2. ХУДОЖНИКЪТ

Михаил Влаевски

Брат Влаевски, 2.01.1986 г. в неговия апартамент. Запис от Вяра Христова.

Влаевски: Роден съм 1894 година в Тетевен, на 11.06 стар стил. В Братството съм влязъл още дето се казва в детски години. Ходил съм на ул. „Опълченска" 66, където живееше Учителят. Там ходехме да Го слушаме. Преди това на „Оборище". Там си направихме салон, Учителят държеше беседи и ние слушахме. Ние живеехме в Княжево и оттам дохождахме на беседи на „Оборище".

1919 година се оженихме с Параскева Василева. Тя беше домакиня, но пееше хубаво. В салона когато даваха концерти, тя вземаше участие и тя пееше. На Рила винаги сме ходили с Учителя. Аз рисувах, но съм самоук. Рисувах на фото-копие големите портрети и оттам получих пенсия. Рисувал съм по Витоша и Рила, винаги където сме ходили на екскурзия с Учителя, аз все си носех това и правех картина. Вяра Христова: А Учителят казал ли ви е нещо когато рисувахте Него?

Влаевски: Аз понеже съм самоук, а имахме завършили Художествената академия, то аз предоставях те да се изявяват напреде, пък аз от снимки рисувах Учителя. Като видя портрета, Учителят го прие и той беше окачен в Неговата стая. На Рила сме живяли в братския живот. Заедно с другите сме били все около Учителя. Всички бяхме близки и все заедно. Сестра Василка Иванова полагаше грижи за бита на Учителя. С моята другарка съм живял ангелски живот. Доволен съм, че сега се събират в моя дом. Чувствал съм се винаги като стопанин и домакин в Братството. В София живяхме с един фотограф, Дончо, на един тавански етаж. Племенницата ми Мария, тя е дъщеря на сестра ми. Аз я обичах и й преписах апартамента си, тя да го наследи. Сестра ми много се радваше, че така съм се погрижил да осигуря дъщеря й.