, важно положението на съзвездията. Някои от тях са на изток, други - на запад, трети - на север или на юг и т. н.”
82. ПЪЛНЕНЕ И ПРАЗНЕНЕ: 7 лекция от Учителя,държана на 27 декември 1925 г., София. - В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. II. София, 1937,с. 44 ÷ 45, 46 ÷ 47, 52 ÷ 53, 55 ÷ 56, 56 ÷ 57, 59 ÷ 60
„Геометрията се занимава с изучаване на различните фигури и тела. Какво представя кръгът според съвременната геометрия? - Пространство, заградено с крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Според нас кръгът представя хармонични възможности на разумния живот Възможностите, които се крият в кръга, са възможности на целия космос. Тия възможности са в зависимост от всички планети. Човек представя един малък свят - микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата вселена, големия свят - макрокосмосът.
Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. За пример, когато се празни. Луната оказва един род влияния върху явленията в природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници, или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче, самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи, светлината ма Луната, при пълненето и, се отразява отрицателно върху растенето, т. е. спира растежа на растенията.
Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея. Пълни ли се луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината и в неговата стая. Ставали въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние. Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, влиянието на различните планети върху него - Луната, в различните си фази, Слънцето и т. н.
Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода не нейното пьлнене. Пълненето на луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната, Изобщо, в пътя на своето движение, всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера, за пример, действува върху чувствата на човека. Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.
И тъй, ще знаете, че влиянието на планетите върху човека е неизбежно. - Защо? - Защото те влияят и върху земята. Щом влияят на земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас. Планетите са живи, разумни същества. Следователно, влиянията им върху хората представят разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере, какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене, се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват. Безпокойствието, което някои хора изпитват при пълнене на луната, се дължи на излишна енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Как могат да се справят с тази енергия? Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез които да се справят с излишната енергия.
Сега аз говоря по въпроса за влиянието на планетите, за да си обясните всички ваши прояви, и по този начин да поставите живота си на солидна основа, да знаете, кога как да постъпвате. За тази цел вие трябва да се заемете с възпитание на волята си Който има вьзпитана воля, той знае, кои от желанията си да ограничи и на кои от тях да даде пьт да се реализират. Същото се отнася и до мислите на човека. Който има възпитана воля, той знае на кои мисли даде път кои да ограничи. Че някоя лоша мисъл минала през ума ви, това ни най-малко не ви дава право да я допуснете в себе си, да и дадете възможност да се реализира. Човек трябва да пресява мислите си, да дава ход само на ония от тях, които носят благо, както за него самия, така и за неговите ближни.”
„От астрологическо гледище, през кои знакове слизат хората на земята? - През всички знакове. Обаче, успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идват на земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи, както не може да се сее боб. или други храни, по всяко време, така и за идването на човека на земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. За пример, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някои писател, той започва да им приписва качества по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? - Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната.”
„Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете, отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси ставате Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека. Умът и сьрцето се пълнят и празнят както Луната. Обаче, това не става едновременно. Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни - става пълна компенсация Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето - с празнене. Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т. е. почива. Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили. Забелязано е, че при явяването на нова култура, в живота на хората настъпва умствен, или според някои - морален упадък, и хората започват да живеят широко, започват да търсят удоволствия. Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума. Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето - да се празни. Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсирате придобиване на новите идеи. Придобиването на една нова идея се придружава с някаква жертва. Човекът трябва да пожертвува нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея.”
„Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т. е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на земята, човек все ще бъде вързан някъде, но да се моли, някой разумен да го свърже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някои глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови да ви върже.”
„Не е страшно да бъде човек вързан, но той сам трябва да се връзва и развързва. Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва. Когато слуша ума си, човек се развързва.
И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума и сърцето си, човек ще знае, как да връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете, как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето и ума си. Това е една от красивите страни на живота.”
„И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия дух от връзките на неговото минало. Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на земята, той много ще мисли, по какъв начин да се свързва. Човешкият дух слиза на земята за придобиване на опитности, т. е. за търсене на приключения. И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на небето, в пълна хармония, най- после пожелават да слязат на земята, да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения.”
